Намеса или демонстрация на сила?

Тази снимка на Ройтерс обиколи световните медии за един ден. Бронираните коли на саудитската армия предизвикаха множество въпроси.

На 14 март саудитски войски навлязоха на територията на Бахрейн, съпътствани от полицейски части от ОАЕ. Какво трябва да значи това – намеса във вътрешните дела на държавата, страх от разпространение на протестите от Бахрейн към С. Арабия или превантивни мерки срещу усилващото се недоволство сред шиитската общност в Бахрейн, подкрепяна от съседен Иран? Вестник “Капитал” публикува коментар за навлизането на саудитските войски, който аз бих искал да допълня.

Неимоверно тези въпроси съпътстват усмихнатите лица на саудитските войници, влизащи в бахрейнската столица Манама. От днес е в сила и извънредно положение, обявено от крал Хамад.

Събитията довели до смъртта на седем души при сблъсъци с полицията в центъра на Манама, естествено доведоха до обявяването на по-тежки мерки. Правителството е неспособно да се справи само с напрежението, което е таено от 90-те години на XX век, белязани от тежки противоречия между сунити и шиити. През последните три седмици положението е отново напрегнато, след като група младежи от двете общности се сбиха пред очите на полицията. Не последваха мерки, а иранският посланик заяви, че Манама защитава сунитското население и не полага грижи еднакво за всички свои граждани.

Статутът на иранския посланик Хюсеин Амир официално е представител на Иран в Бахрейн. Реално правомощията му граничат с тези на Джеймс Уорлик в България – има мнение по всеки един въпрос, засягащ дори вътрешните дела на страната. Определено Иран дава сили на шиитското население на Бахрейн, като по този начин разделя и без това разделеното арабско общество в малката островна държава.

Интересно е защо влизането на саудитски войски в Бахрейн е така добре прието от съседните държави, без дори намек за несъгласие, при положение, че Рияд откликна на призив от страна на бахрейнското правителство към Съвета за защита на заливните страни, а не на официално разрешение на Арабската лига, в която членуват всички в района. Историята ни дава един пример от близкото минало, ясно показващ лицемерната реакция на редица правителства. Когато Арабската лига допуска навлизането на сирийски войски в Ливан, мнозина реагират остро в знак на несъгласие с решението. Критики към навлизането на сирийски части в Бейрут има, но не може да се забрави или скрие фактът, че именно Дамаск спомага за спирането на гражданската война в Ливан.

Днес не сме 80-те години на XX век, а нещата са още по-сложни. Режимите се тресат из основи и единствената крачка, която могат да направят е да поискат помощ от съседна страна. В случая Бахрейн има сериозни проблеми с протестиращите, а С. Арабия трябваше да изкара възможно най-голям брой полицейски части по улиците на най-големите си градове, за да спре избухването на недоволство към липсата на социални реформи.

От друга страна е влиянието на Иран, което не е за подценяване. Една усилващата се пропаганда от страна на Техеран може да докара сериозни проблеми в района на Персийския залив, тъй като арабските лидери не желаят подобно развитие. Остава да видим какво точно означава навлизането на саудитски сили в Бахрейн. Дали е демонстрация на сила, насочена към Иран, спиране и премахване на протестите в района или намеса във вътрешните дела на Манама.

3 Replies to “Намеса или демонстрация на сила?”

  1. За мен лично дали са саудитски войници/полицаи или бахрейнски няма значение, при всяко положение съм против това. Но сам виждаш, че се прави оценка на действията, а не просто класификация. Много хора сега призовават за намеса (макар не и пращане на войски) в Либия. Не че от мен зависи нещо, но съм ЗА. В религиозно сегрегираната Бахрейн (както и в целия арабски свят) шиите са смятани за предатели и пионки на Иран. Което неминуемо ги тласка към Иран (най-голямата и една от няколкото в света изобщо шиитски мюсюлмански държави).
    Впрочем, Сирия е една от причините изобщо да има гражданска война в Ливан. Сирия навлиза в Йордания, когато правителството се опитва да изгони ООП, Сирия ги подкрепя когато отиват и в Ливан (считан от Дамаск за “тяхна” територия).
    Отношението на ливанците към Сирия почти винаги се определя от религиозната им принадлежност. Поне според статистиката.

Comments are closed.