Статуята на господин Фрийдъм

Предполагам, че си идвал тук, пътнико. Ако не си – непременно ела. Хората живеещи в Хоуп са добри и се славят с прекрасно вино. Но дори и да не си идвал, сигурно си чувал за нашия скулптор – господин Фрийдъм. Да, невероятен е.

 

Веднъж направи невероятна статуя на Аполон. Толкова изящна, че на изложението в нашата област нямаше как да не спечели първо място. Но това не беше най- доброто от него – рисуваше невероятни картини също, освен че правеше от камъка приказни неща. В нашия град има много други забележителности – като “Музеят на Насладите”, Къщата на Втория кмет… Защо такива имена ще се запиташ, пътнико? Защо не – ще ти отговорят хората тук. Нима човек няма склонност да измисля всевъзможни неща, за да угоди на фантазията си? Та, страннико, тук може да видиш много неща. Екскурзоводът ще ти покаже всичко и – уверявам те – това ще е невероятно приключение за теб.

Та, ела да видиш и нашия господин Фрийдъм. В музея на изкуствата ще видиш и негови произведения. Едно особено впечатлява – статуя на намръщен мъж, който държи в ръцете си сърце, а под него лежи светът. Това е едно от неговите прекрасни произведения. Умееш ли да виждаш посланието? Погледни добре! Лицето, тялото, сърцето – какво виждаш, пътнико!? За теб това е поредната статуя, нали? Погледни по-добре, остави екскурзоводката – тя не е толкова важна. Погледни това лице – защо е намръщено?

Скулпторът е видял теб в това произведение – ти имаш всичко, дори светът е легнал пред теб. Държиш сърцето на любимия си човек, но се мръщиш , защото искаш всичко. Знаеш, че не си най-богатият. Няма и да бъдеш , пътнико. Защото не изпитваш наслада от малките неща, още един свят и още сто сърца да притежаваш – пак лицето ти ще е намръщено.

Но ти не виждаш всичко това, нали?

Веднъж направена тази статуя, повече не била пипната от Фрийдъм. Защото е съвършена като изработка. Но всичко друго можело да се промени – и лицето, и светът. Това можели да го направят самите хора – а те имат склонността да коментират всичко, което е станало или не е станало. Особено това, което бъдещето ни може да предложи. Защо точно това сърце? А този имал ли е връзка с това сърце? Дали я обичал? А наистина ли това е светът? Любопитството на човешката простота е недостижима за никой гений. Никой не би се справил с това качество на човек. И ти, пътнико – си любопитен, нали? Но никога няма да видиш истината. Защото не си видял собственото си сърце, не знаеш живота ти какъв смисъл ти дава – но гледаш другия.

Е, тази статуя ще седи тук с векове, докато някой друг любопитен не я разруши, за да види има ли сърце този камък. И останал разочарован, ще остави това и ще продължи към следващата статуя . Това правиш и ти, но с хората около себе си. И Фрийдъм е видял това. Но опитай се ти, пътнико – като дойдеш в Хоуп, да видиш себе си и ако помислиш малко над това, ще съзреш усмивката на статуята.

И все пак, чакаме те. Може да ни няма на картата, но съм сигурен, че ще ни намериш един ден.