Най-важните хора в политиката за 2009: Близък изток

В края на всяка година излиза списък с “хора на годината”, личности, които са били най-дейни в работата си, извършили са някакви промени и т.н. В близкоизточната версия на “Хора на годината 2009”, този списък , според Foreign Policy, изглежда така.

Башар ал-Асад. 2009 година е успешна за сирийския лидер. Сирийската икономика процъфтява, новото ливанско правителство е съвместимо със сирийските интереси, идват повече инвеститори, а от САЩ е на път американски посланик. Това е пълен успех на Асад срещу обвинителите му.

Реджеп Ердоган. Турският министър-председател не е за първи път в политиката, но може да се каже, че 2009г. предложи много предизвикателства към него. Неговата популярност нарастна значиелно в региона на Близкия изток, като турската дипломация се промени коренно.

Салам Фаяд. Не добра година за Палестинската автономия. Махмуд Абас губи легитимност. Именно Фаяд е, като светъл лъч в загубения сезон, тъй като той продължава да включва в плановете си изграждане на институции, съживяване на икономиката в Западния бряг и изграждането на положително мнение на Запад към Палестина, най-вече в медиите. Това, че е по-популярен във Вашингтон, отколкото в Рамала, вероятно се дължи на усилията на враговете му във Фатах.

Шейх Мохамед бин Рашид Ал-Мактум. Най-амбициозният владетел в района на Персийския залив. Дубай винаги може да ни изненада. Ски в пустинята? Защо не. Тайгър Уудс прави игрище? И още как. И, когато заради всички тези грандиозни проекти (метро, небостъргачи и т.н.), Дубай се намираше в криза, шейх ал-Мактум намери помощ от Абу Даби. Наистина добър управляващ!

Нури ал-Малики. След като изненада критиците с неочкван успех миналата година, 2009г. се оказва трънлива. Едва ли терористичните атаки са проява на сигурност в държавата, а обвиненията към Сирия и баасистите изглеждат не толкова достоверни. Това е един от политиците, от които се очаква много и тепърва ще обогатява биографията си.

Неда Султан. Не можаха да спечелят борбата срещу “нечестно” спечелилия изборите в Иран, Ахмадинеджад, но успяха да привлекат вниманието на света. Неда Султан стана международен символ на протестите, символ на много млади хора, които се опитаха да наложат мнението си срещу властта. Слез 2009г. нищо в Иран няма да е същото.

Бенямин Нетаняху. Способността на израелския министър-председател да се изправи срещу САЩ по въпроса за заселниците, докара администрацията на Обама до нервна криза, а мнението на хората в арабските страни за Барак Обама рязко спадна. Бе пропуснат може би един от последните шансове да се постигне споразумение с палестинците и арабските страни. Нетаняху успешно защитава позициите си, като има подкрепата и на американските евреи.

Ричард Голдстоун. Той със сигурност обиди много израелци и американци. Докладът му за войната в Газа през зимата, стана много дискутиран и оспорен от Израел. Този доклад има толкова неочаквано влияние върху множество участници в политиката на Близкия изток, че с право се нарежда в класациите. Тепъра ще се видят последиците от доклада “Голдстоун”.

Барак Обама. Едни го обичат, друго го мразят. Първоначалните надежди за промяна в политиката на САЩ се оказаха пореден блъф за много хора. Неговата реч в Кайро показа желанието на САЩ да обърне страницата спрямо мюсюлманския свят, но след това доверието бе загубено.