Публикация във Foreign Policy: Без дискусии, Сирия рискува

"Аз съм сириец"

Тази седмица във Foreign Policy коментирах случващото се в Сирия. Смятам, че е важно, макар и да се различава като същност от бунтовете в Египет и Тунис.

 

Сирийското правителство подаде оставка на 29 март в обстановката на граждански протести, обхванали десет града в цялата страна. Това е естественото развитие на ситуацията в арабската страна, след като при сблъсъци с полицията загинаха над 60 души в южния град Дара и пристанищния Латакия. Президентът Башар Асад прие оставката на правителството, какво следва?

 

В контекста на ефекта на доминото, наблюдаван в страните от арабския свят, Сирия последна беше засегната от протести и демонстрации. Естествено вълната на недоволство се преля от Йордания в близкия до границата сирийски град Дара, където в продължение на две седмици продължаваха бурни протести. Сградата на полицията и партията Баас бяха изгорени, а хората продължиха да искат реформи в страната. Заедно с протестите в Ливан, Йордания и Сирия оформят едно звено от арабските протести, към което може да се присъедини и Мароко. Тази част от протестите са характерни за страни, имащи управление, като това в Сирия и Йордания. Там протестиращите искат реформи в системата, а не падане на режима, както се случи в Тунис и Египет, а сега и Йемен.

 

Блокът, който оформят Йордания, Ливан и Сирия е отделна страница в историята на арабските бунтове. Характерното за нея е, че исканията са свързани с незабавното извършване на реформи, засягащи опозиционните партии, свободата на словото, политическите затворници и законът за извънредното положението. Що се отнася за последното условие, това по-скоро правило, отколкото закон, е най-критикуваният елемент в управлението на Баас в Сирия. Когато извънредното положение е въведено през 1963 година, страната е в състояние на военно напрежение с Израел, в следствие на което се налага прилагането на правилото за извънредното положението. Честите опити да се вкарат чужди агенти в Дамаск е причината да се затегне ситуацията и контролът на правителството, даващ му право да арестува граждани без всякакви бюрократични стъпки. Това, разбира се, днес противоречи на всякакъв тип свобода, затова и е толкова атакуван този закон.

(целият текст)

10 Replies to “Публикация във Foreign Policy: Без дискусии, Сирия рискува”

  1. Асад е главата и олицетворението на властта. Това е ясно на всеки. Въпреки всичко, той е “освобождаван” от отговорност в очите на повечето сирийци. С това мислене няма да стигнат далеч, но пък то и затова им е наложено. Паралелите с България са очевидни.
    А Ливан може спокойно да се пропусне като говорим за протестите в арабския свят, тъй като това е единствената арабска държава с демократично избрана власт.

  2. Милитеро:

    Асад е главата и олицетворението на властта. Това е ясно на всеки. Въпреки всичко, той е “освобождаван” от отговорност в очите на повечето сирийци. С това мислене няма да стигнат далеч, но пък то и затова им е наложено. Паралелите с България са очевидни.
    А Ливан може спокойно да се пропусне като говорим за протестите в арабския свят, тъй като това е единствената арабска държава с демократично избрана власт.

    Забравяш Хамас;)

    1. Е, айде сега, презизидента на еднопартийна диктатура е освен държавен глава и партиен шеф.

    1. Т.е., какво? Алеуитите искат държавата за себе си ли? Те са последните, които искат размирици в страната – падане на властта, означава те да бъдат репресирани веднага. Проблемът е в Баас и структурите й, които не са се променили изобщо.

      Като се каже “фамилна държава” и край на коментара, голямо изказване е.

  3. Президента е окупирал държавата и я смята за семейна собственост….а отностно алеуитите….съгласна съм с теб…

  4. Той…целия му род…приближените му…той коли и беси….той пуска интернет и го спира—а обикновения сириец си страда…и си мълчи…

Comments are closed.