Синдромът "Ицхак Рабин"

Да си министър-председател на Израел не е лесна работа.И нездравословна, преди всичко.Ако се върнем назад в миналото и стигнем до ден днешен, ще видим, че всеки министър-председател на Израел е попадал малко или много под натиска на определени сили.

Днес преговорите между арабските лидери и правителството в Тел Авив са в един много приятен, но и опасен стадий.Опасен не за арабите, те така или иначе нямат много големи надежди относно развоя на преговорите.Опасен стадий за Ехуд Олмерт, управляващият орган в Израел в момента.Защо?

Защото отново се появява синдромът ,тормозещ всички управляващи имащи “щастието” да потърсят диалог със Сирия и Палестинската автономия, синдромът “Ицхак Рабин”.Ако се върнем в далечната вече 1995г.и се сетим за събитията ,случили се тогава ще разберем много лесно каква участ може да споходи Ехуд Олмерт.През 1995г. Израел потъва в мълчание поради убийството на тогавашния министър-председател Ицхак Рабин.Младежът, фанатик от крайно десните течения в Израел, който убива Рабин, едва ли има представа, че това негово действие ще има толкова голям отглас в следващите десетилетия.Ясно е ,че в Израел нещата не вървят толкова добре, както се опитваше да покаже пропагандата през 90-те години, ясно е,че има нещо,което тормози управляващите в Кнесета.И всички погледи се обръщат към арабските съседи на страната и по-специално Сирия.Управляващите в Дамаск от десетилетия водят политика към Израел в стил casus belli – или в положение на война.От 1967г. насам отношенията между Израел и Сирия в най-добрия случай могат да се определят ,като “лоши”.

Днес, когато диалогът е подновен, по подобие на събитията през 1995г. , думата “мир” носи със себе си и голяма доза страх.Обществото в Израел се пита какво ли ще стане сега? Олмерт започна една опасна игра с крайно настроените религиозни течения в Израел и си плати за това- в момента го разследват за корупция.Явно стремежът към мир със съседите е гибелната точка за всеки управляващ в Тел Авив, а действията на опозицията на този стремеж са съвсем ясно доказателство, че някой няма интерес от мира в района.

Да видим обаче какво е положението с интересите.В момента САЩ губи по всички параграфи на политиката си.В синхрон с това отношенията Израел-САЩ са по-студени от всякога поради липсата на пълната подкрепа от страна на САЩ по отношение на Израел.И в тази атмосфера правителството в Тел Авив издиша.Или по-скоро изнемогва.Все повече младежи напускат страната с цел да не попаднат в армията, която урязва бъдещето им, все повече инвестиции се оттеглят заради нестабилния район, скандалите в кабинета се увеличават, а за капак на всичко многомилионното арабско население в съседните държави чака кръвожадно криза в Израел.Под подобен натиск Кнесета се тресе из основи.И няма как да е друго – подържаната чрез военна сила илюзия за непобедимост вече се разкъсва,а и тежи на вече измореното от конфликти население.В такава обстановка се появява отново синдромът “Ицхак Рабин”, защото от цялата работа ще си изпати най-много Ехуд Олмерт.За мнозина крайно десни лидери той извършва предателство в стремежа си за мир с Дамаск.

Преди години Ицхак Рабин си плати с живота за усилията си относно мир с арабите, неговият наследник Шимон Перес загуби скоро изборите след това,заради същите стремежи…Днес Ехуд Олмерт е разследван за корупция,скандалите в Кнесета се развиват един след друг, и усилията на противниците на мира може би ще бъдат възнаградени.Защото търпението на арабските лидери е на свършване,въпреки доброто желание.Дали Олмерт ще се предпази от проклятието на неговите предшевственици?