Сбогом на това, което ще настъпи

Print Friendly

Махмуд Даруиш (“Една роза по-малко”, 1986)

Сбогом на това, с което ще настъпи времето

след малко… Сбогом.

Сбогом на това, с което ще настъпят

и пространствата…

На нощта прилича мойта нощ,

на пясък – моят пясък,

ала вече не принадлежи сърцето ми на всички.

Сбогом на оназ, която аз ще възприема за родина… и за гибел.

Аз ще зная как след малко ще мечтая,

или след година;

аз ще зная изхода от танца на кинжала с лилията

и от мен как маската ще смъкне маската.

Да грабна ли живота си, за да съм жив

за още няколко минути –

мигове между подземия и минаре –

и да съпреживея климата на възкресението

посред пира на жреците,

та да знам каквото знаех? Аз видях…

сбогуване видях.