Моите спомени за пролетта в пустинята

През 2006г пътувах за Сирия сам. Взех раница и дрехи, и потеглих към втората си родина. Напоследък ме е налегнала носталгия и колкото повече усещам пролетта, толкова повече спомените ми не ми дават мира. Иска ми се да тръгна още сега и да се насладя на пустинната красота през сезона на любовта.

Според мен най-хубавото време да видиш Сирия е април. Поне за мен е така, защото човек вижда една прекрасна земя, покрита със зеленина. Там, където два месеца по-късно има само пясък. Наистина е удивителна природната сила, когато реши да си поиграе с цветовете. Една пустош от камък и пясък, през април е покрита с цветя и трева.

Тъй като аз имам снимки, но не дигитални, избрах от снимки на CharlesFred и Hovic

За мое съжаление не успях да видя много през онова мое пътуване. Знам, че Палмира е невероятна през пролетта. Аз успях да видя Алепо и неговата крепост. Представете си хълмът, където е разположена крепостта на Алепо, целят в зелено. Усещането е невероятно, защото се сблъсква с убеждението на човек, че в пустинята няма цветя и зеленина. В момента, когато видиш подобна гледка оставаш без думи. Най-красивите гледки са именно в пустинята, когато тя е озеленена. И може би точно защото красивите неща са кратки, Природата е решила подобно чудо да изчезва бързо.

Аз имах късмета да видя пролет в пустинята. Пожелавам го и на вас.

10 Replies to “Моите спомени за пролетта в пустинята”

  1. Когато пукне пролетта, цели семейства в Кувейт излизат в пустинята , вдигат палатки и там “на теферич” прекарват една седмица. Тава го правят за да не забравят от къде са дошли дедите им.

  2. Привет, Руслан Трад, отбих се, за да поднеса своите поздрави и, тъй като съм любител на пътешествията, разбира се, насочих се към раздела с пътеписи:):) Не съм си представяла, че пустинята може да бъде толкова зелена и обсипана с цветя… Благодаря, че сподели с нас тази красота и, лично за мен, разшири светогледа:):) Моите извинения, ако не е подходящото място, но съм впечатлена от биографията ти, особено в писателската и обществено активната й част. Поздрави и наслука от Wed:):)

  3. Крепостта в Алепо е Цитаделата. За нея може да се разказва много.
    А за Палмира ще кажа, че след като я видях, бях в Гърция. Акрополът ми изглеждаше като барака.
    Часове може да се разказва за напълно запазената крепост от 12 век- Крак дьо шевалие, за Стълба на св. Симон, за град Афамия и за десетките исторически обекти, непознати на европейците. За съжаление Сиря НЕ ИСКА да развива туризъм.

  4. Не мога да се съглася с това,че Сирия не иска да развива туризъм. Самият факт,че страната е увеличила посещението на туристи с милиони – от 400 000 през 2002 до 4 000 000 през 2007 г. означава, че има намерение да развива туризъм. В момента се обновява зелият Стар град на Дамаск, както и този на Халеб. Началото е поставено, трудно е, но има желание.

Comments are closed.