Яде ми се салата

Print Friendly

Наистина ми се яде салата. Добре де, определена салата. Да кажем нещо арабско (ха!каква изненада), защо не фатуш. За любителите на това хапване, няма нужда да разяснявам. За другите – прекрасна салата с наров сок и изпържен арабски хляб, начупен върху салатата. Или такава, показвам моя снимка:

bitola_syria 283

Сега може да се запитате: “За какво пък пише този!?”. Въпросите са хубаво нещо, особено когато явно има защо да бъдат задавани. Друг въпрос е какъв отговор ще получиш. Пускам си телевизора и гледам новини. Бойко Борисов и Георги Първанов продължават да си играят на пясъчника в детската градина, чичо Путин маха с пръст от север и се заканва, ЕС кротко седи отстрани и се готви да дръпне ушите на непослешните деца. Не съм си представял по-приятен сериал. От семейните.

Пускам следващ канал и гледам международните новини (почти липсващи в родните медии, освен в BBT и RE:TV, факт, който кара пръстът ми да извършва постоянното действие на натискане на бутони от дистанционното), които ме карат да се чувствам още по-добре.

САЩ се сърди за пускането на Меграхи, докато в сърцето на Американската демокрация, опечалени оплакват за осма година подред убитите на 11 септември.

Британците, освен че пускат престъпници от затвора, поощряват такива и по улицата.

Израел продължава да строи заселнически селища в така или иначе вече обедняла Палестина, осигурявайки дом на бедните еврейски заселници, които обвиняват всички за Втората световна война. Арабите продължават да се карат за глупави и неразрешими въпроси.

Просто изключих телевизора и реших, че в петъчната вечер ми се яде салата. Световните проблеми могат да почакат. Съгласни ли сте?