Публикация във Foreign Policy: Франция в търсене на вътрешния враг

Тази седмица публикацията ми в блога на Foreign Policy е свързана с нарастващото напрежение между властите в Париж и мюсюлманското население във Франция. Обществените проблеми излизат на бял свят, а крайнодесни лидери като Мари Льо Пен, печелят все повече подкрепа, заради издигането на анти-ислямски и анти-имигрантски лозунги. Според мен това е опасно, а причините защо, съм ги описал в текста по-долу.

Издигането на Мари Льо Пен, дъщеря на крайнодесният лидер Жан-Мари Льо Пен, има своята проста формула - издигането на лозунги срещу имигрантите и исляма.

Споровете относно исляма във Франция скоро могат да се прелеят в спорове за исляма в Европа по принцип. Начинът на обличане и религиозността на част от френските граждани, мюсюлманите, се оказа по-важна тема от войната в Либия и необмислената намеса на френските войски в Триполи, по-сериозна от бюджетния дефицит, липсата на социална политика и политическите скандали, разтресли Париж покрай платените от арабски диктатори почивки на редица френски министри.

Как да си обясним тенденцията, която виждаме днес? Дебатът около мюсюлманската общност в страната на Френската революция придобива нови очертания. Доскоро под прицел бяха онези мюсюлмани, които са капсулирани в тесни общности, а жените им се забраждат изцяло. Критиците приеха тази атака, някак това се преглътна, макар да става дума за 800 (осемстотин!) души в цяла Франция, които са далеч от влияние върху мюсюлманите като цяло. Но падащия рейтинг на Никола Саркози не може да бъде компенсиран с тези 800 души, затова сега под прицел е цялата мюсюлманска общност, с което се рискува много. Първо и най-важно е възприятието, че мюсюлманите се разглеждат като заплаха за националната сигурност (нещо абсурдно!) и нямат равни права, въпреки, че са френски граждани. Създава се усещането, че има разделение и поделяне на права на религиозен признак, което би застрашило диалогът с умерените мюсюлмани, представляващи мнозинство във Франция.

 

Причините за подобна реакция на властта Париж можем да търсим на много места – от икономика до различия между традиционното европейско население и новопоявилото се имигрантско общество. Издигането на Мари Льо Пен, дъщеря на крайнодесният лидер Жан-Мари льо Пен, има своята проста формула – лозунги срещу имигрантите и исляма. Сблъсъкът между местното общество и имиграцията доведе до покачване рейтингът на редица крайно десни партии – нещо, което виждаме в Холандия, Белгия, Великобритания, Австрия, Швейцария. Засега те нямат голямо присъствие сред широката общественост, но не се знае докога ще е така. Силата на десните партии е в това, че засягат битови проблеми и дават обяснение в привидните факти – имигрантите взимат социални помощи, а ни отвръщат с религиозен фундаментализъм. Следват публикуването на социологически проучвания, целящи да покажат ислямската опасност, спадът на доходите и други проблеми, които са важни за всеки един европеец. Заиграването с подобни методи на популизъм крие големи опасности, които трябва да се избегнат.

(целият текст)

 

7 Replies to “Публикация във Foreign Policy: Франция в търсене на вътрешния враг”

  1. Трябва да се очаква повече от френското общество, но не трябва да се пренебрегват и недостатъците на мюсюлманското общество във Франция във отношението му към държавата. Постижение е да се намери работеща арабка в Париж, но работещи африканки има навсякъде. Престъпността, безработицата и пр. лоши неща са характерни и за двете групи повече, отколкото са за обществото като цяло.

  2. Няма добри и лоши хора, има хора. 🙂 Монетата е с две страни….май(?). Не е като да не сме стъпвали на Изток от Виена и двамата, нали?

  3. Забулването може би създава доста проблеми на френско–американските коалиционни системи за масов надзор, които властонадарените им политици използват за да извличат детайлна и персонализирана информация за поведението на хората.

  4. Виж, това не знам, вижда ми се малко конспиративно. 🙂 Но като мъж не мога да разбера защо една хубава жена трябва да се забулва (това не е религиозно задължение).

  5. Няма нищо нередно в това да искаш да живееш в мир и уединение със семейството си. Като толкова харесваш разтракани жени, намери си някоя холандска коренячка с френски паспорт.

    1. Добре, аз съм с “разтраканите”, ти си с нинджите. 😀
      И все пак – колкото по-малко криеш лицето си, колкото по-малко пращаш децата си в джамията и т.н., толкова по-бърза ще е интеграцията ти. По какво ще познаеш българите в Париж – по калпака, пищова в пояса и баницата, която нагъват, докато удрят хора на площада?

Comments are closed.