Какво е ревизионизъм?

През 20-те години на 20 век възниква движението “ревизионизъм”, като крайно дясна форма на ционизма. Ревизионистите смятали, че не бива да се чака времето, когато евреите ще станат мнозинство и настоявали за незабавно прогласяване на държавата Израел. Поставяли си за цел да ускорят колонизацията чрез масирано прехвърляне на евреи от Европа и етническо прочистване на местното арабско население с последващо застрояване на отнетата земя. Реализацията на тази схема вървяла трудно. По онова време Палестина е управлявана от Великобритания по силата на мандат, възложен от ОН и интересите на ционистите се сблъскали с интересите на арабите, а и на британците, които били задължени, поне формално, да бранят арабите от еврейския терор. Нарекли се “ревизионисти”, защото настоявали британският мандат да бъде ревизиран и да включи Йордания, с пълното съзнание, че колкото по-голяма е британската колония в Палестина, толкова по-обширна ще бъде държавата Израел.

Създател и идеолог на ревизионизма и на доктрината “Желязна стена” в частност, е Зеев Жаботински.  Духовният баща на партията “Ликуд” –Роден е като Владимир Жаботински на 18 октомври 1880 г. в Одеса. Учи право в Италия и работи като кореспондент на руски вестници под псевдонима “Алталена”. Избран е за делегат на 6-тия ционистки конгрес. Участва в създаването на първия Еврейски легион през 1917 и във форсирането на река Йордан при освобождението на “Ерец Израел” от турско робство.  Жаботински е ерудит и полиглот. Пише романи, разкази и статии, издава в. “Доар Хайом”, превежда на иврит образци на световната класика.  През 1923 г. създава младежкото движение Бетар за военно обучение на еврейската младеж. Клетвата (написана от Жаботински), която младежите полагали при встъпването си в Бетар, гласи: “Посвещавам живота си на прераждането на държавата Израел, с мнозинство на евреите по двата бряга на река Йордан!”

През 1925 г. основава Съюза на ционистите-ревизионисти (“Хацоар”), който по-късно прераства в Нова ционистка организация (НЦО).

Още докато учи в Италия, постъпва във фашистката партия, запознава се с Мусолини и става негово протеже. Жаботински не е просто последовател, а горещ почитател на Дучето. Ръководената от него Бетар копира до подробности идеологията и ритуалите на фашистката младеж – същите тъмнокафяви униформи, същите факелни шествия под ритъма на барабани и прочее. Тук изследователите обикновено подчертават, че в началото италианските фашисти не са били антисемити и цитират думите на Мусолини: “националната гордост няма нужда от делириума на расизма”.

Основната дейност на Жаботински е насочена към организиране на групи евреи от Източна Европа и нелегалното им вкарване в Палестина. В материалите на сайта на Института “Жаботински” в Ерусалим четем: “За няколко години Жаботински успява да организира над 40 кораба с еврейски емигранти. Стотици хиляди евреи успяха да влязат в Ерец Израел въпреки строгата гранична охрана на британската администрация”. Заради тази дейност, както и заради терористичните акции над арабите, които ръководи, е експулсиран от британците през 1929 г. и от този момент живее в диаспората.

През 1937 г. Жаботински създава Иргун Цeвай Леуми (Национална военна организация), известна като Иргун, която води въоръжена борба с всеки противник на еврейска държава и провежда терора над арабското население в съответствие с разработената от своя лидер доктрина “Желязната стена”. Няма никакво съмнение, че докато в Европа нацистите провеждат геноцид над евреите, в същото време в Палестина организациите на Жаботински провеждат със същата жестокост расова чистка на местните араби.

Умира на 4 август 1940 г. в тренировъчния лагер на Бетар в Ню Йорк. Поискал да бъде препогребан в “Ерец Израел” от правителството на бъдещата държава. Волята му е изпълнена. През 1964 г. Зеев Жаботински е препогребан в подножието на хълма “Теодор Херцл” в Ерусалим.

“Неговото име ще остане записано със златни букви в историята на Израел като изтъкнат лидер и философ, наша пътеводна светлина и духовен баща на партията “Ликуд” – са записали благодарните му потомци на сайта на музея Жаботински.

Желязната стена

Още през 1923 г. Жаботински публикува във в. “Хаарец” статията “Желязната стена”, в която обосновава невъзможността за разбирателство под всякаква форма между евреите и палестинците, а в следващите десетилетия я разработва до завършена доктрина в серия публикации. Ето няколко цитата от тях::

“Арабите обичат страната си не по-малко от евреите и тяхната съпротива е напълно естествена. С тях никакво споразумение не е възможно. Те ще приемат ционизма, само когато се видят изтикани до желязната стена, т.е. когато ги накараме да осъзнаят, че друга алтернатива, освен застрояването на Палестина с еврейски селища, няма. За да се разрастват, нашите селища имат нужда от закрилата на сила. Местното население трябва да бъде изтикано зад непробиваема желязна стена. Докато в очите на арабите все още проблясва искрица надежда, докато имат и най-плахата вяра, нищо няма да бъде в състояние да прекрати тяхната съпротива, защото и те, като нас, са живи хора. А живият човек се примирява със съдбата си, само когато загуби надежда… Няма справедливост, няма законност, няма Бог в небето! Има само един-единствен закон , който отменя всички останали – застрояване на Палестина с еврейски селища под закрилата на силата! Това е и ще бъде нашата политика срещу арабите. Всяка друга формулировка би била лицемерие.”

Този “завет” остана ръководно начало за всички израелски лидери до ден днешен. Еврейските изстъпления, които наблюдаваме днес, са само поредна фаза от изтреблението на палестинската нация в съответствие с доктрината “Желязна стена”.

 

11 януари, 1941 г.,  “Предложение на Иргун Цевай Леуми за разрешаване на Еврейския въпрос в Европа и участието на Иргун във войната на страната на Германия”.

(http://www.codoh.com/zionweb/zizad/zizad26.html) Ето неговия текст:

1. Депортирането на еврейските маси от Европа е предпоставка за решаване на еврейския въпрос, но тя е възможна само ако масите на еврейските бежанци бъдат насочени натам, където е родината на еврейския народ – Палестина и ако това доведе до образуване на еврейска държава в нейните исторически граници.

2. Иргун Цевай Леуми, която познава добрата воля на германския Райх, добронамереното отношение на неговото правителство към ционистката дейност вътре в Германия, и в частност – към ционистките планове за евакуация на евреите, смята че:

а. Съществуват общи интереси между установяването на Нов Ред в Европа в съответствие с германската концепция и истинските национални аспирации на еврейския народ, така, както са формулирани от Иргун.

б. Сътрудничество между Нова Германия и новата национална еврейска държава е възможно и, следователно,

в. Създаването на историческа еврейска държава на национална и тоталитарна основа, скрепено с договор с Германския Райх, може да служи на интересите на една бъдеща силна властова позиция на Германия в Близкия Изток.

3. Като взема предвид горните съображения и при условие, че националните аспирации на израелското освободително движение Иргун в Палестина бъдат признати от страна на Германския Райх, Иргун предлага да бъде включена и да вземе дейно участие във войната на страната на Германия.

4. Това предложение на Иргун е свързано с възможност за военно обучение и организиране на еврейска сила в Европа, под командването на Иргун. Тези военни съединения ще вземат участие във войната за покоряване на Палестина, ако такъв фронт бъде открит.

5. Индиректното участие на израелското освободително движение в започналото установяване на Нов ред в Европа, ще бъде обвързано с положително и радикално решение на еврейския проблем в Европа в съответствие с гореспоменатите национални аспирации на еврейския народ. Това ще укрепи моралната основа на Новия ред в очите на цялото човечество. “

 

ТАМАРА ШИШМАНОВА –в-к МОНИТОР –11,12 юни 2002г.