Окупираният Витлеем

Автор: Десислава Петкова – Теомира

От 1948 г. до днес Израел е клиент на Международния съд на ООН съгл. Статута на този съд. Но Трибуналът в Хага мълчи. Израелската ”философия” е свързана с думите на един израелски политик, който казва: ”Ние трябва да се научим да провокираме палестинците как да ни провокират…”

Изглежда и тази година Иисус Христос ще се роди в земя, която е окупирана. Човечеството ще празнува оковано в плен Рождество на Спасителя. Платени парафинови кукли ще продължават да размахват оръжие във Витлеем, без да се посвенят ни най-малко от този свят ден. Младенецът ще бъде посрещнат от контролно-пропусквателни пунктове, враждебни войници и нескончаеми писъци на жени и деца.

Осъдена земя. Земя, в която няма нормален обществено-политически живот и мирно функциониране на държавни институции. Младежите на Палестина са принудени да емигрират в чужбина, за да получат образователен ценз. Израел окупира Палестина за една седмица. Дали до Коледа ще напусне ”магията на тази древна земя”?

Vita sine libertate nihil est.(Живот без свобода е нищо.) Израелските окупатори продължават да се вживяват като владетели върху чужда земя. Витлеем е Божествено чудо и окупацията му е измама. Кой може да окупира Богородица, Йосиф, Спасителя, Ангелите и всички Небесни сили, които ще притихнат на Рождество в свещено очакване?

На 15 ноември 1988 г. Палестинският Национален Съвет обявява – ”в името на Бога и в името на палестинския арабски народ – че се създава Държавата Палестина със столица свещеният Йерусалим.”(Декларация за независимост на Палестина).

”Палестина – онази по знамената – скандира

пред твоята врата – или това е вратата,

от пясъчни бури залостена,

за болката на възвращенците”.(Али Халили)

Иисусе, Сине Давидов, нима и тази година ще бъдеш посрещнат от израелски танкове? Какъв фарс! Дали пък няма да те арестуват, заедно с Мариям и праведният Йосиф? Светлината на вярата идва от изток. Милиарди човешки същества ще очакват Раждането на Сина Божи, но къде точно ще се роди и в каква реалност? Нима военното положение, израелските изтезания, нескончаемите престрелки са повод за празнуване?

”Кой отгледа цветето

помежду два надгробни камъка?

Рече старецът: ”Дъждът”.

”Луната”, рече малчуганът.

”Танковете”, рече камъкът”.(”Началото на жасмина”, Мутауаккил Таха)

Цели 60 години Израел се задълбочи прекалено много в поробването на Палестинската арабска държава. Светът ще бъде огласен от Рождественските камбани, които ще плачат за отнетата свобода на Витлеем.

Каква ценност е мирът?

Мирът е връзката на единството.

Иисус Христос е Княз на Мира.

Мъдростта отгоре е мирна.

Трябва да се молим за мир и да живеем в мир с всички.

Правда и Мир се целунаха.

Милост и вярност се срещнаха.

Мирът пази сърцето и мислите, дава дълголетие и блага.

Миротворците имат радост, спокоен и сладък сън, изобилие на полето и в дома, блаженство и великолепие, пълна безопасност навсякъде.

Мечът става рало, ножът – сърп.

Нека пътуваме с Иисус из Палестина ”по стъпките на пророците, които са навсякъде из тази благословена земя”.(Декларация за независимост на Палестина).

Най-напред да чуем как пеят Ангели.

Да се кръстим с Иисус в реката Йордан.

Да се качим на хълма и да чуем блаженства.

Да обядваме с Иисус в Пустинята.

Да се молим с Иисус в Гетсимания.

Да носим след Иисус Кръста към Голгота.

Да разгледаме с Петър празния гроб.

Копията на Израел вече шест десетилетия не спират да дълбаят раната на Палестина. За какво Международно публично право и за какви Споразумения по-точно става въпрос?

”Как бисерна огърлица да станат пушките

и как гласът на мъките да е красив?”(”Поредното изгнание”, Иса Бишара)

9 декември 2008 г.