Разкази от Закария Тамер

Закария Тамер е роден през 1931г. в Дамаск.  Принуден през 1944г. когато е само на 13 години, да остави образованието си, Закария Тамер работи в различни области, първоначално като ковач. Като през това време започва да чете много книги и да се интересува от литература, също така продължава образованието си във вечерно училище.

Литературната си кариера, започва 1957г. когато публикува няколко разказа в сирийски списания. Неговият талант е забелязан от Юсуф ал-Хал, редактор на списание ??? . Той решава да издаде тези разкази, като това става първият сборник на Закария Тамер – ???? ?????? ??????. Той е приет добре в сирийските литературни среди. Така започва нова кариера, пъвоначално работи като държавен служител, след това става редактор в редица списания, сред които ал-Маукир ал-Адаби и ал-Ма’рифа. Той е един от инициаторите на Съюза на Сирийските писатели, основан 1968г.

През 1980г, е уволнен от поста редактор в списанието Ма’рифа, издавано от сирийското министерство на културата, тъй като публикува части от Книгата на Абд ар-Рахман ал-Кауакиби – Табаи ал-Истибадад- Характеристиките на деспотизма. Това е и една от причините, да напусне родното си място и да емигрира с Лондон, където живее и в момента.

Публикувал е 11 сборника с разкази, сред които и детски. В момента работи като журналист на свободна практика.

Преведеният от Калоян Станев разказ е от сборника ???? ??? , публикуван 1994г.

ДРУГИЯ 

Изведнъж Хамди ас-Саир се събуди и видя непознат мъж до леглото си. Ужасен, той попита с разтреперан глас: „Кой си ти?”

Мъжът не отговори. А гласът на Хамди прозвуча още по-уплашено: „Всичките ми пари са в дрехите, закачени ей там.” И посочи закачалката на стената. Мъжът се изсмя весело и каза на Хамди с насмешка, но и с нотка на упрек: „Да не си помисли, че съм крадец?”

         Ако не си крадец, тогава кой си и какво искаш от мен? – попита го Хамди.

         Със сигурност си чувал много за мен. Аз съм този, който различава бащите и майките от синовете. Побеждавам и силния и слабия, и никой не може да избяга от мен, дори и да се скрие в крепост, построена на другата земя.

Хамди се надяваше всичко, което виждаше и чуваше да е само сън, и затова каза на мъжа:

         Не разбирам какво казваш. Кажи, какво искаш от мен?

         Въпросът ти е глупав, защото ти знаеш отговора. Аз съм този, който ще остави сина ти сирак, жена ти- вдовица, а богатството ти ще се превърне в наследство- отвърна му мъжът.

         Този, който те е накрал да ме убиеш, ти е дал грешна информация. Аз не съм щастлив човек, живея сам в тази къща и нямам нито син, нито съпруга, нито пари.

         Ако казваш истината, тогава защо искаш да останеш жив, а не умреш, без да ме принуждаваш да идвам при теб. Но ти си лъжец, имаш голямо богатство, което обичаш, имаш и съпруга и млад син, които са на екскурзия и ще се върнат утре сутринта.

Хамди усети някаква неясна слабост да го завладява. Започна все повече да чува тих глас, който сякаш му се присмиваше и го питаше: „Ти ли уби света, или светът уби теб? Ще изоставиш света, и той ще изостави теб.”

Опита се да каже нещо, но мъжът с хладно лице и бавни крачки се приближи до него. Извика за помощ, но никой не чу гласа му.

По обяд на следващия ден, откриха Хамди ас-Саир мъртъв в леглото си, а жена му, синът му, близките и приятелите му плачеха. Съблякоха дрехите на Хамди, положиха го на една дървена дъска, и един мъж започна да мие тялото му с вода и сапун. Хамди му се примоли: „ Не прави водата много топла или студена, защото тялото ми се разкъсва от болка.”

Когато мъжът свърши с миенето, започна да го завива с бяло платно. Тогава Хамди му каза: „Изчакай първо да видя близките си, това е последният път, в който ги виждам..

Но той му отказа. Няколко други мъже взеха тялото на Хамди, сложиха го в ковчег и започнаха да го носят на раменете си. Хамди им извика: „Не, не бързайте толкова много! Искам да послушам гласовете на близките си, на приятелите и съседите си. Днес е последният ден, в който ще мога да сторя това!”

Занесоха ковчега на гробищата, сложиха го на земята, извадиха тялото на Хамди и го сложиха в гроба. Той изкрещя: „Не ме оставяйте сам!!!”

Но никой не му обърна внимание.  След това сложиха мраморна плоча, и натрупаха пръст и камъни отгоре. Хамди затвори очите си и дълго плака. Когато ги отвори, му се стори, че са останали затворени десетки години, въпреки че беше сигурен че е в ковчега от съвсем скоро.  Огледа се наоколо с любопитство и с изненада откри телефонен апарат. Усети как ръката му се протегна към слушалката, хваща я и я вдига към дясното му ухо. Пръстите му натиснаха няколко копчета и се чу груб глас. Хамди го попита:

     Кой  си ти?

     Защо питаш?

     Искам да говоря със съпругата си.

     Със сигурност си сбъркал номера- отвърна му гласа.

     Това не е ли къщата на Хамди ас-Саир?

     Да. Тук живее той.

     А с кого говоря?

     С Хамди ас-Саир.

     Но аз съм Хамди ас-Саир.

     Това, което казваш е вярно,  но ти сега си мъртъв, защото не си достоен да живееш, докато аз съм жив, защото имам право да продължа живота си.

     Каква е тази шега? Извикай жена ми да говоря с нея.

     Защо я искаш? Ти не се ли отвращаваш от нея?

     Не се меси, там където не ти е работата!

     Жена ти я няма.

     А къде е?

     Разведох с е с нея. Само не мога да разбера как си я държал всичките тези години. Та тя е толкова грозна и говори само глупости, а тялото й прилича на купчина отвратителни, набръчкани и отпуснато меса.

     Ами синът ми? Къде е той?

     И него го няма.

     На лекции ли е?

     Не, не..отписах го от университета.

     Какво говориш?

     Защо викаш, все едно напускането му е престъпление?

     И какво прави сега?

     Живее, както си иска- пие, играе комар, краде и ходи по жени.

     Какво си направил с жена ми и детето ми?

     Аз съм свободен и правя каквото си искам. А пък и съпругата и синът са си мои.

     Ти със сигурност си Сатаната!

     Не, не..аз съм този, който знае как да живее и да се забавлява. А и съм идеалният баща, който иска синът му да живее щастливо. Ето вчера вкъщи ни посети една красива проститутка. Тримата се забавлявахме много. Попитахме я какво мисли за театъра? Тя каза, че много го обича и мечтае да стане световно известна актриса. Тогава и предложихме една игра- „ Ти ще играеш ролята на невинно момиче, а ние ще бъдем хора-вълци, които те нападат, разкъсват дрехите ти и те изнасилват, докато ти се съпротивляваш”. Тя отвърна: „Съгласна съм,. но дрехите ми..” Тогава ние я прекъснахме и обещахме да й купим по-скъпи и по-хубави дрехи. След това се нахвърлихме върху нея, разкъсахме дрехите й, докато тя се съпротивляваше със все сила.  Но пиесата завърши много неочаквано. Синът ми, който е и твой син, я стисна за гърлото и я удуши.

     А какво направихте с трупа?

     Кой труп?

     Трупът на проститутката.

     Нямаше труп. Тя се оказа брилянтна актриса, която е инсценирала смъртта си и ни е измамила.

     Ами магазинът..сигурен съм, че си взел и него и работиш в него.

     Защо ще работя? Продадох го.

     Ами парите ми в банката?

     За малко да свършат, защото ние със  синът ти сме големи прахосници и знаем как да живеем. А ти, в живота ти нямаше нищо друго освен работата и спестяването на пари. Нито един ден не си видял радостите от живота.

Тогава Хамди затвори слушалката на телефона, затвори очи и никога повече не се опита да ги отвори.