Позната дестинация ли е Сирия за българите?

Print Friendly

Впечатления от Сирия? Кое е любимото ви място и къде бихте завели приятели?

Това бе въпросът, който зададох в страницата “Дестинация Сирия” във Facebook. Преди седмица направих тази страница с цел да популяризирам Сирия, като туристическа дестинация сред моите приятели и изобщо българските потребители на Facebook. Страницата е съвсем нова, още сме 65 души, но вярвам, че ще се увеличи този брой.

Според данните, българи, пътували в Сирия миналата година, са по малко от 200 души, докато според New York Times Сирия е в Топ 10 на най-желани дестинации за американците. На какво се дължи непознаването на тази страна в България, която е на 2000 км. от нея?

Със сигурност можем да кажем, че процесът на незнание има своите корени и от двете страни. След 90-те години на XX век отношенията между държавите са най-общо казано студени. И от двете страни днес мисиите са представени от временно управляващи мисия, съответно Салах Сукар в София и Бойчо Гюров в Дамаск. Студенината между Сирия и българия се увеличи след посещението на Филип Димитров в окупираната част на Голан. Тогава сирийската страна реши да прекрати много от отношенията си с България.

Днес положението може да се опише, като затоплящи се отношения. Стъпки за това бяха направени още в предишното правителство на БСП, а сегашното на ГЕРБ наследи започналия процес. Последваха няколко посещения, а през ноември се очаква визита на високо ниво от Дамаск. Заговори се, че дори полетите между Дамаск и София ще бъдат възстановени, но още нищо не е сигурно (за справка тези с Вашингтон отдавна са възстановени като символ на по-добрите отношения със САЩ).

На въпроса ми в страницата “Дестинация Сирия”, много от отговорите бяха свързани със Стария Дамаск, суковете на Алепо, планината Касиун. В момента в Сирия се приема реформа, която ще засегне туристическия бранш. Правителството е решило да инвестира в развитието на бреговата ивица, както и засилване на религиозния туризъм. Повече от 40% от посетилите Сирия за миналата година са хора, дошли да се поклонят или видят християнските светини, както и граждани на Иран и Турция, посетили ислямските центрове. Обекти, като Сент Симон, Сент Ананиус, Вратата на Павел в Дамаск, св. Текла в Маалула, манастирът на Сейдная, са доходоносни за Сирия, но също така все още остават непознати на българите.

Аз виждам развитието на отношенията между двете държави във включването на туристическите фирми в диалога. Те биха били добър посредник, като се засилят офертите за Сирия. Все още те остават на висока цена, сравнение с Тунис или Египет. Може да се работи именно в тази насока, за да се запознае българското общество по-добре със Сирия. А там определено има какво да се види.