Слаб 2 за европейската дипломация в Средиземноморието

By Global Reasearch

В политическата академия, наречена Близък изток и Северна Африка, Европа би имала слаб 2. За разлика от американската и руската (дори китайската) дипломация, ЕС не може да получи масова подкрепа и доверие. Ако можем да изкажем с една дума дипломатическите отношения между силните на деня държави със страните в Близкия изток и Северна Африка, то тя ще е само и единствено тази- парадокс.

В продължение на десетилетия ЕС, който има много повече общо със Средиземноморието, изостава в подкрепата на местното население, сравнение със САЩ, чиято дипломация умело лавира между сателитни режими и опозиционни движения. В това отношения Брюксел може единствено да догонва американската дипломация, което само по себе си е странно и парадоксално, имайки предвид връзките на бившите колониални сили в днешните арабски страни.

Официалната позиция на западните правителства като цяло е слаба по отношение на моментната ситуация в Близкия изток и Северна Африка. Докато полицията уби над 100 души насред Бенгази и Ал Байда, а в Бахрейн протестиращи бяха буквално пометени от армейски куршуми, дипломацията на запад не иска да отвори очите си за тези нарушения на поне дузина конвенции, договори. За човешките права не може и да става дума – те са напълно смачкани и незачитани от силите за сигурност.

В този момент идва неловката позиция на най-големите противници на миграцията – Франция, Италия и Германия, които заявиха, че няма да допуснат бегълци от размирните Тунис и Египет. Определено Париж и Берлин имат голям опит с нелегалната имиграция, за справянето с която, правителствата отделят значителни средства. Увеличението на броя на нелегални имигранти, опитващи се да влязат в Европа през Сицилия, притеснява властите в ЕС и този проблем тепърва ще се поставя на дневен ред. Разбира се, справянето със ситуацията не може да включва италианска полиция на територията на Тунис – това би имало привкус на нео-колониализъм.

И тук трябва да се отбележи много важен момент – в момента става дума за хора, бягащи от насилието в Тунис, Египет, а сега и от Либия. Като стожер на защитата на човешките права, ЕС трябва да помогне на тези хора. Немски депутат от християндемократите стигна дори до идеята да се изгради стена на юг, друг заяви, че няма да се допусне “прехвърлянето на имигранти от страна на страна”, сякаш тези хора са продукт, продаван на пазара. В подобна атмосфера на европейския външен министър Катрин Аштън е определено трудно да защитава единна позиция на ЕС по отношение на протестите в арабските страни, както и падането на режимите на Хосни Мубарак в Египет и Бен Али в Тунис. Смущаваща е връзката на Франция с тези личности, които дори са канили на собствени разноски френски министри, новина, която запали скандал завършил с оставки и неловко мълчание на кабинета.

Ролята на САЩ в Близкия изток и Северна Африка определено трябва да послужи за урок на европейската дипломация. Главно предимство на американските дипломати е, че те не са обременени от исторически предразсъдъци, както и културни скрупули. Американската история няма този сблъсък с Близкия изток, какъвто е имала европейската. Тези факти влияят дори днес, като не са малко случаите на дебати в европейските страни поставящи въпроса от гледна точка на страха от идването на ислямисти на власт. В това отношение САЩ нямат проблеми да подкрепят опозиция в сателитен режим, дори да е съставена от ислямистки групировки, стига да отговаря това на държавните интереси на Вашингтон.

Смущаващ е фактът, че в арабските бунтове в Северна Африка и Близкия изток, европейските дипломати виждат единствено проблема с нелегалната имиграция. Реално в т.нар. “приятелски диктатури” са застрашени човешки права, свободата на изразяване, животът. Милионите, които ЕС дава като помощи за социално слабите в Египет или Либия, реално не достигат до населението, тъй като се разпределят между властимащите. Въпреки, че Европа знае за това, очите остават затворени, а ръцете вързани от различни спогодби, които единствено затвърждават приятелството между страни, като Франция и Италия с режимите в арабския свят. Само, ако погледнем връзките между Муамар Кадафи и Силвио Берлускони, ще ни стане ясно, че въпреки десетките убити от началото на бунтовете срещу властта в Триполи, реакция от Италия няма да има. Което автоматично поставя на карта и общата европейска позиция, която все още липсва, въпреки тревожните новини.

Ще остане ли пасивна Европа по въпросите за протестите в арабските страни? Ще продължи ли даването на пари, без проследяване дали достигат до хората? И най-важното за ЕС – ще успее ли Брюксел да си напише домашното, за да догони другите големи сили в района – Китай, САЩ и Русия?

Игнасио Рамоне припомня думи на Балзак в своята статия “Тези “приятелски диктатури”: Печатът може да бъде убит по същия начин, по който се убива един народ, като му се даде свободата. Трябва да се замислим дали наистина не седим лицемерно спрямо правата и свободите, за които толкова се е борило западното общество и, които днес биват пропускани, само защото се отнасят за т.нар. “Трети свят”.

23 Replies to “Слаб 2 за европейската дипломация в Средиземноморието”

  1. Много добра статия, но не мисля, че политиката на Русия и Китай може да бъде позиционирана на един ред с тази на САЩ — нека не забравяме, че ЕС до скоро нямаше легитимен държавен дипломатически корпус.
    От езика и коментарите на Рамоне блика малко френски фашизъм, но отделните анализи са верни.

  2. Не бях чувал скоро думите “дипломация” и “Русия” в едно изречение. Европа има повече притеснения, тъй като северна Африка залива нея, а не САЩ. И повечето имигранти минават през Гърция, която е далеч по-слаба и малка държава, която не може да сключва договори от калибъра на итало-либийския.
    Предразсъдъците са едната страна на нещата, все пак в този регион цари ирационална омраза към Запада, сходна на анти-турските настроения у нас.

    Статията прави грешката да разграничава европейския от американския прагматизъм. Нуждите са различни, но принципите са идентични.

    1. Да,може би вместо дипломация, по-правилно е “руско влияние” или нещо подобно. Разбра го при всички положения:)

  3. Защо Европа трябва да оправя бакиите на Бахрейн и Либия? Нещо не разбирам. Те нали все се оплакват, че някой им се меси в делата. Разбра се, че ще построят стени. То човек да не смее да си изгради хубава държава, всичко хуква натам.

    1. Европа не е длъжна, точно така:) И най-добре да си го каже, без лицемерието, което проявява сега, че й пука за човешките права:) И по принцип съществува термин “международна общност”, която съблюдава за извършването на геноциди, престъпления и род неща от този тип, които се случват в момента спрямо обикновените хора, протестиращи навън.

      1. Трудно ми е да приема това, предвид че досега гледах живо предаване по EuroNews на прес-конференция на Катрин Ащън, ръководител на съвета на ЕС за международни отношения. Тя изрази подкрепата си за про-демократичните промени в страната преди да замине за Египет (днес).

        1. http://www.youtube.com/watch?v=qqz-Z1xLXJk

          Това “we urge restraint and an end to violence” е все едно да кажеш нещо, без да кажеш нищо. Да се говори за насилието без да се каже дума за диктатора, който стои зад него, са празни приказки (Русия направи същата изцепка, когато говореше за Египет). Предполагам, че както САЩ не казаха нищо срещу Мубарак докато везните не се наклониха в другата посока, така и ЕС няма да оттеглят подкрепата си за Кадафи докато не са сигурни, че ще падне:

          http://www.dnes.bg/world/2011/02/21/berluskoni-ne-iskal-da-pritesniava-priiatelia-kadafi.111723

          1. Трябва дипломация – подкрепяме демократичните промени и искаме да не се изтрепвате. По-добре не може да се очаква да бъде. Няма как “хвърляйте телата” някой да изкряска и коктейли Молотов да хвръкнат завчаска. 🙂

  4. Европейският съюз не е организация, която да се бори срещу нарушаването на човешките права в Бахрейн или Либия.
    Международната общност може да има свое мнение. А това мнение може би не съвпада с твоето.
    Отразяваш факти или се опитваш да наложиш възгледите си? Никаква обективност.
    Изтокът се оплаква от каквато и да е западна намеса, ето, че сега търси западна намеса. Къде са били Бахрейн и Либия по времето на Френската революция… Може би са помагали на французите или са приютявали бежанци. Аз предлагам Сирия да им помогне, тя поне не е лицемерна.

  5. Получава се доста странен разговор. Тук не става въпрос за “търсене на западна намеса”. Трябва да е ясно, че цялата си история, от ЕОВС до ЕС, Европа не е могла демократично да постигне обща външна или икономическа политика. Това обаче не значи, че чрез ЕЦБ, ЕК и чрез наскоро съчинените фигурни на “върховен представител” и “президент”, неизбрани от никого, това не се прави въпреки всичко. Европа поиска да има общо лице пред света – сега го има. Логично е, че и останалият свят ще го възприема като единно тяло. А отделните действия на правителства като италианското, френското и английското, ще бъдат гледани като част от общата политика, защото особено по въпросите с бившите колонии политиките са сравнително координирани. Не е тайна, че в последните години ЕС се сближи до Кадафи – не заради някаква радикална промяна в отношението му към либийския народ, а заради изчистването на някои финансови, енергийни и стратегически въпроси (между които бяха и българските медици). Разбира се, че не може да става дума за морална позиция, но в случая с избитите либийци и идващата гражданска война между армията и цивилните, позицията на ЕС е откровено неморална.

    Например:
    Берлускони не искал да притеснява приятеля си Кадафи

  6. Съгласен съм с Максим. Все пак, става дума за полотика. Няма държава в света, която не си затваря очите за прегрешенията на своите съюзници. И тъй като ЕС във вътрешен план е възприел ценности, които са чужди на Либия и Египет, трябва двете неща да се балансират. Но с приоритети. От едната страна интересът е олицетворен в управляващия (военен) елит на Египет, който не бе сменен, отдруга – мнозинството, което в момента е опиянено но духа на революцията. И чиито искания в чисто човешки план са далеч по-справедливи и нормални.

  7. ЕС има предимно материално гледище към случващото се в Близкия изток. Европейските политици и чиновници никога не са могли да ме убедят, че проявяват загриженост към човешките права и хуманитарните проблеми, които бликат като из ведро в последно време в Европа, да не говорим отвъд континента. Няма такива помисли из Брюксел. Някой самолет да пратят, войниче, нещичко, ама хората никой няма да спаси…

  8. ОК, така е. И? Можеш да заместиш ЕС с която държава си поискаш в това изречение и все ще е вярно.
    Да се изваждат европейските политици и да се сочат с пръст като лицемери е колкото и вярно, толкова и популистко. Да, такива са, всички са такива. За сметка на това са малко местата в света извън Европа, в които човешките права и свободи са повече от израз.
    А това за спасяването на хората – какво предлагаш, ПиЗ? ЕС да анексира Либия?

  9. Аз помагам на хората, не съм като онези политици.
    Предлагам ЕС да улесни вноса на стоки от Либия за следващите няколко години.

  10. На кого го предлагаш?
    И с какво Либия е по-специална? С това, че днес хората се интересуват и гледат разни кадри по ТВ, но утре няма и да помнят? Че има десетки държави, които са много по-зле. В съседен Судан се извършва геноцид, защо Либия (която е богата държава) да има преференции? Мога да ти назова три (четири) аналогични примера в Африка и Азия в момента, в които кръвопролитията са много по-силни, но държавите нямат петрол и не са арабски. Съответно нищо няма да чуеш по ТВ.

  11. Ново развитие – нищо неправещия ЕС обсъжда налагането на оръжейни, икономически санкции на Либия, забрана за пътуване и замразяване на сметките на Кадафи и компания в европейските банки. Причините са ясни. Когато подобни санкции бяха наложени над Ирак преди 20 години бяха наречени геноцид (включително и от високопоставен служител на ООН), сега са приветствани като разумно решение. Логиката – санкциите са спрели (според иракските властти) развитието в здравеопазването, поради което детската смъртност не е намалявала със същите темпове. Според правителствени данни тази програма е виновна за смъртта на половин милион иракски деца. Оставяме настрана абсурдността на тези твърдения – санкции срещу Либия, както и да бъдат формулирани (освен замразяване на сметки) ще доведат до понижаване на жизнения стандарт, а оттам и на здравеопазването. Логичен резултат – по-висока детска (и всякаква) смъртност. Това е при положение, че Кадафи не си тръгне в близките дни, де, което не е изобщо фантастика.

  12. Ми специални са, защото имат нефт и търгуват с Европа. Освен това измъчваха български медицински сестри, поне така ми казаха, че се говорело по медиите в последните години.
    В ЕС няма да е същото без Кадафи, но без съмнение Г — 8 ще унищожат още една, поне според мен, суверенна държава.

  13. И сега, след един месец като погледнем – точно обратното. Именно Европа инициара това, за което цяла източна Либия се молеше (военна намеса). И именно Европа си печели много добри дипломатически позиции, а Русия и Китай (стожерите на варварщината) се оплакват, че е вмешателство във вътршените работи на горкия Кадафи.

Comments are closed.