Политически ходове на близкоизточната шахматна дъска през 2010 г.

Print Friendly

Регионалната политика държа сирийските политици постоянно в напрежение тази година. Събитията през 2010 г., в които Сирия играе важна роля, са многобройни, но и разнообразни. Основните сред тях са тласъкът в саудитско-сирийските връзки, подобряването на отношенията между Дамаск, Ливан и Ирак, появата на различни сирийски интереси в Ирак и нарастващото икономическо и регионално влияние на Турция.

Две плюс две не винаги е четири

Отношенията между Сирия и Ливан се подобряват през последните месеци на 2010 г. Те бяха пострадали много, след като няколко ливански политически фракции обвиниха Дамаск за убийството на бившия ливански министър-председател Рафик Харири, нещо, което Сирия отрича всячески.

Убийството на Харири промени завинаги регионалната политика, в това не се съмняват редица местни политически анализатори. Инцидентът доведе до известна международно изолация на Сирия, както и покачване на напрежението между С. Арабия и Сирия. Това пък съвпадна с увеличение на турското и иранско влияние в Близкия изток.

Въпреки това, още в началото на 2010 г., синът на Харири и настоящ премиер на Ливан Саад Харири, започна да се ангажира с отношенията със Сирия. Сближаването започна с първото пътуване на Харири като премиер до сирийската столица през декември 2009 г. Кулминацията на помиряването бе през септември 2010 г., когато Харири публично описа обвиненията, които той и останалите са отправили към Дамаск, като политизирани. Тези думи дойдоха седем месеца, след като ливанският политически лидер и дългогодишен враг на Дамаск се извини за същите обвинения, които бе отправил към Сирия.

Приятелство по арабски

Дамаск и Рияд (столицата на С. Арабия) протегнаха ръце един към друг през 2010 г. в опит за създаване на арабски консенсус, който да стабилизира влиянието на двете страни в Ливан и Ирак. През юли т.г., сирийският президент Башал ал-Асад и саудитският крал Абдула бин Абдул Азиз направиха съвместно посещение в Бейрут, където подчертаха, че арабското единство ще помогне за намаляването на напрежението в Ливан след поредните разпри между Харири и Насрала.

През ноември напрежението отново изби в неблагоприятна посока, след като специалният трибунал по убийството на Рафик Харири обвини Хизбула за инцидента. Като съюзник на Хизбула, Сирия едва ли би си затворила очите в този спор.

Мъглите на Ирак

Сирия е в доста сложна позиция по отношение на Ирак. През ноември, след месеци на безизходица, иракските лидери формираха кабинет, оглавяван от досегашния министър-председател Нури ал Малики. Успехът дойде веднага след приключването на неговата обиколка в Близкия изток, с която целеше да засили подкрепата за себе си във “висшата лига”.

Като част от това пътуване, Малики посети Сирия за първи път, откакто обвини Дамаск, че укрива атентатори, извършили серия атаки в Багдад през август 2009 г. След това Малики посети Иран, където президентът Махмуд Ахмадинеджад официално подкрепи Малики за поста министър-председател на Ирак.

Малики има нужда от Иран и Сирия едновременно. Защото въпреки, че неговата партия има успех в Ирак, съюзници като Сирия, С. Арабия и Иран едновременно биха му гарантирали дълго царуване. Още повече, че Сирия и саудитците имат свои интереси в Ирак и имат пръст в изграждането на новото правителство.

Кръстопът с Иран

Въпреки, че Сирия и Иран имат силни връзки помежду си, техните коренно различни позиции по отношение на бъдещето на Ирак, подчертаха разделението, което се наблюдава през последната година. Сирия би подкрепила, както и повечето страни в района, едно мултиетническо правителство в Багдад, докато Иран застана твърдо зад шиитската общност, водена от партията на Малики.

Въпреки, че Иран и Сирия твърдят, че искат единен и стабилен Ирак, Иран прави всичко възможно, за да подкрепя и развива шиитската част от населението и определено застава зад идеята за федеративно разделение на Ирак. Което означава, че при подобен план, Багдад никога няма да може да обедини отново и без това различните области на страната. Подобен сценарии е повече от притеснителен, защото вълната от разкъсването на Ирак по религиозен и етнически признак, ще залее и съседните  страни, без Иран. Ако Техеран продължава да работи за един подобен изход от иракската политически криза, това може да се окаже червената линия в отношенията между Сирия и Иран. От своя страна Дамаск се страхува от кюрдски отцепнически групи, както и напрежение от иракската граница.

Въпреки, че иранското влияние расте, Саудитска Арабия работи по увеличаване на арабското влияние в Близкия изток. Wikileaks показа част от тези стремежи, като пусна документи на американското посолство в Рияд, че С. Арабия би подкрепила удар по Иран с ядрено оръжие. Това разкритие разкри истинската враждебност между двете страни, които си оспорват и религиозно влияние.  Действията на Рияд свидетелстват за желание за създаване на стабилен арабски, опозиционен на Иран, политически блок.

Турски преход

Турция има силите да влияе върху Иран и точно това прави през цялата 2010 г. Турция влезе в остър дипломатически конфликт с Израел, като поиска компенсации, след като турски активисти бяха убити от израелски командоси близо до Ивицата Газа през май т.г. Това, което направи Турция, превърна страната и Ердоган в герои в целия арабски свят. От друга страна, Турция има много силни икономически отношения със Запада и това позволява на Анкара да действа както намери за добре. Нито САЩ, нито която и да е западна държава, не реагира осъдително към Турция, когато Ердоган заплаши, че ще скъса отношения с  Тел Авив.

One Reply to “Политически ходове на близкоизточната шахматна дъска през 2010 г.”

  1. Ако е възможно Турция да въздейства на Иран, като по този начин въздейства и върху федеративното разделение в Ирак(да има обединяващ характер).Така може да бъде постигнат напредък в действията.

Comments are closed.