Какво видях аз на 14 януари

С умисъл не писах за протестите, които разтърсиха София. Появиха се множество публикации, видео клипове и снимки. Аз на 14 януари видях насилие. Няма какво да си говорим. Няма значение дали онзи или другия бил провокатор. Аз виждах палки, виждах разбити глави и едно ужасно отношение от “органите на реда”. Аз също бях подгонен от тези органи.

Има мнения, че сред полицаите има подкупени, които нарочно да бият хората. Ако е вярно – то жалко за тези защитници на реда, които са се продали, за да бият своя народ. Чудя се какво трябва да стане, за да започнат и полицаите да виждат какво става в страната ни. Трябва ли и техните семейства да пострадат, за да се осъзнаят, че и те са от този български народ? Аз съм шокиран, защото не бях очаквал подобно нещо- псувни, удари, плюене… Без коментар. За мен това, което стана в София е по-лошо от това в Ивицата Газа. Защото там някак очакваш войната и насилието, а тук си неподготвен за полицейската палка.

На 14 януари аз също бях подгонен от полицаите, защото снимах с телефона си. Просто не издържах – биеха едно момче пред мен, точно на Ректората, извадих телефона и реших да снимам. Усетих се и се измъкнах, но много други не се измъкнаха от палките. Успях да снимам само това:

4 Replies to “Какво видях аз на 14 януари”

  1. Купи си по-хубав телефон баце, за да снимаш по-добре от това което си заснел почти нищо не се вижда… Боят няма да го коментирам, защото съм натрупал достатъчно карма, че да трупам още кълнейки ги да умрат …

  2. Полиция ,която бие народа който плаща заплатата и….Глупаци -метнали по една жилетка ,препасали се като да война….танковете да бяха извадили-да се вживеят поне както им се е искало!
    Ей-понякога така ми пречернява че ми иде да се откажа от бг паспорта си…Ама в такива моменти все си казвам че смесвам – лошо правителство с народа си….

  3. Аз, както обещах, бях там. И също видях. Имаше хора, които не бяха с нас и които искаха да се бият. Бях и по партийна линия “Зелени”. Хората, които отидохме с определени искания бяхме твърдо решени да постигнем исканията си по мирен път. Тези момчета, които се опитваха всячески да предизвикват насилие, постъпиха много некоректно спрямо нас и задачите на протеста. Единственото което можем да обвиним полицията е, че не ги отстрани,а ги остави да си позволяват все повече и повече до момента в който вече бе допустимо да употреби сила срещу тях. Те не са невинни, Руси, тия футболни пичове. Това, впрочем, са хората, които за които турчин е обидна дума, да не кажа псувня. Ако дойдат да пишат тука, ще ги намразиш веднага. Аз с такива общо нямам и не искам да имам. Да, след като налитат на бой на полицаите(а те налитаха страшно настойчиво) имат правото да бъдат набити. Който налита на полицай трябва отлично да знае, че губи правото си на физическа неприкосновеност. Това е. Не виждам защо посегателството върху полицай да е допустимо и ненаказуемо, за разлика от посегателството върху обикновен гражданин. Някой да ми обясни, защо полицаите нямат право да бият докато тях ги бият.

  4. С теб, Руслан,се познаваме задочно, т.е. аз те познавам по изявите ти в мрежата и много ти се радвам. Познавам се лично с баща ти. Аз също съм от смесен брак, майка ми е българка, а баща ми е сириец, от Латакия. Родена съм в България и постоянно живея тук, въпреки че често посещавам Сирия. Там също имам дом и семейство. Преди година, реших, че вече съм достатъчно зряла и по своя воля и в пълно съзнание за значението на акта и за последствията от него, реших да си сложа ишарб. И разбрах колко е толерантен българина!
    На 14-ти януари 2009 отивах към СУ, тролеите на “Цариградско” спряха и се наложи да продължа пеша към Орлов мост. Точно преди него ме заобиколиха младежи – 4-5 и едно момиче, обиждаха ме, блъскаха ме и ме плюха и псуваха. По думите им разбрах, че са ме взели за туркиня с “фередже”, за една от “мюсюлманските свини” в България, която според тях била само за българите. А аз просто вървях по улицата, в опит да не закъснея за лекция. Възрастен мъж ме хвана за лакътя и ме избута бързо навън от обръча, в който се намирах. И добре, че го направи, защото бях обезумяла от изненада и от болка. Въпросът ми е защо НИЕ не се държим така с разхождащите се по прашка и бикини момичета? Няма да потавям въпросите за морала, за възпитанието, за толерантността, да личния избор – знам, че не е тук мястото.
    Имам две висши образования, получени в СУ и две магистърски степени, пак от там, от години съм член на ДСБ и се стремя да съм полезна и активна. Тези деца имат ли представа, че дори и да не е винаги била най-правилната, моята позиция винаги е целяла техния, общия ни по-добър живот тук? Имат ли представа, че изборът, който всеки прави за себе си и живота си трябва да се уважава. И че цената на промените, от които те се ползват днес, е платена и продължава да се плаща от хора като мен?
    Ще завърша с това, че съм наистина благодарна, че на теб ти се е разминало на косъм. Имаме нужда от теб и от други млади хора като теб!

Comments are closed.