Ние на Балканите не се познаваме

За Intidar, Надя Хамами

На 19.01.2011 г. от 10 ч. в зала 6 на НДК в София се проведе среща „КУЛТУРНО И МЕЖДУЕЗИКОВО МНОГООБРАЗИЕ”  по проект „Среща на културите между редовете”, финансиран по програма „Култура” на ЕС, 2007 – 2013. Събитието се осъществи с международното участие на пет различни страни – България, Румъния, Сърбия, Гърция и Палестина. То цели създаване на общо културно пространство на Балканите, като не само географска част от Европа, а цели и прокарването на мост, сближаващ европейската култура с арабската. Това е една инициатива, отвеждаща ни към общи за младите хора от различни народности, националности, вероизповедания и езици, идеи и ценности, и фокусираща гражданския дебат за културата върху проблемите на междуетническата толерантност и международния диалог. Реализирането на този проект може да спомогне за едно предстоящо избиране на София за европейска столица на културата през 2019 г.

Столична библиотека, която има над 1 млн. книги и над 150 хил. читатели годишно, активно участва в организирането на срещата със съдействието на кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова, подкрепила с доклад събитието пред Столична община. Г-н Ангеличин откри форума с приветствие и обръщение към участниците  в него, към присъстващите в залата гости и представителите на медиите, които го отразяват, и даде думата на палестинския посланик д-р Ахмад ал-Мадбух, който на арабски език, чрез професионалния превод на г-жа Мая Ценова на български, оцени важността на получената покана за участие, отправена към Държавата Палестина, вписваща я в тази среща между култури и цивилизации и естествено протовостояща на познатата ни от миналото идея за сбъсък на цивилизации. Д-р Ал-Мадбух изтъкна, че днес цивилизациите не са в сблъсък, те се допълват взаимно и се развиват напред благодарение и на културата, и това става възможно чрез междукултурните връзки, тъй като „колкото сме различни, толкова сме и еднакви и всички ние искаме едно общо добро бъдеще”.  Дипломатът припомни факта, че палестинската култура има корени над 5 хиляди години преди Христа и че в днешния си вид тя е продължение на древната Ханаанска цивилизация, а включването на културния център „Угарит” е израз на признание на палестинската култура, а и на Държавата Палестина и нейната столица Йерусалим, като част от един интензивен в последно време процес, в който участват все повече държави.

Работата продължи с изказвания на втория секретар и културен аташе на посолството на Гърция в България и на министъра-съветник в посолството на Румъния в България, и председател на съюза на преводачите и писателите в Гърция, Родос. Присъстваха видни обществени личности, като Едвин Сугарев, Киряк Цонев, Михаил Белчев и много други.

Същинската работа на форума бе осъществена в два панела като техни модератори бяха съответно проф. д.ф.н. Кирил Топалов, писател, драматург, литературен критик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски” г-жа Юлия Цинзова, зам. директор на ОКИ Столична библиотека.

Първият доклад бе посрещнат с голям интерес от страна на аудиторията. Докладчик бе проф. д.ф.н. Калин Янакиев – „Европа или Медитерания – историческа относителност на културната география”. Авторът ни отведе друго разделение на света, протовостоящо на днешната европейска географска оптика и свършило с ликвидирането на монопола на владение на градовете по бреговете на Средиземно море, когато те се вкопават в сушата. В съгласие с дискурса на посланика на Палестина д-р Ал-Мадбух, проф. Янакиев продължва темата за сблъсъка на цивилизациите според теорията на Хънтингтън, която днес всъщност се оказва една провалена теория и за найния провал свидетелства настоящият диалог.

Диалог не означава безпринципни компромиси”, и както в основата на Европейския свят стои християнството, а в основата на Арабския изток – ислямът, те трябва да спорят до безкрайност, „защото спре ли спора, трябва да се извади мечът и, ако целта е истината, трябва да изберем тази безкрайност, а не лошата крайност с изваждането на меча!

Вторият докладчик бе Костас Куцурелис от Международен център на преводачите и писателите в Родос, Гърция, който е и председател на комисията на ученическия конкурс: „Родос, Рамалла, София … така близо и така далеч”. Идеята е да се проведе конкурс за есе сред 15 000 деца в училищна възраст, всяко пищещо на собствения си език и най-добрите есета, подбрани и оценени най-високо да бъдат отпечатани в сборник, който ще съдържа преводите им на всички езици на страните участнички във форума като за първите три места се предвиждат и парични награди. Тематично есетата са обвързани с идеята да рушенето на стените като бариери, с приближаването на позиции, търсенето на близост с другия и другостта, чрез опознаването му. Според г-н Куцурелис ние на Балканите не се познаваме, имаме повече познания върху европейската, африканската и американската литератури, но не и върху тези на балканските ни съседи. Всички познават, текстовете на френски език на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, познават Едуард Саид и никой не се учудва на това, защото това е свързано с важността на „литературния експорт” и „литературния импорт”, но то не бива да става за сметка на дистанцирането на българския и гръцкия читател. Растоянието, на което те отстоят един от друг, се измерва днес в други, нови величини, не в километри и години и това е от особено значение, защото:

„битките в съвременността се печелят в класните стаи и в семейството”.

Кратко бе изказването на г-н Савас Савидес, кмет на община Аканту, Кипър, партньор по проекта. То засегна проблематиката на „Културното и езиково многообразие”.

Няма да се сприраме в подробности от текстовете на доц. Цветанка Хубенова от СУ „Св. Кл. Охридски” и проф. д.ф.н. Румяна Станчева, тъй като дискурсът у тях бе във високите регистри на литературознанието, понятен само за специалисти, но не можем да не споменем темите, на които те бяха посветени съответно: „Гръцката античност – корени на балканското културно многообразие” и „Общи социо-културни явления в модерните литератури при тоталитаризма”.

Докладчикът от Сърбия, Нови Сад и координатор на проекта за Сърбия, редактор и издател от Международния център за праводачи на художествена литература, Сретен Стоянович, изложи накратко схващанията си за „Културното многообразие в Еврорегион Войводина и неговата историческа обусловеност”.

Последва кратка дискусия и въпроси от гости и преставители на медиите. Представител на Arabs in Bulgaria се включи с въпрос относно регламента на ученическия конкурс и журирането, когато участник представи есе на своя първи език или един от двата езика, на които е носител, ако е би- или полилингва, а ако това стане в страна, където официалният език е друг, как ще бъде оценяван текста и от кого, и ще има ли обективно и компетентно журиране. Визирани бяха учениците от двете арабски училища в София – Ливанското училище и Палестинското училище.

Вторият панел от форума продължи след кратка почивка със „Светогорските манастири като духовна среда на балканското културно многообразие”, една тема представена от проф. д.ф.н. Кирил Топалов, писател, драматург, литературен критик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски” и Академията за балканска цивилизация.

След него думата бе дадена на г-н Уалид Абу Бакр, Асоциация- Културен център „Угарит”, Рамалла – Палестина, координатор на проекта за Палестина и писател, който в доклада си за „Някои особености на арабския език”, произнесен на английски език, показа важността на превода и значимостта на ролята на праводача в този процес.

Доц. д-р Красимира Алексова от СУ „Св. Кл. Охридски”, на достъпен и за неспециалистите език, подробно изясни въпросите за „ Балканските езици – контакти между народи и култури” като показа мястото на всеки един балкански език между останалите и във връзката му с тях. Тя конкретизира лингвистичното съдържание на понятието „ балкански езици” от социологическото – езици, които се говорят на Балканите и обоснова причините за несъвпадането на тези понятия. Спря се на причините, на които се дължат общобалканските черти на тези езици, търсейки ги в историческото и политическото ни минало, географската ни разположеност и билингвизма.

Сергиу Василиу от „Фондация за поезия „Мирча Динеску, Културно пристанище Четате, Румъния, координатор на проекта за Румъния” емоционално говори по темата за близостта и далечността в културите, идеологиите, преживяванията и вярванията, разказвайки за своя живот и, основавайки се на своя собствен богат житейски опит.

Този втори панел завърши с два изключително любопитни текста на д-р Людмила Янева – „Афганистан през обектива на иранските режисьорки” и на гл. ас. д-р Надежда Александрова – „Многоликият свят през погледа на две пътешественички”, и двете от СУ „Св. Кл. Охридски”.

Финалът на форума бе в представянето на културната двойка, както бе обявено от организаторите, в лицето на Михаил Белчев и Мая Ценова, преводач на поетичните му текстове от български на арабски език. Името на Мая Ценова не е непознато на културната и обществено-политическата сцена на България – тя е изключително талантлив не само преводач, но и до голяма степен съ-автор на превежданите от нея автори. Г-жа Ценова е и преподавател в катедрата по арабистика и семитология на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Заключителната дискусия протече в унисон с едно по-рано произнесено приветствие от гръцката страна, участник във форума, а именно с думите г-жа Елефтерия Велико, която акцентира на важността на правода и завърши с мисълта, че

„ човекът е толкова пъти човек, колкото езика знае.”

One Reply to “Ние на Балканите не се познаваме”

Comments are closed.