С надежда за Сирия

Здравей Сирия, здравейте порти на ветровете, здравей Дамаск, град на приказките, здравей Кара – родно огнище на нашия приятел. Ветровете довяват заедно с пясъците молитвите ви обикновени, добри хора, Сирия -ние мислим за теб. Честит празник.

Това съобщение бе написано в профила на сестра ми от приятели, на които искам да благодаря за чувствата, които предизвика текста им- благодарим ви, семейство Тихчеви!

Портите на ветровете, Баб ал Хауа, винаги са били специална част за всеки, влизащ в Сирия. Още от древността те се входа на тази страна, което съдържа в себе си над 5 000 години история. Всеки камък, всяка капка вода разказва своята история и всеки, който е стъпвал на тази земя, усеща тежестта и уникалността на Баб ал-Хауа. Там още минава римски път, стигащ до Ливан. И днес той се използва, сякаш за да потвърди, че историята е циклична, че периодите се повтарят и мирът все пак идва. В очите на продавача на кайсии, на лицето на чичо ми, когато се усмихне, радостен, че сме пристигнали от толкова далеч, по онези улички на Стария Дамаск, където дъхът на кардамона и кафето те изпълват, където разказвача на приказки започва поредната история пред очите на чужденците в кафе “Науафара”, по небето над крепостта в Алепо, по покривите на красивата Сафита и вълните на Тартус и Латакия. Черните камъни на Суейда и гордото население на Хайран и семействата на всички приятели, които загинаха при сблъсъците в Дара.

Съобщението, пратено за днешния национален ден на Сирия, предизвика емоции у всички ни. То описва в няколко реда всички чувства, които изпитваме сега, гледайки сирийските градове. Знаем, че това няма да е първата, нито последната пречка пред Сирия и народа й. Но ние, които обичаме тази страна, винаги ще бъдем с нея – и в смеха, и в сълзите.