Мрачно време, чай и книги

Мрачното време за мен носи два типа емоции – спокойствие и тъга. Напоследък бих казал, че ме е обхванало спокойствие, напук на световните събития (два взрива в Ливан, довели до напрежение; един атентат в Иран, убил над 20 души; сблъсъци в Йерусалим) аз реших да се отдам на четене на интересни книги, а за бекграунд избрах 100 Best Piano Classics (благодарение на Вени).

Сега чета една прекрасна книга, която дава обяснение на множество факти, отнасящи се за модерната история на Близкия изток – Евгений Примаков, “Близкият изток на сцената и зад кулисите”. Едновременно с нея съм се захванал и със “Сняг” на Орхан Памук, “Странника” на Садък Ялсъзучанлар (която чета втори път), както и с Ноам Чомски. Общо взето, отдал съм се на книгите през последните дни. Някои от тях ми дадоха нови знания, които ще споделя скоро, особено за Близкия изток и изследването на генезиза на тероризма.

Сега, ако нямате нищо против, слагам чайника на котлона, отварям книга и се отдавам на съзерцание. Защото нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще трябва да се приземя отново 🙂

12 Replies to “Мрачно време, чай и книги”

  1. чак като кликнах на линка на Чомски видях, е книгата не е на лингвистични теми, с каквито обикновено го свързвам 😉
    енджой дъ момент – наистина не се знае колко ще продължи 😉

  2. За мен Чомски е известне повече с публикациите си относно политиката, икономиката и системата на медиите 🙂

  3. е, аз пък покрай филологията съм го чела само в лингвистично направление :))
    след кратка справка при леля Уики се оказа, че има принос и към психологията, информатиката и някои други науки 🙂

  4. Исках да кажа,че ЛИЧНО за мен е по-познат в политически и социологически проучвания, както и психология. А книгата му “Необходими илюзии” е четиво, достойно за почест.

  5. Светът е пълен с различни хора, но не само с това интересен; винаги е удоволствие за мен, когато откривам любими сходства между мен и останалите. Ето нещата, които обичам и аз:):) мрачното време със същите емоции, мир и меланхолия; четенето на книги, особено завладяващи тогава и винаги на куп от няколко такива; комбинацията от предходните с класическа музика, добро питие като чая, но защо не и вино, и атмосфера, подобна на тази от снимката…

    P.S. Приятели във Фейсбук, приятели и тук; прибавила съм линк в моя сайт към твоя:):) Поздрави от Wed.

  6. омг, вярно съм кьорава :DD
    иначе аз отдавна съм те добавила, но не знаех, че имаш блогрол 🙂

Comments are closed.