В Сърцето на Анадола – От Истанбул до Кършеир

Print Friendly

Когато започнах да пиша пътеписите си за пътя към Сирия не един път споменавах Анадола. И с право, няма как да не ти направи впечатление тази огромна земя, която на пръв поглед е безжизнена, но ако останеш повече време там осъзнаваш, че това изобщо не е така.За първи път минах през Анадола 90-те години, когато пътувах за първи път до Сирия.Но оттогава не помнех нищо.Вторият път беше през 2006 на път към Сирия и бях много удивен.До момента, в който през септември 2007 година заминах с моя приятелка в Турция на семинар за дискриминацията.
Самият семинар вече съм го описвал, сега искам да опиша самото пътуване.Взехме билети за автобусите на фирма METRO , излезе ни по 80 лв, отиване и връщане до Истанбул. Тъй като семинарът беше в град Кършехир (Kirsehir) трябваше да пътуваме първо до Истанбул, а след това да вземем автобус до самият град, в посока Анкара.Честно казано нямах представа къде отиваме – за първи път чувах името, и да съм го чувал, не ми е правело впечатление.Знаех само, че е в Централна Турция.И така, започнахме нашето малко приключение.
Късно вечерта потеглихме от София, за да бъдем сутринта в Истанбул.за пореден път се убедих , че Истанбул е огромен.Поне час мина докато стигнем до автогарата. Признавам си, не очаквах да видя това, което видях. Автогара “Осман Паша” е огромна. На четири етажа, доколкото видях, подземни гаражи за автобусите, многобройни гишета за билети.Ако не си от Истанбул, или нямаш опит- край.Просто ще се загубиш. Попитахме все пак шофьора, който ни даде някаква информация накъде да отидем за някоя фирма. Беше почти 9 без 20 сутринта. Спеше ни се. И все пак трябваше да намерим билети, тъй като трябваше да стигнем най-късно на другия ден до Кършехир. Тръгнахме навътре в огромната гара.Ако не беше един човек,който разбираше малко английски, щяхме да се загубим. Той ни насочи към гишето на фирма , която водеше точно до града. Някак си се оправихме, билетите излязоха евтино поне за толкова километри, пък и двоен билет.За наш късмет автобусът заминаваше в 9:00.
Наистина нарочно избягвам подробности , за да не ме обвинят в туркофилство, но тук е време да разкажа за удобствата на турските вътрешни линии на автобусите, които щяхме да срещнем неведнъж в пътуването.на първо място – широки автобуси;няма прагове до седалките, направо сядаш, аз съм едър, но нямах проблем с пространството, като добре се чувстваше и моята приятелка.настанихме се удобно.На второ място – напитките ,придружени със закуски; плащаш си-но знаеш за какво- стюардеса минаваше през час-два, за да предложи храна или питие, чай, кафе.Така се чувстваш човек през пътуването.А нас ни чакаха много часове път, около 10.На трето място – аудио системите; повечето турски автобуси са модерни, със сателит към телевизията, това го имаше включително и в автобусите на МЕТРО , които също са турски, и ако искаш да слушаш радио, имаш ли слушалки ги слагаш в жака и нямаш проблем, само си избираш радиостанция.Така, в прекрасна атмосфера, което включваше и пътуващите, които бяха тихи, приятни хора, потеглихме към Анкара.

Денят течеше спокойно.Минахме и гара Измит, веднага след Истанбул, която беше и по-голямата гара през целия път до Анкара.Не исках да заспивам, макар да се унасях.Пътят беше толкова подържан, че чак опасен – спокойно можеше да заспиш при липса на дупки, които да ти пречат.Бях оставил чашата си кафе и нито веднъж не се мръдна встрани.Около нас се точеха къщи, малки селца и градчета.Но през повечето време беше огромна земя без поселение.Турция е толкова голяма , че в моменти се чувстваш напълно сам.Спирахме за хапване в известните крайпътни паркове , които предлагаха място за ядене, заведения, тоалетни и паркинг.Починахме добре и продължихме.Благодарим на хората в автобуса, които разбраха, че сме от България и винаги ни изчакваха,ако закъснявахме.При втория ни път спиране за почивка се запознахме по-добре с един човек, служител в банка в Истанбул.Бяхме се запознали с него още на гара “Осман Паша”, но чак сега можехме да поговорим. седнахме на чашачай и той ни разказа историята си.Повечето време говореше приятелката ми Валя.Разказа ни ,че работел в Истанбул , но сега се връщал в родния си град, близо до Кърсеир, за да види майка си.Беше симпатичен човек, а за наше щастие разбираше английски и щеше да слезе на спирката след нашата.Което беше късмет!
Малко по малко навлизахме сред възвишения,а в далечината се виждаха планини.Не знаех къде се намираме, знаех че е магистралата за Анкара.Тук-таме се мяркаха селца,а белите минарета се извисяваха и открояваха сред сивата пустош.Аз като мюсюлманин се почевствах странно, защото беше странно да гледам джамии сред планини, бях свикнал да ги виждам сред пустинята.Но във всичко това имаше нещо мистично.Голите зъбери, малките селца, в същото време модерните паркове за почивка…Турция беше страна на контрастите, типично за всички ориенталски земи.А аз за първи път минавах по този път, тъй като за Сирия се отбиваше от Анкара.Сега щяхме да навлезем в града, като останем за 20 минути на гара Анкара.

След цялата пустош , дойде време на столицата Анкара.От малкото, което успях да видя -градът беше красив.Добре подреден , без излишни сгради.Хората също бяха по-различни, личеше им ,че бяха столичаните.Докато в Истанбул имаше безпорядък и хората бяха повече търговци и имаше много чужденци, то тук повечето бяха много модерно облечени и градът беше много организиран.За мое съжаление трябваше да потегляме към крайната си цел.
За пореден път отпивах от чая си, Валя пиеше кафе.Изглежда кръвта си казваше думата, тъй като не можех без черния чай, винаги поръчвах това на стюардесата, която беше много симпатична, но това е друг въпрос.Чаят привършваше, както и пътят.Вече беше вечер, бяха минали вече почти девет часа път.Девет часа, които ми се сториха много повече и вече се унасях.Щом настъпи и вечерта започнаха да пускат филми, които ни разсейваха.Изглежда наближавахме градът Кърсеир, защото в далечината се виждаха светлини.Още малко и щяхме да пристигнем.Там щеше да ни посрещне нашият гид ,организатора на семинара, на който също по-добре да не казвам името.
Ето че дойде време да слизаме от автобуса, град Кършехир беше пред нас. Сбогувахме се с нашия приятел банкера, също и с хора от автобуса, които ни пожелаха успех и слязохме.С раници,куфари и много ентусиазъм.Там вече ни чакаше кола -хубаво Рено , от което слезе елегантен мъж, симпатичен по думите на Валя и ни се представи.Говореше добре английски, което беше голям плюс.Качихме се и навлязохме в града…

3 Replies to “В Сърцето на Анадола – От Истанбул до Кършеир”

  1. Добър ден г-н Трад.
    Преди години в България имаше едни хора с бухалки.
    Тогава често почивахме събота и неделя в Истанбул.
    Без лукс.
    Всеки път наемахме кола с шофьор, който знаеше малко българо-руски. Много приятен човек. За съжаление не помня вече името му.
    Съжалявам, че не го послушахме да отидем за два – три дни до Анкара.

  2. Анкара е хубав град, наистина.Уреден и предпочитан от мен,пред Истанбул. Ако можете,вижте го-модерен, не е така,като Истанбул, но има какво да се види.

  3. Мои близки мечтаят един ден да направят пелеринаж до Мека и Медина с кола,като минат през България,Турция,Сирия,Йордания и стигнат до С Арабия…
    Хора,които са го правили вече им казали че се вземали много рушвети по границите…
    Може би е наистина по-добре да се пътува организирано от фирма..а не така самолично

Comments are closed.