Най-очевидното за БНР в Шарм аш-Шейх?

Print Friendly

Мая Ценова

Ако Националното Ви радио – онова, което някак сте свикнали да си наричате „Радиото” – Ви каже сутринта в 7, че днес в Шарм аш-Шейх предстои поредната среща от израелско-палестинските преговори и продължи: „Най-очевидната спънка в преговорите засега е палестинското искане Израел да продължи мораториума върху строителството на жилища на Западния бряг, който изтича на 26 септември.”, има ли как да не си помислите: „Е, какво в крайна сметка искат тия палестинци! И докога ще спъват преговорите!”

http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/0914israzel_palestina.aspx

Всъщност най-очевидното май е, че някой просто иска да Ви накара да си помислите точно това и знае как да го постигне. Защото трудно би могло да се допусне, че опитен журналист-международник като Мая Бонева (която в сутрешния блок на „Хоризонт” прочете сама собствения си коментар, но после, на сайта на БНР, материалът се оказа публикуван от името на институцията) би се задоволила с „най-очевидното” сега, в тоя момент, без да обърне внимание на вчера…

А „вчера” включва от плана за разделяне на британската подмандатна територия Палестина да бъде разделена на две държави – Израел и Палестина, през болезнените трансформации на близкоизточното статукво, до измъчената надежда, породена от Мадридската мирна конференция през 1991, споразуменията от Осло и неясната перспектива в т.нар. Пътна карта за мира в Близкия изток, според която до 2005 г. трябваше да има създадена Палестинска държава. Пътната карта за мир е международен документ и в него като задължение на Израел към мирния процес е посочено „Правителството на Израел незабавно демонтира предните постове на селищата, издигнати след март 2001 г. В съответствие с Доклада Мичел Правителството на Израел замразява цялата заселническа дейност (включително естественото разрастване на селищата). ”

http://www.mideastweb.org/quartetrm3.htm

С други думи, не Палестина поставя условие – условието е поставено от международната Четворка за Близкия изток, която е определила задължения и на палестинската страна и след това е отчела, че палестинската страна е изпълнила своите задължения по Пътната карта. А израелската не е. Но БНР смята, че „най-очевидната спънка е палестинското искане.” Палестина не настоява за прекратяване на строителството в еврейските квартали на Ерусалим, тя настоява да се спре строителство на квартали за еврейски заселници в окупирания Източен Ерусалим – там това строителство е точно толкова незаконно, колкото и строителството на еврейски селища, осъществяващи колонизацията на окупирания Западен бряг на р. Йордан. По въпроса за незаконността на тази колонизация се произнесе Международният наказателен съд в Хага, който „заключава, че Израелските селища на Окупираните Палестински Територии (включително Източен Ерусалим) са основани в нарушение на международното право.”

http://www.icj-cij.org/docket/files/131/1677.pdf

Решението е от 9 юли 2004 – сякаш бе вчера! Но някои хора и институции, не помнят толкова отдавнашни неща.. Затова днес вече най-очевидната спънка се оказва палестинското искане!? Някой да е чувал за международно право? Или за закона на джунглата? И кое от двете предпочитате да Ви проповядва Българското национално радио?

43 Replies to “Най-очевидното за БНР в Шарм аш-Шейх?”

  1. Не виждам проблема – нещата, които стоят на пътя на преговорите са палестинските искания за предварително замразяване, както и атаките на “другите”. Това не е лошо или добро, това е положението. От гледна точка на участващите страни (израелските управници и тези(!) палестинските управници) има логика да не се желаят преговори.
    С влачене на преговорите Израел си осигурява добър етнически буфер, а и не преговаря с хората, към които не изпитва доверие. Малко са израелските лидери, които вярват в добрите намерения на другата страна. Малко са и тези, които вярват, че тези, с които преговарят могат да им предложат каквото и да е било съществено. Нетаняу е оформил една странна коалиция, в която важно място взимат Шас. Тази партия не би била особено доволна от успешни преговори изобщо. Либерман и компания, също част от управляващата коалиция, не биха били доволни конкретно от тези преговори. Двете сумарно представляват около 1/6 от депутатските места, но 1/3 в коалицията.
    За Фатах (излишно е да се говори за Палестинската Национална Власт) провалените преходи и топлите и студени вълни на насилие са средство за постигане на целта. А именно задържане на властта и съответно контрола върху милиардите, които светът изсипва в Палестина. Рядко стигат и трохи до обикновените палестинци, които наистина се нуждаят от тях. Самият Арафат умря милиардер (не милионер). Неговите наследници обаче не са способни, а и не кипят от желание да дадат на Израел това, което иска от тях – сигурност и гаранции за нея. Опонентите им в палестинската политика, които държат болшинството от депутатските места и претендират за президентски и премиерски пост не използват насилието и провалените преговори за постигане на цел. Те са целта по мнението на Мосаб Хасан Юсуф, син на един от лидерите на ХАМАС. А целта им не включва по никакъв начин преговори.

    1. Не виждам проблема – нещата, които стоят на пътя на преговорите са палестинските искания за предварително замразяване, както и атаките на „другите“.

      Да, атаките не спират – преди няколко дни 91 годишен дядо и 16-годишния му внук и негов 17/годишен приятел са били убити. Един старец и две деца. http://www.pchrgaza.org/portal/en/index.php?option=com_content&view=article&id=6968:in-latest-crime-iof-kill-an-old-man-and-two-children-&catid=36:pchrpressreleases&Itemid=194

    2. Е, ама до мен никой не идва да се допитва. Уви. 🙂 И не си пия кафето с шефа на Мосад. 🙂

    3. Ая, имах предвид друго :
      На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн.

      На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по Израел, като някои от тях падат в Йордания

      На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел.

      На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил.

      На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението.

      От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

    4. Доколкото разбирам твърдението ти е, че щом има убити изралеци следва, че палестинците не искат мир. За това дадох пример и с трима убити цивилни палестинци (мога да дам и още примери). За съжаление невинни жертви продължава да има и от двете страни. Трябва ли сега да заключим, че и Израел не иска мир.

  2. Не Израел провали пътната карта. И цял свят видя до какво доведе изтеглянето на Израел от Газа. Разбира се, това, до което доведе, на Мая й харесва.

  3. Наистина не мога да разбера тази формулировка – палестинците поставяли условия за замразяване на строителството. Израел е този, който поставя условието, той е този, който върши действието – ще има преговори, но при условие, че строим където каквото пожелаем. Миналия ден един от министирите (Science and Technology Minister Daniel Hershkowitz (Habayit Hayehudi )казал по Военното радио, че не е възможно забраната върху строителството да продължи, защото палестинците в ЗБ продължават да строят и строят. Е това се казва довод ( http://www.haaretz.com/print-edition/opinion/where-has-the-hypocrisy-gone-1.313887).
    А дори и Милитеро, ако не ме лъже паметта, не веднъж е казвал, че заселниците трябва да се махнат.
    Опасявам се, че целият цирк с преговори върху замразяване на строителството ще продължи още няколко срещи, в крайна сметка Израел ще се съгласи да удължи това замразяване, ще каже вижте ние правим отстъпки в името на мира, сега е ред на палестинците да направят такива.

  4. Мисля си, че от мухата се прави слон. Нещата ми се струва, че са превеждани от английски, затова и така изглеждат нещата. Просто използваното прилагателно “очевидно” е подразнило г-жа Ценова, а то най-спокойно може да бъде заменено с “на дневен ред е”. Именно това се обсъждаше най-вече на тази среща, във връзка с датата на изтичане на мораториума – 30ти септември. Няма как и да бъде друго, защото след ве седмици в Ерусалим вече ще е прекалено късно.
    Към Ая – на следващата среща още веднъж ще стане дума за това строителство, за да се “нажежат” нещата до краен предел, но евреите ще отстъпят – правили са го неведнъж, пък и са си прагматици хората.
    Виж, арабите от друга страна не са и ще стане интересно, когато се стигне до проблема с “еврейската” същност на Израел. Нетаняху заяви преди дни, че без да се признае тя, няма да има напредък по преговорите. Според мен, именно тази от 4те големи точки на пресичане по време тези преговори ще е основния претекст за спирането им (надявам се няма мечтатели, виждащи благополучен изход?)

  5. Дано сегашните палестинско лидери са по-нормално от тези преди точно 10 години.

  6. Сега прочетох статията в оригинала на БНР. Не виждам нищо тревожещо, понеже нещата са предадени ясно и точно. Преди 30ти септември най-очевидния проблем, който трябва да бъде преодолян, за да се продължи напред, е спирането на тези застроявания, което е искане на Палестина, подкрепяно от САЩ. Фактите са си факти, БНР предава информация, така както и всички агенции по света.
    Това, че началото на тези застроявания само по себе си е незаконно, не е предмет на тези преговори.

  7. Знаете ли, вече 60 години си говорим едно и също. В крайна сметка застроявания ще има, а Западният бряг ще се стесни още повече и това няма да се промени. “Скапаните мюсюлмани” ще си го получат и много хора ще ликуват. Лошо пророчество? Не. Това е реалността, докато си говорим.

    1. Вече 60 години?! Младолик се, бе, Русланчо! 🙂

      Но не е като само да се вдигали къщурки през тези 60 години, нали? Не е това обобщаващото за този период. Все пак – 6 войни е имало, безброй още единични убийства и престрелки, взривени автобуси, убити цивилни. Един истински палестински патриот би сложил благосъстоянието на народа си на първо място, но, уви, няма такива. Или нямат глас. Това със “скапаните мюсюлмани” е излишно. А и мюсюлманите “си го получават” най-вече от другите мюсюлмани. Докато израелците и палестинците спорят дали ал-Дура е умрял, в Алжир умират стотици хиляди хора. В Египет, Сирия, С.А. също.

  8. Някакъв комплекс ли надушвам, защо обиждате мюсюлманите? Ако сте избрали да защитавате тяхната страна, поне имайте малко вяра в тях 😉

    1. Добре, щом говорим за граждански права – къде бяха всички НПО при всичките варварщини извършени от Сирия, Йордания и Египет? Къде бяха когато анексираха Палестина? Къде бяха когато 1 милион евреи бяха изгонени от мюсюлманския свят? Май никъде. Докато аз и ти сме спорили видиш ли какво е станало с ал-Дурах в Алжир са умрели 100,000 души, в Ирак още толкова, в Дарфур – половин милион. Някак си – присмял се хърбел на….дебелак.

      Аз не защитавам убийци, напротив, наричам си ги така. Бегин – убиец. Голдщайн – убиец. Кахане – убиец. Щерн – убиец. Не ги наричам борци за свобода. И не фокусирам върху 1% от убитите, пренебрегвайки другите 99%. Крадецът вика дръжте крадеца?

  9. Извинете,но аз самият съм мюсюлманин,затова сложих цялата фраза в кавички. Защитавам правото на един народ да има държава, не някой религия или група. Но от това,което виждам-хората явно имат прекалена омраза.

    Бернард, не ми се прави на защитник на правата на човека. Ти защитаваш убийци,колкото и аз.

  10. Просто призовавам към малко повече вяра и в едната, и в другата страна. Ако в началото, може да отнесем “вината” към някой, тя определено е в израелски ръце, то сега, 62 години по-късно тя тежи на плещите на двамата братя по равно. Все пак, някой беше казал, че никой не може да води толкова яростна вражда, колкото двама братя. А Исмаил и Исак са точно такива 😉

  11. Съгласен съм, лежи върху двата народа. Взаимни компромиси за бъдещето. Без тях всичко е обречено.

  12. Много на сериозно го подкарахте… Руслане, уважение и респект, но ти на първо място си юрист, след това нещо друго. Мисля, че е време да пропишеш и за другата част от живота си, — стига си тормозил децата с тез’ войни…

    1. Не,не съм юрист,кой е казал,че съм юрист? Никого не тормозя,за мен това е важно.Който иска да не чете. Коя друга част от живота ми? Цялата ми дейност е свързана с конфликта в Близкия изток и хората заради това четат блога. Да пиша за личен живот ли? Няма да стане, за всичко останало има с кой да говоря,излизам и т.н. Страницата е точно за войните, проблемите в Близкия изток и затова блогът е популярен.

  13. Развълнувана от интереса, проявен към скромното ми мнение, все пак си позволявам да уточня, че онова, което ме подразни, беше не прилагателното “очевиден”, а констатацията, че “най-очевидната спънка в преговорите засега е палестинското искане…” Искането далеч не е само палестинско и категорично не палестинците спъват преговорите. Поради което продължавам да смятам, че “статията в оригинала на БНР” съдържа манипулативен елемент.

  14. Бернард-правозащитните организации реагираха при всички случаи,които ти посочи. Ако не следиш новините,не е наш проблем.

  15. Роби, искам да попитам кой според теб провали Пътната карта, след като не е Израел.
    Защото в Пътната карта се предвиждаха три стъпки, след които да се създаде палестинска държава – най-късно до вече далечната 2005 г.
    Израел всячески спъваше процеса, пследната стъпка – изборите в Палестина – бяха проведени през януари 2006 г. и бяха чудесно проведенипод международно наблюдение от огромен екип, ръководен от Джими Картър и депутата в ЕП Вероник дьо Кайсер. Израел отказа да признае резултата. Защото Хамас били спечелили и с тях не можело да се преговаря. Да, да… Предложиха дори 50-годишно примирие, не изстрелваха ракети, бяха готови да признаят Израел и да се работи по резолюциите на ООн, предвиждащи създаване на палестинска държава на 22% от територията… Много ли е да искат 22% от земя, която е тяхна поне от 1300 години?!?

    1. Мдам. Те можеха и да получат много повече през 2000 година – почти всичките им искания. Но не – трябва да е “всичко или нищо”, тъй като “всичко” няма да има, а това им даде оправдание да създадат Бригадите на ал-Акса и да спънат процеса. Корумпираните Фатах губят контрола над потока от милиарди ако всичко стане ОК. За тях насилието е средство за постигане на целта. За ХАМАС насилието е само по себе си цел. Познато ли му е на някого това? 🙂

      И тези избори през 2006 – какво значение има дали са демократично проведени, след като резултата е такъв? Че то и нацистите са дошли на власт с избори. Голям автогол си вкараха гласувайки за тях.

  16. И без това в ООН вече става скучно, може би трябва да се поеме по европейско — да създадат поне три независими държави… Руслане, гуш, ама аз си мислех, че учиш в ЮФ на СУ.

    1. Еми, Плод&зеленчук, натам са тръгнали нещата. Както казаха преди време the two-state solution has become the three-state problem.

  17. Бернард- то и нацистите са правили лагери. По това отношение израелските власти доста се оприличават на онези,срещу които са се борили Аврам Бърг, семейството на Финкелщайн и други дейци. Които между другото -имат ограничен достъп до Израел,защото са много благодарни хора, като Либерман- чували са само за нацистките лагери и мърсят името и идеята за Израел.

    1. Не знам, не съм чувал за палестински концентрационни лагери, в които има газови камери или площадки за разстрели. Освен Сабра и Шатила, които са квартали и в които араби убиват други араби. За сметка на това израелските араби живеят по-добре от всички други араби – образование, дълголетие, приходи, свобода на словото и печата. Къде е свободата на словото в Сирия? 🙂 Една държава не може да има и вожд, и свобода. Свободата си има недостатъци.

    2. Щом казваш. Но ето нещо интерсно – PewResearchCenter през 2006 публикува проучване, в което се дават данни за отношението на гражданите на редица мюсюлмански държави към евреите. В арабските държави негативното отношение имат средно 95%. Подобно изследване е правено в Израел и е около 30%. И като изключим крещящите по ТВ израелски активисти на безбройни агенции, има хиляди араби, които са доволни от условията си на живот. Не изпадат в радост от това, че са в еврейска, неарабска, немюсюлманска държава, но за нищо на света не биха живяли примерно в една бъдеща Палестина (статистика). Да, хубаво приятно би било един ден над кухненската маса да окачат карта на една голяма държава Палестина, но е и добре да има нещо на тази кухненска маса.

      А това за лагерите е глупаво, невъзможно и нелогично. Арабка-мюсюлманка дори служи в спец.частите на Израел, летеейки заедно с мъже-евреи в хеликоптер. Арабка в арабска страна не го е правила.

  18. Айде бе,не го е правила? Ти много знаеш за арабските страни,това е добре. Вероятно и Доналд Кимелман също знае толкова.
    Лагерите не са глупави,Бернард. Искаш да е така. Какво представяш плюсовете на Израел, да сметнем,че е най-великата страна ли? Момче,палестинец,свири на палестинско събиране тук и след това му скапаха живота, още не мога да се видя с него,само по телефон се чуваме. Това ли е ПЛЮСЪТ!?

    Още нещо, това не е изолиран случай. Не на последно място,да кажа,че в Йордания и Египет се държат ужасно с палестинците и това е факт. Не ти прави чест, обаче, да навираш в носа тези факти, след като има доста за оправяне в страната, която защитаваш.Ако аз кажа нещо, ти даваш двойно. Това не е водене на разговор. Ако кажа за нарушение на човешките права, ти започваш с изледванията от 2006 г. на Кимелман колко ужасно било в арабските страни. Това ми прилича на надцакване на кой му е по-голям. В Израел сигурно се живее добре. Стига да си евреин, особено руски. Робърт може да го потвърди, предпочитам неговия разказ пред която и да е агенция.

    По въпросът за това дали има или не храна на масата в кухнята, нека да кажем защо няма развито селско стопанство или каквато и да е индустрия в Палестинските територии. Първо и най-важното е, че са “територии”, а не “държава”. Това е земя без реалнта палестинска власт. Министерствата в Рамала са в някакви къщи и администрацията е смешна. Земите се дават на заселниците, дори дърветата се изкореняват. В една бъдеща Палестина ще трябват още поне 30 години, за да се възстанови плодовитостта на земята. Това не са маловажни факти и ти го знаеш.

    Искам да те опровергая за евреите в арабски страни. В Сирия все още има евреи, както в Йемен и Мароко и нямат намерение да си ходят. По въпроса за сирийските евреи съм писал преди, предлагам ти да го прочетеш: http://ruslantrad.wordpress.com/2009/10/13/syrian-jews/

    1. Не, Израел си е страна като всяка друга – с корупция, несправедливост, мизерия, бедност, всичко си има. Твоя приятел не го познавам, нямам какво да кажа. Лагерите са глупост, тъй като не е имало, няма и няма да има конц. лагери.

      Не съм и намеквал за палестинците в Йордания, а ти дадох примера за изследването не за друго, а като ислюстрация. Именно – НПО живеят от тези неща, те нямат никаква изгода да съобщават хубави неща, взимат си сами хляба. И за България ред глупости говорят. Исках да ислюстрирам, че израелските араби, които живеят с израелските евреи ги харесват много повече от средния йорданец, който вероятно не е виждал евреин през живота си. Не е спор за цифри и дати.

      В Израел руските евреи са сравнително по-бедни само да отбележа. А те са ашкеназим.

      Аз не говорих за палестинските територии. Изрично подчертах израелските араби. Не съм фен на заселниците. А какво си мислиш, че ще стане когато има държава – върхушката ще спре да бъде корумпирана? Ще спре да бъде безскрупулна? Според мен ще стане много, много по-зле, но въпреки това съм “за”. Не че някой ме пита. 🙂

      За евреите – добре, от един милион днес са останали 10,000 в мюсюлманския свят. Добър трофей. В Иран да речем не може цяло еврейско семейство да напусне страната по едно и също време. Залог. И естествено, че и дума няма да обелят против държавата. Много от евреите в арабските страни живеят в страх (каквото са ми казвали те, за Дамаск конкретно не знам). В ОАЕ е забранено да влиза евреин (не израелец). Саудитска Арабия не допуска евреи (http://web.archive.org/web/20040206173019/http://www.sauditourism.gov.sa/sct/indexlist.php?catid=39&maincat=Travel_Tips макар да се научиха да са по-хитри и го промениха). “Моята Борба” е бестселър в мюсюлманския свят, а повечето хора смятат Холокоста за ционистка измислица. За себе си бих казал, че никога не бих стъпил в мюсюлманска държава, не защото няма хиляди неща, които искам да видя, а защото ме е страх. Някои евреи го правят, аз съм предпазлив.

  19. Това, че има някакви останали минимални групи сефардити в арабските държави не променя общата нагласа? Един приятел наскоро спомена, че иска да направи поклонническо посещение в Израел (той е християнин), докато бяхме в компанията на ливанци. Познайте каква беше реакцията? Ставане от масата и злобни думи, а говорим за български ливанци! В пътеводителите за Сирия, навсякъде пише, че трябва да се избягват няколко неща за разговор – властта, събитията в Хама и Израел!
    И най-очевидното – защо не можеш да влезеш в Сирия, щом веднъж си бил в Израел? Даже не говоря за еврейската част на държавата, опитай се да посетиш З. Бряг през Йордания и след това да влезеш в Сирия, просто няма да те пуснат, заради един нищо и никакъв си печат.
    Евреите може да са такива и онакива, но и арабите не са цветя, никак даже.

    1. Е, това за пътуването е двустранно – държавите са вражески и не можеш да ходиш от едната в другата и обратно.

  20. Ама чакайте,искате да ми кажете,че това,което съм видял не е вярно ли? Общата нагласа, та в Алепо и Дамаск има синагоги!

    ОГРОМНА ГРЕШКА! Значи не сте били в Сирия, за да кажете,че са забранени теми. Събитията в Хама отдавна се коментират и това не нещо,което не е въпрос на дебат. Управлението на сина управлява с вина, затова много във властта го упрекват. Моля,посетете страната,преди да говорите тези неща!

    Защо не можеш да влезнеш в Сирия, това го знае всеки,който се занимава с Близкия изток-страните са в положение на casus belli. Нито в Израел можеш да влезнеш,ако си със сирийски паспорт,нито в Сирия,ако има израелски печат. Нали знам,не ме пуснаха,заради двойното ми гражданство.

    И още една поправка, Старият град в Йерусалим е арабска територия и се казва Палестина,не Израел. Време е да си го набиете в главата.

    1. Добре, не съм спорил за Сирия. Но факт е, че и на битова основа съм го забелязъл, и по разкази на познати, отишли в арабски страни и т.н. Единствените държави в света, които не приемат евреи са арабски.

      Факт е също така, че и Боян Расате почва всяко ТВ участие с “аз нямам нищо против циганите и турците”. 🙂

  21. Съгласен съм с мнението, че палестинските семейства са принудени да живеят в особено тежка икономическа среда. Това не са толкова много хора — сигурен съм, че Великите сили могат да измислят нещо, скъперници.
    Руслане, разкажи малко повече за музиканта от Палестина… От къде са го изгонили? Имал ли е проблеми с българските власти и общество?

    1. Не,имаше проблеми с израелското посолство, което беше против да свири на наши събирания. И повече не е свирил, а е много добър. Както той ми каза- ако искам да завърша (защото е с израелски паспорт),ще трябва да страня от подобни изяви. Наистина добър музикант, който си навлече много главоболия.

      Българското общество е едно от най-гостоприемните,според мен. Може да има отделни случаи на нетърпимост,но България е за предпочитане пред много други страни.

  22. Българският език е много гаден за учене, а и държавата е бедна и продажна. Америка си е свободна страна, предлага възможности… Той какво учи?

  23. В Технически университет е,така знам,нищо повече. Отклонихме се от темата, на мейла можем да продължим по въпроса за подобни случаи.

Comments are closed.