Публикация във Foreign Policy:Политическа кома

10 държави гласуваха за интервенция срещу Либия. Германия, Китай, Бразилия, Русия и Индия се въздържаха.

Решението на ООН, взета вчера срещу режима на Кадафи, до някаква степен доведе до политическата кома на властта в Триполи. От този момент нататък, усилията за смазване на бунта ще са много ограничени, освен ако Кадафи не сметне, че може да действа въпреки решението на СС на ООН.

Въпреки официалните изявления на Триполи, че огънят ще спре, на 18 март през деня, войници на Кадафи влизат в болница, където убиват няколко души. Това определено не е сигнал за добра воля. В текста си за блога на Foreign Policy наблегнах върху решението на ООН и политическата кома, в която изпада режимът на Кадафи.

Моментът на санкциите срещу Либия дойде, отново. Този път те идват по друга линия и други интереси. Великобритания, Франция и Ливан, подкрепени от САЩ бяха инициаторите на решението, което ООН трябваше да вземе най-накрая по отношение на Либия. След няколко часа разговори и преговори, резолюцията на Съвета за сигурност на ООН взе решение за създаване на зона без полети над Либия, като въздържали се бяха пет държави – Германия, Китай, Русия, Индия и Бразили. Освен това решение, бе прието и “взимането на всички необходими мерки за защита на цивилното население”. В превод от дипломатичен език – атака над Либия, ако това бъде необходимо. Интервенция на западните страни на територията на Джамахирията бе обсъждана още преди седмица, а най-голям поддръжник на идеята бе Франция, подкрепена от Великобритания. Париж се вбеси още повече след думите на Сейф Ал Ислам, че Триполи е спонсорирал президентската кампания на Никола Саркози. Имаме дълбоки съмнения, че Ислам не е прав, но честта вече е накърнена. В четвъртък вечерта Лондон изпрати официално съобщение, че войските са в готовност да навлязат в Либия, ако резолюцията на ООН позволи това. Но нещата не изглеждат толкова прости.

Теоретично САЩ и Великобритания могат да ударят без проблем Триполи, за да попречат на войските на Кадафи да стигнат до бастиона на бунтовниците, Бенгази. Практически обаче, това е трудно. Главно трябва да се реши – удар по Либия ще е само въздух или ще включва наземно настъпление; ако се стигне до пълна атака отвън, до какво ще доведе това? Със сигурно една абсолютна интервенция на територията на Либия ще бъде посрещната с неодобрение от страна на Арабската лига. Страните-членки ясно изразиха желанието си за ненамеса на чужди войски в Либия, страхувайки се от модела, който светът видя в Ирак. Въпреки, че ситуацията е различна, както и подбудите, място за притеснения от интервенция има. Никой няма да знае и да бъде сигурен колко дълго може да продължи ударът. Въпрос, за който западните страни ще трябва да бъдат подготвени.

(целият текст)