Точки, където липсват запетаи

Чувствали ли сте, че мнението ви е непопулярно?

Това, което казвате, сякаш не се чува или прочита? Аз много често се чувствам така. Гледайки телевизия, слушайки радио. Постоянно чувам неща, които ме карат да викам и манифестирам срещу установените правила и стереотипи.

Да вървиш срещу течението? Ох, толкова често се случва. Да говориш и пишеш неща, които изглеждат смешни на обществото. Да защитаваш кауза, която в най-добрите случаи е покривана от медиите. И тогава отново се появява онова чувство, което те кара да манифестираш, протестираш и бориш. Да крещиш, без да бъдеш чут.

Днес сякаш има повече стени, които да ни разделят, а не да ни обединяват. Днес има повече новини около нови стени, вместо помени за тяхното бутане.

Това е Берлинската стена. Преди 20 години. Символ на едно ужасно разделение. На една несправедливост, породена от прищявките на властимащите. Да си губещ в един конфликт е нещо ужасно. Трябва да се съобразяваш с настъпилите промени, наложени от този, който е изстрелял победния куршум в теб. Когато си паднал на земята, а всички те гледат отгоре, няма какво да направиш, освен да се съгласиш да мине подобна стена. Стена? Това е граница. С нея ти казват: “Стой отзад, ти си от лошите, а при нас са добрите!”

Влизаш в шаблона, даден ти от някой, някъде, който не знае как изглежда къщата и семейството ти, но те определя, като “лош” или “добър”. Зад стената няма банани, портокали, западни коли и красота. Там вирее сивото, тъгата, унижението и…отмъщението. Знанието, че ти си позволил да загубиш, че са те предали, помага на личността ти да иска отмъщение и реванш.

Част от стената, построена между турската и гръцката част на о-в Кипър. Днес. Стена, разделяща един и същи народ, но изповядващ две различни религии. Родове, които са били заедно през цялата си история, сега се разделят, защото този, когото са избрали да ги управлява няма достатъчната воля, за да им каже, че всичко това е ненужно!

Това е стената в Палестина.Днес. Два пъти по-висока от Берлинската. Два пъти по-сива. Два пъти по-тежка. Два пъти по-несправедлива. Два пъти по-модерна. Два пъти по-недискутирана. Стена, построена от едни обидени на историята хора, използващи дори собствения си народ. Разделение, продиктувано от самосъхранение, сякаш това ще спаси някой. Граница между роднини, разделяща села, домове дори.

Отново е поставено ограничението на “ние” и “вие”, добрите и лошите. От едната страна виреят невероятни градини, пълни с живот и вода, а отсреща…пустиня и изкоренени дървета. За какво? Защо? Кой желае подобно нещо в XXI век? Що за човек трябва да си, за да се подписваш под заповедта бетонните блокове да бъдат изправени, за да не паднат никога повече.

За тази стена никой не говори, освен малцина. Тя не е показвана по телевизията, няма репортажи, няма статии. Тя е нещо нормално, нещо, което трябва да съществува, докато лицемерно лидерите говорят за обединение и падането на стените, разделяще света. Това е стената в Палестина. Запомни нейната височина, тежест, сивота. А сега си помисли: колко знаеш ти за тази стена? И преди да започнеш да обвиняваш, запитай се чистосърдечно- бих ли живял при тези условия?