Марио Варгас Льоса за свободата и арабите*

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (на испански Mario Vargas Llosa) е перуански писател, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти. През 2010 Марио Варгас Льоса е избран за Нобелов лауреат за литература.През 80-те Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм. През 1990 се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 получава наградата за испаноезична литература „Мигел де Сервантес“.


Събитията, които разтърсиха страни като Египет, Тунис и Йемен, както и разразилите се вълнения, засегнали и Мароко, Алжир и Йордания са най-показателни за тези, като историка Т. Карлайл, които смятат че „историята на света е биографията на великите мъже”. Нито един лидер, група от поддръжници или политическа партия  не са виновни за сеизмичния катаклизъм, който доведе до свалянето на Бен  Али в Тунис  и Мубарак в Египет, както и вълненията за свалянето на Али Абдулах Салех в Йемен, както и за настроенията  в Сирия, Йордания, Алжир, Мароко и Саудитска Арабия.

Очевидно е, че никой ( нито анализатори, нито журналисти, политици и тн.) не бе могъл да предвиди какво ще се случи в тоталитарните арабски общества. Всички са крайно изненадани от социално – икономическата експлозия в арабския свят и правят сравнения със събитията около падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз . Не е случайно, че се прави такова сравнение между двете събития: и двете имат сходни значения за съответните райони  и доведоха до прибързани политически действия, както и последици  за останалия свят. Какво по-добро от това, че историята не  е написана и тя може внезапно да доведе до неочаквани посоки на развитие, отвъд всички теории, които се опитват да държат събитията в определени логически канали?

Казвайки това, мисля че е невъзможно да се отличи някаква рационалност  в тази заразна вълна от протести, която започна като във въображаема приказка с жертвоприношението на самозапалването на един беден и отчаян тунизиец Мохамед Буазизи, а след това и скоростта на разпространение на огъня в целия Близък Изток. Страните, които са преминали десетилетия на диктатура, корумпирана до мозъка на костите си , чиито управници, близки роднини и олигархична класа натрупват неимоверни  богатства, осигуряват стабилно положение  в чужбина на гърба на бедността и безработицата, липсата на образование и здравеопазване, а в някои райони и глад, който все повече расте. Широко разпространената корупция и привилегированата система за някои, затварят всички възможности за социално -икономически растеж.

Дотук  добре, но обръщайки се към историята, това състояние на нещата (протести и размирици) в много държави никога не е било провокирано без намесата на определено действие  от модерните времена : глобализацията! Информационната революция е твърде ограничавана в арабските общества, хората умишлено са заставяни да живеят в невежество и незнание. Но сега е много трудно, почти невъзможно правителството да подложи цялото общество в медийно затъмнение, с цел манипулиране и измами, както преди. Мобилни телефони, интернет, блогове, Facebook, Twitter, международните телевизионни и други аудио-визуални технологии и източници от цял свят са  реалността на нашето време. По този начин се насочи вниманието  към огромната разлика между западните общества и варварските безумия на режимите в арабския свят. И именно тези инструменти ( новите технологии) бяха позволили на активисти да организират и да дадат някакъв  ред на предстоящите събития, които първоначално изглеждаха като хаотична и анархична експлозия на недоволство. Но не беше така. Една от най-забележителните черти на арабския бунт бяха усилията на протестиращите за намаляване на вандализма и спиране на  бандитите, изпратени от режима за извършване на престъпления, за дискредитиране на въстанието и сплашване на пресата (пример – Египет).

Мудността (да не кажа малодушието) в изразяването на позиция на западните страни, най – вече на тези в Европа, говорят не за реална позиция, а по – скоро предложения за споразумения, но не и за подкрепа на бунтовниците, това крайно разочарова милионите хора излезли по улиците в арабските страни, призоваващи за „свобода” у демокрация”. И това ги накара да смятат, че свободните нации гледат с подозрение, презрение и паника на случващото се. Доказателство за това, наред с други неща, е че политическите партии на Бен Али и Мубарак са били активни членове на Социалистическия интернационал. Що за подход е това за насърчаване и подкрепа  на социалната демокрация и правата на човека  в Близкия Изток.

Огромна грешка на Запада се наблюдава във възприемането на арабското освободително движение. То е виждано, като „троянския кон”, благодарение на който, ислямският фундаментализъм би завладял целия регион и управлението би било по ирански модел – един вид управление на религиозни фанатици, което би се наложило в целия Близък изток. Истината е, че разразилият се „взрив” не е бил режисиран от фундаменталисти, а и най-малкото, те не водят освободителното движение, нито имат намерението да го правят. Изглежда, че те са много по-наясно от западните външни министерства, че това което мобилизира младите хора – тунизийци, египтяни, йеменци  и останалите, не са нито шериата, нито желанието на някои фанатични духовници,  които идват да заместят диктаторите – клептомани. Би следвало човек да е сляп или много предубеден, за да не забележи, че тайният двигател на това въстание е желанието за свобода и модернизация.

Несъмнено е, че все още не знаем каква посока ще поеме това въстание и разбира се, не може да се изключи, че в този безпорядък, фунтаментализмът или армията няма да се опитват да надделеят и да се възползват. Но това, което знаем за произхода и ранното развитие на това движение е гражданска инициатива, а не религиозна, и очевидно е вдъхновено от демократични идеали за политическа свобода, свобода на словото, свободни избори, борба срещу корупцията, социална справедливост, възможности за работа и подобрение. В либералните и демократични западни страни би следвало да се оцени това действие като особено потвърждение за универсална сила на ценностите, които представят културата и свободата, и би следвало да бъде изразена цялостна подкрепа към арабските народи в този момент, в борбата им срещу тираните. Не само, че би било акт на справедливост, но и начин за обезпечаване на приятелство и сътрудничество с бъдещ, свободен и демократичен Близък изток.

Това сега вече е реална възможност. Преди разразилия се бунт на много от нас, това им се струваше трудно. Случващото се в Иран, а и до известна степен в Ирак, оправдава определен песимизъм и възможност за демокрация в арабския свят. Но случващото се през последните няколко седмици би следвало да има помитащ ефект относно премълчаването и страховете, вдъхновени от културни и расистки предразсъдъци. Свободата, във всичките си значения, не е ценност, която трябва да бъде  притежавана само от модерните и цивилизовани страни. Неинформираните маси, дикриминирани и експлоатирани, също могат. Често пъти тези хора разбират по незнайни пътища, че свободата не е риторично същество лишено от съдържание, а верният път за излизане от ужаса, инструмент за изграждане на общество, в което мъжете и жените могат да живеят без страх в рамките на закона и да имат възможности за развитие. Свободата се е появила в Азия, Латинска Америка и в страните, които са били под властта на Съветския съюз. И сега, най-накрая, започна да се случва и в арабските страни, придружено от издръжливост и неимоверен героизъм. Наше задължение е да покажем активна солидарност и подкрепа, защото от превръщането на Близкия изток в свободна земя, не само биха спечелили милиони араби, но света като цяло (в това число, разбира се и Израел, въпреки че екстремистки настроеното правителство на Нетаняху не е в състояние да го разбере).

*Текстът е публикуван във вестник El Pais на 13 февруари 2011 г.

8 Replies to “Марио Варгас Льоса за свободата и арабите*”

  1. Демократичното движение Кефая
    http://farm1.static.flickr.com/156/422590636_76964b0994_z.jpg
    Настояването за свободни избори е хубаво нещо. Демократично избраната власт не винаги се държи демократично, рационално или прагматично. Това ли е модела на теоретичното бъдещо управление?

  2. Напротив, те са. Мубарак обвиняваше протестиращите, че действат по команда на Тел Авив, а те него че е еврейска пионка. Йей, чудно.

  3. Да, но от “Кефая” казват, че са от “Кефая” (hence the photos). 🙂 Организацията e освен всичко и анти-израелска, рядко използват думата Израел (подобно на Иран я заместват с “ционисткото образувание), тъй че изобщо не е нелогично да горят знамето.

    1. Аз не виждам проблем в анти-израелското, все пак това е мнение,като всяко друго, въпросът е, че не трябва да се показват такива снимки, за да се каже “те са антисемити”.

  4. Къде съм казал “те са антисемити”? Те са семити! 🙂 Но дори ти, който не си антисемит се сещаш за това при вида на снимката. И това за съжаление не е странно. В Египет са свикнали и без това да обвиняват за всичко Израел (ухапвания от акули, да речем), а покрай Израел и евреите като цяло. Хора с ниско образование (каквито за съжаление според статистиката са болшинството от египтяните) не правят особена разлика. Горенето на знамена поне за мен е първично, първосигнално. Отделно е факт, че повечето египтяни (според изследване на PRC 95%) имат негативно отношение към евреите. Далеч съм от мисълта, че всеки от тях опасва бомба около кръстта си, разбира се, но подобна ирационалност, примесена с първосигналност е опасно да се появява на политическата сцена. Особено в район, който е пропорционално на значението и размера си най-въоръжения в света. Това са си мои разсъждения, де, не съм пророк.

  5. Льоса и неговите революционери са всъщност евангелисти на американската култура и власт, каквато е и съвременната дефиниция за глобализацията. Хайде, още една Нобелова награда.

Comments are closed.