На война без план и стратегия

Войната на Саркози. Възможно е с това име да се асоциира атаката над Либия след време, в учебниците и Wikipedia ще пише за войната, която френският президент инициира, за да вдигне рейтинга си.

(За българската позиция по въпроса за Либия, препоръчвам коментара на Владимир Шопов)

Ситуацията в момента е повече от безумна. Това, което виждаме по медиите са безцелни удари по Триполи, липса на координация при атаките, липса на единно мнение относно ролята на НАТО в Либия, безразборно пускане на бомби, убиващи цивилни, вместо да обезсилят силите на Кадафи. Идеята на резолюция 1973 бе да се създаде щит над Либия, за да не могат самолетите на полковник Кадафи да удрят силите на бунтовниците в Бенгази. Вместо това виждаме неадекватни удари посред територията на Либия, стрелба по обекти, които са набелязани за цели, но тези атаки са съпътствани с много цивилни жертви, което напълно унищожава идеята на приетата на 17 март резолюция на ООН.  Има някои моменти в Резолюция 1973, които са прокарани именно от Великобритания и Франция, и които биха имали ужасяващ ефект, ако бъдат приложени в по-големи мащаби от сега.

Грешка в текста на резолюцията може да се смята този пасаж:

Резолюцията настоява за незабавно прекратяване на огъня и установява забранена за полети зона от въздушното пространство на Либийската арабска джамахирия, като разрешава на всички държави — членки на ООН, и на международните организации, които желаят да се включат в налагането на предвидените в резюлюцията мерки, да използват сила, за да защитят цивилното население в източната част на джамахирията от въоръжените нападения от страна верните на либийския режим сили, които извършват военни действия срещу цивилни граждани, обявили се срещу властта на Муамар Кадафи.

Какво означава “желаещи да се включат” и “да използват сила”. Ударите по Триполи от два дни означават прилагане и разбиране на тази част от текста по именно този начин – удари по части на Кадафи, по цели в столицата и градове, приближени на полковника, но без да се мисли, че умират цивилни. В същото време, използването на живи щитове от жени и деца от страна на силите на Кадафи прави почти невъзможен сценария за удар без жертви. Свидетели сме на ужасяващ цикъл от насилие, който още не може да бъде разбит. Про-Дакафи войници удрят град Мисурата и убиват над 40 души само при вчерашната атака, а има слухове, че могат да стигнат и до Бенгази. Всъщност, те го направиха вече, като при тази бърза атака бе убит създателят на първата частна телевизия в Либия, революционната Libya Al Hurra, Мохамед Набус.

Явно е, че трябва да има план на участниците в нападението над режима на Кадафи. В противен случай светът може да приеме, че това е атака над Либия като цяло, което моментално ще предизвика сътресения и протести срещу войната. Без подкрепа отвън, бунтовниците в Бенгази няма да успеят. Силите на полковника ще смажат бунта, ако се разчиташе единствено на силите на бунтовниците, които вече отстъпваха при началото на въздушните атаки.

Ако искат името им да бъде опетнено с нова война, от която няма изход, подобно на Афганистан и Ирак, страните, които участват в ударите срещу режима на Кадафи трябва да приемат възможно най-бързо план на действията си, стратегия, която да изпълнят, без да изсипват безразборно бомби по столицата Триполи. Те трябва да се ограничат до смазване на ПВО системата на Кадафи и въздушни патрули, позволяващи създаването на реална зона без полети над Либия. Всеки друг сценарии би имал пагубно въздействие върху световната общественост, както и в обществата на самите страни-участнички. Никой от заявили участие не бе готов за една война, каквато обеща да има Кадафи – дълга и безмилостна. САЩ трябва да предадат командването на европейските държави, ако искат да спасят малкото доверие, останало в тях, че няма да последва окупация на Либия. ЕС също трябва да реши възможно най-бързо дали ще се продължава по същия безумен начин, или ще има координация и налагане на санкции върху самия режим и сили на Кадафи.

С удари или без тях, бунтовниците биват удряни от Кадафи, дори в момента се водят боеве. Ако Запада иска да помогне, нека го направи по един достоен и справедлив начин.

Enhanced by Zemanta

3 Replies to “На война без план и стратегия”

  1. Ако бащата на семейството бие другите членове, естествено че “суверенитетът” трябва да се наруши – трябва да има закон и институция, която да се намеси, НО това трябва да се направи по начин, който да предпазва от злоупотреба и нанасяне на допълнителни вреди. Днес задачата е възложена на група от биячи с разрешение да правят каквото си поискат. За съжаление международното право(раздаване) още е на много примитивно ниво. Уверен съм, че с намесата ще се злоупотреби, защото наистина няма добър план и правила.

  2. “…С удари или без тях, бунтовниците биват удряни от Кадафи, дори в момента се водят боеве. Ако Запада иска да помогне, нека го направи по един достоен и справедлив начин….”

    Кой е този начин? Да се ограничат до забрана за полети и ПВО-цели – че направо да бомбардират бунтовниците, ефектът ще същия. Става дума за шайка разпасани младежи, хванали Калашников преди 2 дена, с много желание и добри намерения, но никакъв опит или ресурс. Първоначалните “успехи” се дължаха не на сблъсъци с армията, а дезертьорство в удобения за региона момент. В момента няма ключов гард, под контрола на бунтовниците (цял). Да се твърди, че само с no-fly zone могат да се оправят нещата е безумие – в Ирак забраната за полети попречи ли на Саддам да изколи 200,000 души, потушавайки три отделни въстания?
    Американците имат една приказка – за да направиш омлет трябва да счупиш малко яйца. Така че преглътнете емоциите, вариантите са два – или се удрят всички сили на Кадафи и умират няколкостотин цивилни, или Кадафи остава без авиация и ПВО, но изколва 20,000-30,000 души и хваща отново здраво властта. Защото сега предлагате да убием хиляда души, спасявайки десет. И е странно да се надяваме, че нещата ще имат добър завършек.
    Другият вариант е да се пратят войски по суша, което никой не иска. И тъй като сега държавните интереси съвпадат с интересите на либийския народ е време да изгасим американското знаме.

Comments are closed.