Нека танковете дойдат

Свидетели сме на време, в което политическото лицемерие е извисено до онзи връх в общественото мнение, когато е трудно да се върнеш назад. Когато по улиците на Египет се виждаха младежите, искащи по-добро бъдеще за себе си и семействата си, международното мълчание подписа техният смъртен акт. Агенциите наблюдаваха с полуотворени очи, когато първите жертви паднаха на площад “Тахрир”. Паднаха, неотразени, освен в своите семейства, които от този момент нататък няма да имат нормален живот.

Кръвта по лицето на това момиче не бе видяна. Бе премълчана.

Великите сили показаха своето могъщество. Те седят в своите кресла и избират кой народ може да се бори и кой не. Те наблюдават, усмихват се понякога, но не говорят. Мълчат, каквото мълчание бе обзело обществото в Египет, гледайки и усещайки забравата. “Най-лошото”, казва едно момиче, активисти срещу режима на Хосни Мубарак,” е че чувстваме липсата на подкрепа.” Много от хората, отишли на площад “Тахрир”, за да изкажат своето огорчение към властта, не знаят, че има все пак хора по света, които защитават правото им на по-добър живот. Те просто чакаха и чакат промяната да дойде. От три десетилетия за първи път казаха “не” на несменяемия режим режим, убил толкова много роднини, приятели, близки.

Но, уви, човешката мъка няма никаква цена, ако не може да бъде измерена в политическо отношение. Великите сили просто не се интересуват колко хора ще загинат, колко протестиращи ще бъдат ударени и колко журналисти ще бъдат арестувани. Целият екип на телевизия Al Jazeera бе вкаран в затвора от силите за сигурност, други двама журналисти от Гърция са в болница, а на човек от вестник Guardian почти не му разбиха главата в стремежа си той да не покаже на света какво е лицето на режима на Мубарак.

Когато властта видя, изненадана, че обществото в Египет няма да се примири, дойдоха два удара. Първият беше пускането на платени биячи по улиците на Кайро, които нападнаха мирните протестиращи на площад “Тахрир”. За 17 долара, бивши престъпници и работници в държавни фабрики, скочиха с ножове срещу своите съграждани. Само, за да се подмажат на властта. Над 5000 души са ранените, над 150 са убити. Агенциите съобщават различни цифри, но при всички положения вечерта на 2 февруари ще бъде запомнена с потеклата по плочите на “Тахрир” кръв. Това също не подейства на великите сили. Те продължиха да говорят с полуотворена уста, мудно и неразбираемо. Ако си спомним какви демонстрации имаше срещу Сърбия, по време на войната, когато Белград бе ударен с бомби, срещу властта в Украйна, само защото САЩ имат проблеми с Русия. Да си спомним дори какво медийно отразяване имаше срещу Ирак, когато хората биваха убивани от американски ракети, посрещайки завинаги своята свобода. Тогава дойде вторият удар.

Властта в Египет знае много добре кое би донесло подкрепа на изгнилия режим от страна на Запада. Това е неистовият и шовинистичен страх към исляма във всички негови форми. Само с едно изречение, Хосни Мубарак накара параноичната мисъл на западното общество да заработи на пълни обороти, рисувайки невероятни картини. “Мюсюлмански братя” изведнъж се оказаха в центъра на събитията. Агенциите показват забрадени жени, брадати мъже, а обществото очаква сега и самият Сатана да се появи в пълно снаряжение – бомби през кръста и чалма, какъвто несъмнено си представят днес много хора. Изказвайки това причината, поради която той няма да си тръгне, а именно “защото щяло да настане хаос”, Хосни Мубарак даде на света достатъчно, за да може да спечели симпатии.

С два удара движението на младежите от “6 април”, “Кефая” и “Всички сме Халед Саид” бяха покосени, а тяхната кауза опетнена така, че години наред за тях ще говорят, че са ислямисти. Хосни Мубарак и хората около него извършиха най-голямото престъпление срещу народа си, който никога няма да им прости. Затова, нека дойдат танковете. Нека армията вземе властта в Египет, за да се спре с агонията на този изстрадал народ, платил вече достатъчно за грешките на своите управници. Нека войниците влязат в президентския дворец в Кайро и да кажат на света, че Египет може сам да реши своята съдба. Явно, освен армията, няма кой друг да поеме властта, без да бъде обвинен, че е ислямист и прочие удобни за великите сили определения.

6 Replies to “Нека танковете дойдат”

  1. mi ne e to4no taka, pone cqloto UK simpatizira na obiknovenite hora v Egipet, pod kakvo tochno se razbira da se namesqt velikite sili? i Obama i Cameron kazaha che MUbarak trqbva da si hodi, da ne izopachavame neshtata vse pak

    1. Както виждаш, аз говоря за официалните власти, а не за народа, който не може да повлияе точно в момента.

    1. Методи, предполагам тази статия трябва да доказва, че Обама е казал, че Мубарак трябва да си ходи. Но в текста ѝ нищо такова не пише – цитираните думи на Обама не отговарят на заглавието. Следя случващото се и до сега нито Обама, нито Камерън са казали нещо повече от общи приказки за стабилизация, диалог, мирно решение, спиране на насилието и т.н.
      Да, обикновените хора симпатизират на египтяните, но политиците имат други приоритети.

Comments are closed.