Правителството на националното единство в Ирак е все още мираж

Inside of the Baghdad Convention Center, where...
Image via Wikipedia

В контекста са изтеглянето на американските войски от Ирак, доколкото това е изтегляне, стои въпросът за бъдещето на изтерзаната от конфликти територия на Ирак. Може би никога преди земите на Месопотамия не са били така разединени, както днес.

“Правителството на националното единство”, което е мечта за мнозина иракски граждани, все още стои твърде далеч от амбициите на иракските политици. Амбициите на големите играчи САЩ, Русия и Иран пречат на изпълняването на заветната цел, още повече, че политическите партии в Багдад и Ербил са всичко друго, но не и иракски. В бъдещото правителство всеки един играч ще иска да има свой представител, за да може да контролира нещата “отвътре”. Шиитите са подкрепяни от Иран, а той отдавна е предявил претенции за дял от Ирак. Независимо под каква форма ще е този дял. Сунитите от друга страна са важен дял от бъдещето на Ирак и при тях положението е още по-сложно. САЩ ще искат задължително техен сунитски представител в парламента, същото искат Сирия, С.Арабия и Турция. Тези три държави имат влияние в Ирак, особено Сирия, която приема най-много бежанци от всички държави в региона на Близкия изток. В момента те възлизат на над 1 500 000 души и продължава да расте техният брой. Турция от своя страна задължително ще следи границата си с Иракски Кюрдистан, където в момента се крият части от бойците на ПКК, с които Анкара доскоро водеше военни действия и е въпрос на една искра те отново да се възобновят. Русия от своя страна седи настрана само привидно. За Москва продължаващото напрежение около изборите в Ирак е добре дошло, тъй като така може спокойно да разиграва политическите си ходове в Евразия.

Що се отнася до кюрдите, автономен Кюрдистан се превръща все повече в отделна част от страната, отколкото в партньор в изпълняването на националното единство. Кюдската патриотична партия и Демократичната партия на Кюрдистан са останали по-скоро символ на едно славно минало, отколкото мотивация за младото поколение. Споровете между лидерите в самите партии довеждат до дълбоки кризи и дори отцепничество. Тенденцията младите да не са съгласни със старите членове на партиите, произхождащи от партизанските движения, се увеличава с всеки следващи избори в автономията. За по-малките партии в Кюрдистан остава единствено да получават милостиня от двете водещи сили във вид на пари и малко гласове, с които да сформират коалиции, с които да влезнат в парламента.

В правителството на Ирак ще трябва да влезнат много енергични хора, които да поемат тежестта на възстановяването на страната. Спирането на екстремистките групировки е задача, с която трябва веднага да се заемат управляващите, независимо от коя партия и алианс са. Само с гарантиране на сигурността, това правителство ще има някакъв шанс.

Абониране за нови публикации