Българо-арабските отношения

Print Friendly

 

ПАРАДИГМА,София,1999г.
ПАРАДИГМА,София,1999г.

Тези отношения обхващат голям период от време. Като започнем от първите контакти, някои източници смятат,че са още по времето на Крум, минем през разговорите на Кирил с бададския халиф ал-Мутауаккил, преговорите на цар Симеон с владетелите на Тарс и Кайро, и стигнем до съвременните отношения, които се градят на тези,създадени по време на Османската империя.

Много интересна е кореспонденцията на султан Насър Мохамед ибн Калаун (1285-1341), един блестящ за времето си дипломат, с България на Тертеровци. Ако може да се намери, супер ще е. В писмата ибн Калаун поставя България равно с владетелите на Йемен, Абисиния, Византия, Филип VI , султанът на Индустан, и дори папата.

Известният арабски пътешевственик Ибн Якуб (10в.) пише: “Не съм ходил в страната на българския цар, но видях негови пратеници в Мерзебург при пристигането им м двора на крал Отан.Те носеха тесни дрехи и се стягаха с дълги колани, върху които имаше златни и сребърни копчета.Царят им е от висок ранг- той носи корона.”

Новият етап на българо-арабските отношения започва с нахлуването на османците. След падането и на Сирия, Египет през 1517г., българи и араби заживяват в една държава. Това спомага много за развитие на търговията между двата народа. Ако през Средновековието има търговски връзки, то в османския период се създават цели български колонии , като най-голяма е в Александрия. Именно в този период става известна и “сабята-дамаскиня”, а в подбалканските селища на България, свой нов дом намира дамаскинската роза. От своя страна българите внасят рецептите за сирине, кашкавал и кисело мляко.Това са само част от обменените стоки между араби и българи.

Тази и още информация, може да се прочете в книгата на Киряк Цонев, която е поредната,представена от мен за вас.