Колапсът на 1989г.

Print Friendly

Замислям се от известно време над някои неща, които доста често през годините забравяме. Реших да изложа някои факти, които лично мен ме тормозят, а вярвам и вас.

От 1989г. насам, българската държава е подложена на чист геноцид. Геноцид във всяко естество – независимо дали е от чужди или не. Споменаването на тази дума е зловещ акт, но тя най-точно представя следпартийния период, който продължава досега.

От години насам България не може да се вдигне на крака, а това не е характерно за нея. Всички сме чели в учебниците по история, че след Освобождението, буквално за 30 години, страната става важна сила в европейския югоизток. Гърция е тръгнала напред с доста благословии от Запада, както и Сърбия, която започва от един османски санджак, а се превръща в Югославия. След почти всяка национална криза България се вдига на крака, но изглежда в съвремието това не й се отдава.

Аз виждам няколко причини за това:

1.Затвореният кръг: правителство-държава-народ. Мнозина обвиняваме правителството, псуваме го и хулим. Но това правителство е излъчено от българския народ. Българите пострадаха много от промените след 1989г. Поколението, израстнало с режима на БКП изведнъж остава без нищо. Всички илюзии и мечти, които са били втълпявани, изведнъж изчезват и остава реалността. Това поколение (към което впрочем, влизат и нашите родители) никога няма да се оправи от шокиращата промяна. Истината е, че мнозина все още си спомнят, че все пак им е било по-добре по времето на социализма. Е, при това изтормозено общество как може да има неизтормозено правителство? Едните имат комплекс, че са от хасковско село и са станали депутати- другите пък завиждат на депутатите, че са се измъкнали от селото. Народът и държавният апарат са едно цяло и взаимно свързани елементи. Не може да има прогресивно правителство, ако няма прогресивен народ. Смятам, че изрази, като : “Обичам родината, мразя държавата”, трябва да изчезнат. Защото родината не може без държавата и държавата без родината.

2.Умиращата икономика: след 1989г. множество предприятия остават на произвола на съдбата. Смятам, че всеки, който е пътувал из страната може да каже, че е виждал стърчащите самотни комини, разбитите прозорци и разграбените дворове. След колапса на промяната, България остава без подръжници. До 1989г. страната получава суровините си от Русия. Като основен сателит на руските интереси, България е получавала множество стоки, които са се продавали евтино- затова една паста е била 0.10 стотинки. След промяната на управлението всичко това изчезва. Изведнъж трябва да се оправяме сами. И оттук следва точка 1- умореното и измамено поколение на 60-те години. То не е способно да вдигне една изоставена страна.

3.Бягство: емигрантите от Източна Европа стават все повече след падането на Берлинската стена. Българите са едни от тях. Заминават за Западна Европа с мисълта, че там ще намерят по-добър живот. Мнозина успяват да постигнат това. Други, не. В момента все още тегне сянката на този блян. Вместо младото поколение да остане в страната си, то предпочита да замине в странство. И никой не може да вини тези хора.

4. Олигархията: това са онези хора, които от 1989г. насам, управляват. Те не се сменят, те стоят там и не дават път на прогресивното младо поколение. Това са хора, които или са получавали много от партията БКП или не са получили достатъчно. Мнозина, които днес са в СДС и т.нар. “десни партии” са от състава на бившата комунистическа партия. Възползват се от 1989г. , за да се домогнат до властта. Обидени, незадоволени -това са днешните властимащи. Нищо ново под слънцето, както са казвали древните.

В България няма демокрация – има олигархия.

В България няма свобода – има свободия.

Няма леви и десни партии, впрочем. В българския политически живот никога не е имало ясно изразени десни и леви. Липсва традицията на тези течения.

Изводът за мен е, че само младите могат да променят положението. Далеч съм от мисълта : “младите са нехранимайковци”, “младите не се интересуват от нищо”.Честно казано аз вярвам в това и съм оптимист за бъдещето на България. Вярвам, че има много можещи млади българи, които желаят да видят страната си по-добре от сега, и които ще го докажат на миналото поколение.