Intidar digest-в блоговете е истината

Ето го и първото издание на Intidar digest с публикациите, които са ме подканили да се замисля, харесали са ми или смятам, че трябва да се прочетат от повече хора. С малки консултации реших, че идеята си струва и ще го правя всяка седмица (най-вече в края й). Приемам предложения за включване на нови блогове, като може да направите предложение в тази публикация. Благодаря на Майк Рам, че ме подкани да върша това, което съм намислил!


Люси Сетиян


Интересно четиво намерих в блога на Люси Сетиян, която на всичкото отгоре си е обновило изгледа на страницата. В постинга си от 17 август, Люси ни запознава с невероятната книга на Жюлиен Сутие, “Ереван”. За приятелите на Армения тази книга е задължителна, а за тези, които просто харесват добра литература е препоръчителна.

На гърба на корицата е написано:
„Тази книга е по действителен случай. Основните факти, застъпени в нея могат да бъдат проверени. Политическите, дипломатическите и военните персонажи са реално съществували.”
Авторът на книгата, Жилбер Синуе е роден в Кайро от баща египтянин и майка французойка, чиято баба е гъркиня. Писателят израства в мултинационална среда, която го формира като човек отнасящ се с толерантност, разбиране и уважение към всички народи и етноси. Отражение на това негово отношение може да се почуствува във всички негови книги. Учли е при йезуитите , в Ливан и Париж, пише текстове за песните на Клод Франсоа, Жан-Клод Паскал, Далида и Жан Маре. След 1986 г. се посвещава изцяло на литературата и досега е издал над 20 романа, есета, художествени биографии, удостоени с най-високите френски литературин награди и преведи на стотици езици по света.
Жилбер Синуе НЕ Е АРМЕНЕЦ.
Именно затова е толкова ценна творбата му “ЕРЕВАН”, в която по изключително синтезиран и верен начин е предадена хронологията на престъпното и планирано престъпление срещу човечеството, извършено от Турция над свои граждани.

Повече за книгата може да намерите на блога на Люси Сетиян, към която имам една препоръка- пиши повече, момиче!:)

Анастасия Карнаух

Ако искате да знаете как мислят малките ангели, посетете блога на Настя. А ако искате да узнаете мнението й за СУ и отношението на българските институции към българските студенти, прочетете публикацията й от 24 август.

Аз: “Дани, а какво е това?”

Дани: “Това е обходен лист.”

Аз: “Ъъъъ?”

Дани:”Ами там се вписва инвентара на стаята и неговото състояние – изгубен, счупен и т.н.”

Т.е. аз от самото начало съм възприемана като някакъв безрезервен вандал, който идва да руши и краде покъщнината на сроените през 40-те години общежития. То не стига че те са полу-гета, гъмжащи с хлебарки, дървеници и кърлежи, не стига, че всичко е полу-счупено, полу-капещо, полу-разкърнето и че хубавата баня е празник и причина за завист от целия етаж, ами на всичкото отгоре ТИ си ВИНОВЕН за това!

Склонен съм да се съглася с този постинг. На фона на отпадналите стипендии, които не само, че бяха малки, а сега напълно изчезнаха, този разговор и изводите от него показват огромната дупка в образователната и не са нея система в България. Повече от Настя по въпроса – тук.

Жюстин Томс

В своя блог, Жюстин ни предлага много интересни материали за четене. Тя, например, ме осведоми, че “Български пощи” доставят писма и под мостовете. Да, не е шега.

та на интересен човек интересни работи му се случват – получил е писмо именно на този си адрес – “област Бургас, община Ахтопол, под моста на река Велека преди Синеморец, за бай Любо”. аплодисментите са искрени и са за Български пощи, които доставят дори и под моста!

На кой точно са му го доставили, прочетете в нейния блог.  Пак там може да откриете любопитен списък на най-дивите плажове у нас.

една бърза разходка от север на юг без претенции да покрие съвсем всички диви места, но поне основните

Камен бряг всъщност си е бряг, каменен бряг. няма плаж, но това не е минус. вълните се разбиват шумно в огромните скали. водата е кристално чиста. мястото е уникално, диво, но в последните години все по “питомно” и населено. идеално за посрещане на джулая, за лов на миди и рапани, за нощ на открито с приятели и … за самоубийство. да, на това място има рекорден брой некролози. много каменен и далеч.

Калиакрия има един великолепен скрит плаж, намиращ се под строящото се в момента поредно голф игрище. ресторантът на плажа е кокетен и арт, на самия плаж има от модните шатри за полягване и други, а напоследък се случват и доста любопитни събития на този плаж. за жалост малко отдалечен.

Пълния списък на плажовете, представен от Жюстин ще откриете на нейния блог, а се надявам, че тя ще продължи да пише все така интересно!

Ламот

Разбира се, ако не той- кой друг. Ламот (чието име знаят малцина, аз съм от щастливците) е един от най-интересните блогъри, които съм чел-не само от България. В неговата страница (която той казва, че не чете, ама това са глупости!) ще попаднете най-вече на неговия свят. А той не е за подценяване. Така например, освен от фентъзи и кино, той разбира и от политика.

В постинга си от 29 август, той разисква видовете течения в политиката, доктрини и всякаква друга сган от този наука. Та, той пише за анархията примерно, че:

Анархизъм – анархията е свободата да слушаш пънк-рок, да караш мотор гол, пеейки песнички на The Exploited. За анархистите изнасилването е просто „изненадващ секс“, лъжата е „пестене на истината“, а кражбите – „освобождаване от безполезното“. За да си истински анархист, трябва да си татуираш череп на задника.

А за демокрацията…

Демокрация –  демокрацията е система, която се базира на робството – робите трябва да се оберат до шушка (най-вече природните им богатства), трябва да ги накарате да работят като животни за вас. След като съберете достатъчно капитал, слагате си маска и обявявате робството за неморално. Със събрания капитал отваряте фабрики, въвеждате термина „свобода“  и  разрешавате на робите да работят и честно да изкарват прехраната си във вашите компании. Така показвате вашето благородство. Дори им разрешавате да гласуват и свободно да си избират президент (измежду вашия чистач, готвач и домакин).

За да прочетете и другите му излияния за политиката (които аз харесвам и са представени по един страхотен, ироничен начин), посетете публикацията в блога му.

И се пазете да ни ви пожелае нещо, особено ако сте лош блогър!