Бой за това кой ще хване банана

Print Friendly

“Още в 5 сутринта се беше събрала опашка пред Lidl…”,

разказва ми таксиметровия шофьор,

докато по радиото говореха именно за

отварянето на Lidl и станалото там.

Докато всеки един протест в България е обречен на забвение и ниска посещаемост, то веригите магазини не могат да се оплачат, че не събират достатъчно клиенти. Само днес, на отварянето на Lidl в София, няколко хиляди души напираха да влязат в магазина, за да купят от безценните евтини банани. Стигна се дотам, че кметицата на столицата трябваше да викне десетина патрулки (Vesti) полиция, за да удържи вампирясалото множество.

Някои носят покупки в колички. Снимка: Vesti
А други ги носят в колички. Снимка: Vesti

При всички положения това не е първият път, при който магията на евтините домати, банани, портокали и праз омагьосват жителите на столицата дотолкова, че да настане истинска анархия, много често с ранени. Спомнете си откриването на Carrefourбеше същото. Представете си – да раниш човек, защото не искаш да изпуснеш плодовете по 0,70 лв.

Това не е стачка,а нетърпеливи клиенти пред магазина на "Лидъл" на бул. "Сливница" в София. Снимка: Vesti

Ситуацията е ясна. Пенсионерите не могат да си купуват киви, банани и прочие продукти на нормална цена, защото тя е всичко друго, но не и много нормална, а за пенсиите да не говорим. Днес един таксиметров шофьор ми сподели, че още в 5 без нещо сутринта е имало опашка, заредила се да купува пред Lidl. За пенсионерите, хайде- свикнали сме- но какво прави цялото останало множество, сякаш си няма друга работа, а седи пред магазина да си купува банани. Това не го разбирам- тези хора на работа не ходят ли, или са си взели почивни дни, за да се бият с колички в Lidl?

Още снимки– от Георги Димитров.

13 Replies to “Бой за това кой ще хване банана”

  1. Вярно, няма нищо по-страховито от поведението на ожесточен пенсионер — материалист. … Освен, може би, духовните лица на българската православна църква.

  2. Руслане, това според мен е въпрос на манталитет. И на други места се случват такива работи. Ти да не мислиш, че когато в Осло или Лондон големите вериги отварят или правят тотални разпродажби не става същото? Глупости, навсякъде мъжете се бият за банани, а жените се хващат за гушите заради чифт гащи. Просто има определена порода хора, за които, самият факт, че дадена стока е евтина или на промоция, е достатъчен мотив да почнат да пазаруват като че ли иде Апокалипсиса. По принцип доскоро този тип идиотизирано поведение се приписваше предимно на жените, но, уви, не само сред нас има такива ”хомо консуматорис”. 🙂 А, че уж е криза, или пък, че тия хора би трябвало по това време да са на работа е съвсем отделен въпрос и по него можем дълго да дискутираме, засягайки неизбежно прословутото трудолюбие на нашенеца…

    1. Моля ти се, тези бабички са щели да пребият една приятелка в кварталния им магазин, защото ги е видяла да крадат. Не е само “Lidl”, плъзнали са навсякъде тези дни.

  3. Положението е страшно. Хората са озлобени. Не са само 70-стотинковите банани. Проблемът е много по-дълбок…

  4. А защо никому не идва на ум, че подобно поведение е симптоматично за това, че тия хора са докарани до просешка тояга? Никому ли не става тъжно да разпознае в тях своите бащи и майки, или най-много баби и дядовци, своите все още работещи или вече пенсионирани учителки по математика и български?

    1. Има доста хора,които са там,заради самото отваряне. Даже мои приятели се хвалеха (женени,с работа),че са се наредили още рано сутрин…

  5. Сигурна съм, че това също е точно така. Но и то, струва ми се, произхожда от същата психика, с която просяк – ама истински, не фалшив – си брои стотинките. Звучи ужасяващо като елемент от една народопсихология, още повече – на собствения ни народ. Но не сме ли длъжни да погледнем истината в очите? А тя, нищетата, мизерията, в никакъв случай не се свежда само до материалното битие. Още по-страшна е духовната. Която е в дъното на вчерашните битки между мускулести младоци и пенсионираните им учителки по литература (които – факт! – просто са ги недоучили… заедно с майките и бащите им – т.е. на практика – всички ние.)

    1. В очите на голяма част от тези хора няма нищо.
      Не може ли друго човек, трябва да работи елементарна физическа работа — до смърт. От единадесет годишен работя, но не защото съм в перфектно здраве, а защото трябва да служа на обществото.
      Каква част от тези пенсионери ще дарят покупките си на Домовете за деца?

  6. От бедност е, от бедност! Ето точно толкова сме жалки! Ние сме най-бедни, умираме най-млади, най-корумпирани сме и сме най-големи тарикати. Аз мисля, че ние сме боклуци.

  7. Категорично не сме боклуци!!! Ние разсъждаваме върху това, което се е случило. Боли ни заради него. Значи не сме боклуци. Значи сме онези, които трябва и може би ще се захванем да направим първата крачка, за да престанем да сме най-бедните, да спрем да умираме най-млади, да преодолеем собствената си тарикатщина и оттам – корумпираността. А арабската поговорка казва: И хиляда мили път започват с една крачка…

  8. Човек, който умира щастлив на двадесет не е боклук.

Comments are closed.