Две лица от Йерусалим

Print Friendly

jerusalemoldcityapУлицата бе задръстена от коли. Хора тичаха, бързайки за своята работа, автомобилите си пречеха взаимно. Светлокожият мъж седеше зад волана и чакаше търпеливо да потегли напред. Чуваше се радиото, беше свалил прозорците, а навън припичаше ужасно.

Светна зелен светофар и той потегли. В последният момент обаче, умората си каза своето. Не бе видял колко близо е до колата пред него. Последва удар, от който целият се разстресе. За миг видя, че шофьорът на предната кола излезе и тръгна към него.

-Излизай! Не виждаш ли колата? Спиш ли? – крещеше му непознатият. Светлокожият излезе и застана пред непознатия. Беше с мургава кожа, черни очи. И имаше акцент.

– Съжалявам, наистина мисле, че задрямах. От умората и времето е. Дали не може да оправим някак нещата?

– Бързах за работа, разбираш ли! А сега как да стигна? – ядосваше се тъмнокожият.

– Ще ви закарам аз, после ще говорим и за тези щети. Приемате ли? Другият само кимна.

Караха по пътя, освободен вече от задръстването. Край тях се сменяха кварталите. Предградия с емигранти. Една гледка, която носи в себе си тъга и ужас от непознатото. Никой не влизаше в тези квартали.

– Къде работите?

– В една фирма, нищо особено.

– И върви ли работата ви?

– Може да се каже. В днешно време малко неща вървят, както му се иска на човек.

– Прав сте, да.

– Спрете тук, върши ми работа – каза тъмнокожият и посочи един от блоковете. Колата спря и той се обърна към светлокожия:

– Направихте ми услуга. Моето семейство и аз ще се радваме, ако дойдете на гости. Така сме квит.

– Ще ми е приятно- каза светлокожият и се усмихна. Тъмнокожият слезе и потъна в предградието.

 

На вратата се позвъня. Тъмнокожият отвори и видя светлокожия.

– Добре дошли – усмихнато поздрави и покани гостенинът. Той пристъпи напред. Жилището беше просторно. Изглежда някои от стените бяха премахнати, за да се осигури повече място. Беше бяло, мебелите ниски и ухаеше на подправки.

– Жена ми готви, скоро ще е готово яденето, през това време може да поговорим. Впрочем, нека говорим на “ти”, неудобно ми е инак.

– Добре, разбира се. Радвам се, че ме покани. Апартаментът изглежда много приятен, а и тези ухания. Средиземноморски подправки?

– Да, може да се каже. Не много хора знаят какви са.

Седнаха на един от ниските дивани, имаше възглавници върху него, на които те се подпряха. Голям прозорец осветяваше целия хол. И двамата се гледаха странно.

– Направили сме жилището си така, че да напомня на родината ни. Всичко, което виждаш е един спомен, донесен от там. Така помним кои сме и откъде идваме. Независимо, че не живеем вече там.

– Вашата родина? Защо сте я напуснали?

– Политически причини. Там се води война. Моят народ воюва за свободата си. От моето семейство оцеляхме аз и чичо ми. Той също е тук. Всички други загинаха. Вярвай ми, ако можех да дам целия си живот, за да прекарам един час в родината си, бих го направил.

– Моят народ също се бори. Мисля, че именно затова те разбирам. Борим се за държавата си. Излъгаха ни и сега сами се оправяме. Реших, че няма смисъл да воювам повече. Нищо не мога да променя. Затова дойдох тук. Познато, нали?

– Да… – замисли се тъмнокожият- знаеш ли, наистина има несправедливост на този свят. Моето семейство живееше в земите си от години, а сега нямаме дори едно дръвче. Няма вечер, в която да не попитам Бог: “Защо?”. Децата ми ще израснат в чужда страна. Няма по-голяма болка от това.

– Моето семейство също има много премеждия. Спомням си, че скитахме от страна на страна. Докато не открихме домовете си. Но трябваше да се бием за тях. Щом затворя очи, виждам миналото. Не се различава от настоящето. Напротив, дори е по-добре. Тогава знаехме към какво отиваме. Сега не знаем.

– Тогава знаеш какво е да страдаш, разбивайки живота ти пред очите ти. Губиш всичко. В един момент имаш семейство, дом, работа. В следващия разчиташ на милостта на грабителя. Оставаш сам, дори себе си нямаш. Тогава избираш да умреш или да се бориш. Мнозина избраха лесното. Но аз реших да се боря. За живота на семейството си.

– А твоя?

– Моят, приятелю, моят е загубен.

От другата стая се чу женски глас. Из апартамента се носеше уханието на нещо вкусно, подправено с типични подправки. Подправки, познати и на светлокожия. Ухания, които не бе усещал от детството си. Тъмнокожият се обърна към него с усмивка и попита:

– Е, все пак, седим заедно тук, а не се запознахме досега. Как се казваш?

– Авраам -каза светлокожият и подаде ръка.- А ти?

– Мохамед -изрече тъмнокожият и стисна ръката на светлокожия. А уханията бяха толкова познати. И общи.

Молете се за мира на Ерусалим. Нека благоденстват ония, които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, благоденствие в палатите ти! Заради братята и другарите си, ще кажа сега: Мир да е в тебе! Заради дома на Господа нашия Бог[…]

Псалма на Давид

3 Replies to “Две лица от Йерусалим”

  1. много ‘обичам’ Давид – заради чистотата на сърцето му … Този стих го знам в песен и ти благодаря, че ми я напомни по такъв дълбок и докосващ начин!

  2. Хубаво и интересно е да пуснеш статия за отношенията между юдаизма и исляма . Как се възпприема Той от исляма – ето там няма Триединен Бог ,който толкова отричате нито Синът му ,който също отричате. Просто и двете религии са доста близки -вяра в един Бог – пророци – е едните са избран народ и са водени от пророци , но това не пречи да кажеш как са възприемани от другите !

    А за Йерусалим …
    Йоан 4:21
    Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

Comments are closed.