Доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България

Print Friendly

След вълната от класифицирани документи за политиката и престъпността в България, публикувани от WikiLeaks, Държавният департамент на САЩ публикува официален доклад за състоянието на човешките права у нас. Основните нарушения, посочени в доклада са свързани с третирането на хора от малцинствата, имигрантите, хора под арест, натиск върху журналисти и корупцията във властта.

Макар, че свободата на пресата е привидно защитена, журналистите често стават жертва на натиск от страна на лица с политически и икономически интереси. Много от тях се самоцензурират и вземат подкупи, за да пускат положителни материали за определени личности. Натискът често идва от самите собственици на медията, които в много случаи остават неясни. Монополизирането на медиите от политически и финансови интереси вече се простира не само в пресата, но и в телевизията. Споменават се редица случаи на натиск върху журналисти, като Диляна Гайтанджиева, Огнян Стефанов, Иван Янев и др., както и убийството на Боби Цанков. Единственият свободен източник на информация остава Интернет, където все още няма правителствен контрол.

Въпреки, че не се наблюдават политически мотивирани убийства и изчезвания, в доклада се посочват случаите на убийства и насилие върху хора под арест и меките наказания, които получават полицаите, намерени за виновни. Полицията често задържа лица за 24 часа без обвинение и чрез насилие ги принуждава да направят самопризнание – този проблем се наблюдава най-вече срещу членове на ромската общност.

Отношението към малцинствата – черното петно върху България

Като основен проблем с човешките права в България е посочено лошото отношение към етнически малцинства, хора в ЛГБТ общността и хора с увреждания.

Предубежденията на мнозинството срещу членовете на ромското малцинство са най-яркият от тези проблеми. Освен случаите на своеволни арести и полицейски тормоз срещу членове на ромската общност, държавата отказва достъп до социални услуги за част от нуждаещите се роми и отказва компенсации при разрушаване на ромски селища, дори в ако акциите бъдат обявени за незаконни в съда. Така например при разрушаването на ромски селища в Ямбол, около 100 семейства са били изнесени нелегално, след което им е отказана компенсация, а при подобен случай в Бургас, полицията е използвала прекомерна сила за разрушаването на селището.

Според доклада безработицата в ромската общност е близо 65%, а на някои места – 80%. Дискриминация се наблюдава дори срещу работещите роми – в ежедневието и на работното място. Намирането на работа за хора от ромски произход е особено трудно поради недоверието, с което българското общество и работодателите се отнасят към тях. Положението с образованието също не е розово – въпреки изолираните примери за успех, учещите се роми цяло получават по-лошо образование от останалите българи.

Положението на имигрантите в България също не е добро – хора, желаещи политическо убежище са пращани в центъра в Бусманци, в лоши условия за живот, като нелегални имигранти, които могат да бъдат депортирани. През октомври 2009 г. в центъра умира имигрантът Хасун Албадж, който многократно е искал медицинска помощ, но не я е получил. Няколко месеца по-късно в Бусманци се организира гладна стачка, в протест срещу лошите условия в центъра – към него се включват и 100 български граждани, но положението и до днес остава непроменено.

Подобно на законите срещу расова дискриминация, законите срещу сексуална дискриминация съществуват, но не се прилагат достатъчно. Хора от ЛБГТ общността се страхуват да подават жалби при тормоз, защото разкриването на социалната им ориентация води до допълнителна дискриминация. Администрацията на Пазарджик е забранила публичната проява на сексуална ориентация и в защита на това решение, пазарджишкият прокурор Стефан Янев е заявил, не става въпрос за сексуална дискриминация, защото хомосексуалността е болест.

Черна точка получават и затворите, пансионите и психиатричните институции. Повечето пансиони за лица с умствени увреждания са в малки селца, откъснати от света, което не позволява наемането на квалифициран персонал и пречи на навременна медицинска помощ. Деца с различни нива на увреждане са слагани на едно място, в недобри условия и тяхното обучение и социализиране не се извършва успешно.

Пълният доклад можете да прочетете тук.

One Reply to “Доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България”

  1. Верни са всички тези неща, но не виждам с какво САЩ или страните от Западна Европа са по-напред от България. В Дивия Запад няма такова нещо като ценностна система, да не говорим за обективна оценка от тяхна страна. Мисля, че подобни доклади се изготвят единствено за да подпомогнат политическите интереси на върхушката в САЩ.

Comments are closed.