Няколко мига от Аксарай и Истанбул

 

В Аванос, Турция.

През последните две седмици бях доста зает покрай подготовката за участие в европейски младежки обмен в Турция. Затова и не съм писал много в блога. През това време с колегите от Форум за арабска култура се готвехме да заемем мястото си в международната програма “Youth Initiatives International Cooperation”, спонсориран от Турската национална агенция и програмата Youth in Action program of European Commission. Като организация, базирана в България, трябваше да се подготвим добре, за да представим и страната си, освен кои сме и с какво се занимаваме.

По същество това е младежки обмен, на който групи от няколко различни страни дискутират проблеми на младежта, интеграцията и взаимодействието с официалните институции. На този обмен присъстваха хора от Естония, Литва, Турция, Румъния, а от България представители бяха членове на Форума. Всяка организация бе представена от петима души, като впечатление ми направиха литовците от Social Investment, с чиито лидер Игнас поговорих за работата им и трудностите, които срещат.

Цялата инициатива в Аксарай е част от голяма програма, в която са свързани интереси на ЕС, Арабската лига и Турция, която от няколко години организира постоянно подобни обмени с цел да покаже силните си страни и напредъка си. В голяма степен успява. Турската национална агенция работи по няколко големи проекта, а обмените са част от тях. Топлото посрещане, изграждането на връзки с чуждестранни НПО-та осигуряват набирането на мнение.

В случая обмена бе осъществен в град Аксарай, който е на 3 часа от столицата Анкара. Пътят до там беше труден заради снежните виелици, които правеха преходът тежък. Въпреки професионализма на шофьорите, снегът си казваше своето и често автобусът залиташе заради хлъзгавия път. Често виждахме катастрофи и обърнали се тирове. Температурата буквално се срина от Анкара на юг, макар в Истанбул да беше влажно и дъждовно. Тъй като има прекалено добри описания на пътувания до Турция, аз ще разкажа главно за това, което правих с Форума за арабска култура в Аксарай. В “Пътуване до…” можете да прочетете много различни пътеписи, както и в раздела ми за пътеписи.

Беше много дъждовно на гарата в Есенлер.

 

Това се виждаше през прозореца по пътя от Анкара за Аксарай.

Трябва да призная, че ако не бяха хората от фирма HAS, които да се грижат за нас и останалите пътници, пътуването щеше да е далеч по-сложно. Последният ден решихме да разгледаме Истанбул, тъй като автобусът ни бе чак в 22:00 ч., а пристигнахме от Аксарай рано сутринта. HAS предлагат бусчета до квартали в Истанбул, стига пътниците да кажат къде трябва да стигнат. Услугата е безплатна, има курсове по няколко пъти на ден и смятам, че всички по-големи транспортни фирми в Турция имат тази услуга.

Тук трябва да кажа, че под “труден път” имам предвид наистина труден. Вече бе станало вечер, когато на около 120 км. от Аксарай автобусът на фирма Metro спука гума. Шофьорът успя да овладее положението, но все пак не можеше да се продължи така. Тогава целият екип на автобуса, плюс няколко души от пътниците, излязоха, за да сменят гумата. Насред пътя, където нямаше никакви населени места поне на 20 км. наоколо, на тъмно и минусова температура, екипът на Metro успя да смени гумата, вдигайки автобуса с крик, с всички пътници вътре, с риск да измръзнат или наранят. Тази случка успя да ми покаже за какъв професионализъм става дума. До този момент се бях впечатлил от модерната техника в автобусите, с които пътувахме, но да умееш да действаш хладнокръвно в подобни моменти не е в плюсовете на всеки.

Аксарай е задължително място за почивка, когато пътувам за Сирия. Градът не е много голям, около 200 000 души, макр да няма точна информация в Интернет. Според кмета му, градът стига до 500 000 души през лятото, когато си идват турски семейства, живеещи в Западна Европа. Тъй като съм спирал единствено в края на града, не съм си представял, че Аксарай е разположен на хълмове – вярвах, че е на равно. Самите улици са чисти, кварталите подредени. Преминаващата през града река тече покрай нови кооперации и пейки. Определено бях приятно изненадан, тъй като не си представях този провинциален град по този начин.

 

Центърът на Аксарай бе заснежен, но си личеше, че е поддържан.

На центъра на града са разположени сградите на общината, полицията и централната джамия, построена недалеч от по-отдавнашната, чието минаре все още седи гордо като паметник на Аксарай. Т.нар. Eğri Minare (Наклоненото минаре) е построено в периода 1221-1236 от селджуките на Алаетин Кейкубат I. В Аксарай има още един паметник на селджукското изкуство – Karamanoğlu Camii, джамия от 1408 г.

Областта Аксарай в миналато е представлявала важна част от пътя на керваните в Мала Азия към Близкия изток и Югоизточна Европа. През 1229 г. е построен един от най-забележителните кервансараи не само на територията на Аксарай, но и в Турция – Султанханъ. Негов архитект е Мохамед бин Хавлан Ел Димашки (сириец от Дамаск, работил като архитект при селджукския султан Кейкубад I).

Разхождайки се по улиците на Аксарай няма как да не усетите типичната атмосфера – ухания от подправки и мирис на печено месо. В града буквално на всеки ъгъл, на всяка улица, има поне по две места, в които можете да хапнете традиционен кебаб, кюфтета или традиционни манджи, които ще ви подпалят с лютивостта си. Това, което прави впечатление също е, че има много аптеки, магазинчета за чай, хляб…О, хлябът! Задължително трябва да го опитате, вкусът му е невероятен, без значение дали е топъл или студен.

Внимавайте с чая. По тези места го пият много силен. Няколко пъти в хотела се случваше от групите хора да го пият без да го разредят с вода и горчивината очевидно бе голяма. Ако не си го поръчвате в заведение, трябва задължително да сложите вода, тъй като чаят се приготвя отделно и е невъзможно да се пие самостоятелно.

На 10 март представители от всички участници имаха среща с кмета на град Аксарай, г-н Невзат Палта. За това бе писано в местната преса, както и излъчено по телевизията. От Форум за арабска култура подарихме ръчно изработена плоча от седеф, с изрисуван кораничен текст.

Работата на екипите бе разделена на няколко части – игри за опознаване, игри, свързани с младежки проблеми, семинари, посещение в местно училище и последната част бе изготвяне на самостоятелен проект.

Улицата

В тази дискусия, трябваше да се засегнат проблемите на младежите в страните, от които идва всяка група. Аз, заедно с още няколко души, изготвихме две рисунки – една по-обща и една, която нарисувах, за да покажа в близък план улица в гето или квартал със смесено население. Избрах да говоря за религиозната търпимост, тъй като сякаш тя е най-актуална в последно време, а и е въпрос, който ме вълнува. Автобусът, преминаващ по улица, на която има църква и джамия е символ, с който исках да споделя, че всички сме с равни права и това трябва да се зачита от всеки- независимо дали е местен или имигрант.

България

Нашата организация, макар и свързана с арабската култура, е базирана в България. Това е достатъчно, за да имаме голямото желание да представим страната си подобаващо. Всяка група имаше отделен ден, за да представи страната, от която пристига. В тази част от програмата решихме, че трябва да ни запомнят възможно най-добре. Проблемът, с който се сблъскахме бе, че се забавихме с пристигането си в Аксарай и заради дългия път не взехме всички продукти, които ни се искаше. Напазарувахме в Аксарай, където открихме повечето неща, които ни трябват за приготвянето на хубава салата. Носехме със себе си брошури за България и мартеници, които раздадохме на останалите участници. В багажа ни намериха място две бутилки българско вино и една домашна ракия, които бяха преполовени за минимално време.

Религиозна свобода

С тази решихме да се занимаем от Форум за арабска култура. Като организация, която се занимава малко или много с проблеми, свързани с имигранти, арабска общност и др., сметнахме, че имаме какво да кажем и предложим по темата. Ето защо написахме предварителен план и примерен проект, по който би могло да се работи в България. Тъй като още е в работен вариант, не бих могъл да издам какво ще представлява в завършено състояние, но идеята, която защитаваме е, че религиозната свобода може да бъде приета и практикувана чрез опознаване и познаване на другия, на различния, в случая в сферата на религиозността.

В последния ден решихме, че докато чакаме време да заминем за България, можем да се разходим малко по истанбулските улици. Това бе най-добрият възможен край на обмена. След цяла седмица на пътувания, работа и запознанства, разходката по крайбрежието на този невероятен град донесе много приятно усещане у всички ни. Сякаш по поръчка, времето се оправи. От заснежен Аксарай пристигнахме в слънчев Истанбул, където градусите стигнаха 15.

Смятах, че съм усещал и виждал хубави моменти и гледки, но хладната утрин покрай морето, придружена от топли лъчи, ми показа, че има още много, което да видя. Тъй като има много писано за този невероятен град, аз ще пусна само няколко снимки от кратката ни разходка, с които ви пожелавам да изпиете едно кафе (или наров сок!) в едно от малките заведения по крайбрежните улички. За Форум за арабска култура този обмен бе полезен. Новите връзки с представители на различни организации ни показа, че идеите ни се посрещат положително, а ако нещата се развият така, както бяха в Аксарай, тепърва ще се изготвят общи проекти между нас и наши партньори.

Тук съм качил само няколко снимки, в профила ми във Facebook може да видите повече (ако ви се занимава, добавете ме за приятел там:))

5 Replies to “Няколко мига от Аксарай и Истанбул”

  1. Много кокетно, романтично и подредено изглежда всичко. Говорят ли Западни езици местните? Балкански?

    1. В Аксарай е по-трудно да намериш хора, които да знаят английски, но в по-големите градове няма проблем. Ще те разберат, но като цяло срещахме трудности по улиците. Интересно беше, че дюнерджии знаеха английски по-добре от банковите служители:)

Comments are closed.