Желанието за промяна в арабските страни пречи на външни интереси

Американската десница по всякакъв начин странеше от отразяването на бунтовете в Тунис- никакви вести, никакво внимание. Сега, десницата се опитва да се доближи по някакъв начин до събитията, разтресли Тунис. Такъв опит е статията на Робърт Каплан за “Ню Йорк Таймс”, озаглавена “Една малка революция”, съвсем дискретно. Известен със своята про-израелска позиция, журналистът дава мнението си, в което четем някои абсолютни абсурди.

Свалянето на режима на Бен Али бе видяно, като начало на “ефекта на доминото”, че действията на протестиращите ще се окажат вдъхновяващи за много млади араби и смущаващи за редица режими и управленски елити. Това не би могло да стане веднага, имайки предвид различните действителности в отделните арабски страни. Най-важното за този бунт бе, че нямаше политическа сила, застанала зад него. Нямаше самозвани лидери, които в желанието си да поемат контрол, разбунтуват населението срещу властта. И най-важното – този бунт няма религиозен отенък, а за това говори най-малкото липсата на лозунги от религиозен характер и призиви.

Каплан, обаче, отива много по-далеч в обяснението си за събитията в Тунис и разграничаването от други страни в района. Обяснявайки от гледната точка на своя голям опит, той прави меко казано смешни изказвания, които нямат нищо общо с всичко случващо се.

Така например, за пътя по който е тръгнало тунизийското общество, той вмъква, че това не е нещо арабско и определено не се дължи на днешното общество, а на привилегията да се случва на бивши римски земи (!?) : “Дори и днес, много пътища в страната, особено в северната част, са изградени от римляните”. Колко…интересно. Той продължава:

След като Сципион побеждава Ханибал през 202 г. пр. Хр. извън днешния Тунис, той изкопава граничен ров, или fossa regia, която да отбележи границите на цивилизованата територия… Град Сиди Бузид, откъдето започна бунтът, когато продавач на зеленчуци и плодове се запали, се намира недалеч от линията на Сципион.

Т.е., видите ли, този продавач не би започнал своя протест, ако не се беше родил в град Сиди Бузид, който е близо до римската линия на цивилизованата земя. Той би останал просто един продавач на зеленчуци, ако се бе родил на 5 км. на юг. И това е коментар от смятан за сериозен журналисти и анализатор, човек… Продължаваме:

Тунис е малка част от арабската Северна Африка, културен и демографски остров, граничещ с морето и пустинята, с големи европейски стремежи.

След това текстът му бива запълнен с постни аргументи, които целят да се представи страхът, че “има време тунизийската революция да отиде в грешната посока”. Следва убеждаване, че линията на демократичността няма да бъде следвана:

Имам много причини, за да смята, че не сме на прага на една демократична лавина. Иранската революция от 1979 г. започва като бунт срещу тиранията на шаха, но завършва с теократичен режим, което е още по-лошо. Влизането в Голямата джамия в Мека през същата година от ислямски радикали, можеше да донесе тирания далеч по-лоша от тази на Саудитска Арабия. Кедровата революция през 2005 г. си остана мъртвородено дете.

Накрая, Каплан завършва с “от гледна точка на американските интереси и регионалния мир, има много опасности за демокрацията” (макар да споменава главно интересите на Израел, не на САЩ):

Ануар Садат от Египет и кралят на Йордания Хюсеин не бяха демократи, а авторитарни лидери, но сключиха мир с Израел. Един тоталитарен лидер може да направи повече отстъпки, отколкото слабо избран лидер – свидетелство е правителството на Махмуд Абас в Западния бряг. И демокрация доведе на власт екстремистите от “Хамас”, които управляват днес Газа. Всъщност наистина ли искате сравнително просветен лидер като крал Абдула Йордански да бъде подкопан от улични протести? Трябва да внимаваме какво искаме за Близкия изток.

Прочетохте ли последното изречение? Свободата уж е универсално право на всеки човек на тази земя. Явно не, когато това пречи на американските и израелски интереси. А те не включват демократични и силни арабски страни.

8 Replies to “Желанието за промяна в арабските страни пречи на външни интереси”

  1. Аргумента “все другите пък са ни виновни!” само за България ли важи? 🙂

    По-странен начин да се преведат и извадят нещата извън контекста не мога да се сетя. Ако много силно търсиш анти-арабски сантименти, то ще успееш да ги намериш и в ал-Джазира. Ако беше вмъкнал частта за източна Европа на българския читател щеше да му е по-лесно да направи паралел.
    Иначе това е абсолютно вярно – наивно и популистко е да смятаме, че великата сила на народната воля носи само добрини. Не, не е така. Не само е донесла много злини на Франция през 1789, ами е донесла и много злини на Източна Европа през 90-те години. Също и в Близкия Изток. В Ирак, Палестина, Иран – изборите донесли ли са нещо положително? Свалянето на голям диктатор като Саддам създава още по-големи проблеми. Свалянето на шаха в Иран пък го заменя с още по-големи варвари, които заразлика от реформиста Пахлави връщат страната обратно назад. И ще е добре да се отбележе, че авторът на статията в НЙТ ясно разграничава Тунис от подобни случаи – дава ги за пример, но изрично определя Тунис като далеч по-развита. Още в първото изречение на статията.

  2. Нетаняху беше единственият,който публично заяви,че са загубили съюзник в Тунис. Франция също не искат стабилен Тунис-не им влиза в сметките. Не виждам нищо ненормално, от гледна точка на държавните интереси. За Израел, ако бях израелски политик,ще е най-добре да няма демократични арабски страни, които биха ги върнали на политическата карта.

    В началото още, Робърт Каплан налага мнението, че Тунис е по-развит, защото не е толкова “арабско настроен”. Дори посочва, че промените, които стават са защото имало римска кръв в населението.
    Ето един добър анализ на текста на Каплан, http://themoornextdoor.wordpress.com/2011/01/23/kaplan-on-tunisia-or-autocratic-stability/

    1. Ливан има силни връзки с Франция и Западна Европа, културни и икономически. Това е една от причините тази държава да е по-развите от много други в региона (тя не са разполага с петрол).

      Това твърдение е :
      а) расистко/ксенофобско
      б) реалистично, но неприятно
      в) невярно

      🙂

      Не ме разбирай погрешно, аз съм за демокрацията. Стига да е еволюционна, а не революционна. Ако ще е революционна – забранено ли е да се изкаже мнение и да се посочат негативите? Мнението ми за демокрацията в зародиш е изградено и на България – една изостанала страна, претърпяла демократична революция. Стария режим безспорно е бил гнусен и варваски, но с лошото заличихме и доброто. Когато една къща е скапана е добре да се ремонтира, а не да се срути и строи наново.

      Това за кръвта – не знам, аз не търсех подобно нещо в статията и не го усетих. Според мен става въпрос за културно влияние (не римско, а западноевропейско). Пона за това се говори в статията.

      Не съм чел Биби Нетаняху да е казвал подобно нещо, прочетох (на дипломатичен език) как се безпокоял за стабилността на региона. Израел и Тунис нямат дипломатически отношения, какъв съюзник?

  3. Хм, много интересно мнение срещу демокрацията в първия коментар – доста открито и красноречиво. Явно авторитарните лидери са на мода в дясното пространство – от мароинетките в Тунис, до монарсите на Франция, до шаха в Иран. Маргарет Тачер обичаше Пиночет, защото против волята на народа можеше да прокара шоковата терапия на Фридман… и прогнилите режими в Близкия изток явно са много удобни за САЩ и Израел.

    1. Май не е първия коментар, а си мислиш за някой друг. 🙂 Най-просто – не си мисли, че ако властта в една държава от тоталитарна стане демократична ще е за добро. И не си мисли, че наличието на избори свидетелстват за истинска демокрация (от западноевропейски тип).

    2. За да е по-ясно – демокрацията е голямо зло, но по-добро нещо не е открито. И не виждам нищо лошо в това да се посочат негативите на демократизирането на едно тоталитарно общество. Пример – България. Считам себе си за човек с десни, антикомунистически убеждения, за сметка на това не е лошо да имаш ниска престъпност, наркотиците да се непознати на 99% от населението и да що-годе развита индустрия. Потъкването на човешките права и липсата на пазарна икономика са двата най-крещящи недостатъка на системата.

  4. Но няма проблем да има потъпкване на човешки права,ако това изнася на Великите сили,нали 🙂 Инак не мога да си обясня подкрепата за Тунис при Бен Али,С.Арабия (която Каплан възхвалява), режимът на Мубарак в Египет (последният случай е убийства на младеж от полицията, просто защото е попитал защо бият негов приятел!?).

    Не би могло да има обяснение на подобна подкрепа от това, че “ние подкрепяме онези,които биха служили на държавните ни интереси,независимо на каква цена”.

  5. Ами, ясно е, че САЩ ще подкрепят Саудитска Арабия, опозицията би спряла кранчето на петрола.

    Но какво общо има това? Аз казвам, че човешките права са плюс на демокрацията, но временната анархия и донесените с нея (повече) беднотия и мезерия при една революция (!) са минус. Това невярно ли е?

    Казваш, че този автор възхвалява Саудитска Арабия? В тази негова статия във Washington Post ( http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/06/23/AR2009062303114.html ) той я нарича склерозирала и арогантна сунитска диктатура. Не ми звучи като възхвала.

    Все още не разбрах защо според теб израелският премиер Нетаняху е “загубил съюзник” (Тунис и Израел нямат никакви отношения)? Ето какво е казал Биби на пресконференция :
    Нашият регион е нестабилен. Всеки може да види, че има няколко огнища на “нестабилност” в региона, в който живеем. Надяваме се, че спокойствието и реда ще бъдат възобновени.

    Превод от http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4014211,00.html

Comments are closed.