Сгрешени дискусии за арабските протести

Според ливанския политик и мислител от средата на XX век, Камал Джумблат, арабския свят и Изтока като цяло, изпитва чувство за малоценност спрямо Запада. Според него, това се дължи на различния от миналото свят, в който се е ценял повече субекта, а не обекта. В онова време именно Изтокът е водещ, но с индустриалната революция това се променя. Започва да се обожава обекта, а не субекта зад него. Според Камал Джумблат арабското общество може да докаже, че не е по-назад в отношение със Запада, ако започне да вярва в себе си и постигне свобода само.

И ако тези думи са звучали убедително през 1955 г., когато са произнеси, то какво да кажем днес, когато сме свидетели на нечувани доскоро събития в арабския свят. Откакто арабските протести разтърсиха Близкия изток и Северна Африка, текат безброй дебати и дискусии за тяхната същност. Дори в родната България сме свидетели на множество такива теми, в университети, медии, институции, а зад всяка дискусия се чувства мълчаливият страх от бъдещето, което може да се напише от тези промени. И докато някои автори осъзнаха, че тези бунтове имат своята социална обосновка, то други все още продължават да обсъждат темата по един некоректен начин. Неправилно зададен е въпросът за демонстрациите – има ли външна намеса в арабските събития? Не се говори за помощ на хората, искащи промяна на статуквото, не се мисли за правото на свобода, а за това кой седи зад демонстрациите и кой може да дойде след диктаторите.

Винаги ще има страх от бъдещето, от това, което предстои. Това неотменимо ще присъства около всяко събитие в района на арабските страни. Тази част от света сякаш е белязана още преди стотина години да се гледа под лупа, а въжделенията на народите, населяващи Близкия изток и Северна Африка, да бъдат поставяни под съмнение дали идват от обществото или някой им е показал верния път.

Напълно грешен подход за дебатиране. Изключвайки всякаква възможност, че тези хора могат да направят нещо сами, без да им се бърка чужда сила. От протестите досега, съмнения за външна намеса има за Сирия и Либия. За всички други държави е ясно, че самото общество е изнемогвало под тежестта на режима и желае промяна. В случаите със Сирия и Либия, има от една страна основата за протести, а от друга многото врагове, които биха се възползвали от нестабилността.  Но дори тези факти не би трябвало да създават подобно неверие и непризнание на силите и възможностите на арабските народи. Режимите, които властват в този регион са чисто и просто анахронични. Неверието, създадено в европейското общество, битува още от края на 1980-те. Тогава навсякъде се наблюдават промени в геополитически план, като единствено арабския свят остава извън тях. За мнозина на мястото на арабските страни седи тъмно петно на картата, където често се бъркат понятия, имена на местности, държави и народи. В представите на мнозина това е район, напълно лишен от възможността за демократично управление, а стереотипите се наслагват с десетилетия – че това е общество, неизраснало за друг тип управление, различно от диктатура, че това е част от света, в която живеят хора, свикнали с ужаса на едноличната власт и едва ли биха искали нещо различно, че това са религиозни екстремисти, удрящи си главата пет пъти на ден и др. И арабските протести разбиват именно тези представи. Може би затова дебатите са поставени по този нелеп начин – с неверие, че арабското общество може да постигне промяна без намеса.

Не може и да става дума, че едни народи заслужават свобода и демокрация, а други не. Всеки индивид заслужава достойно съществуване и нормално развитото общество трябва да подкрепя подобни процеси на трансформация, защото те са и в негов интерес. Един стабилен регион може да донесе доверие не само в системата на демокрацията и западните общества, но и много икономически облаги. Разбира се, военната индустрия ще е големият губещ от по-малкото военни конфликти и напрежение. И може би хората зад тази индустрия ще искат да тъмнината да си седи така, както е сега надвиснала над цели региона от света, защото става дума за бизнес.

От подобна гледна точка винаги ще има съмнения кой седи зад протестите. Но изгубени в дебатирането при неточно поставени въпроси, ще се загуби същинското- какво искат тези хора и как може да им се партнира, за да загърбят черните дни в историята си, продължаващи вече векове.

36 Replies to “Сгрешени дискусии за арабските протести”

  1. А не би трябвало да има такава малоценност… Не зависи и от това колко са били ограбвани и продължава да ги ограбва Западаот към история. Между другото тази тема дали изобщо заслужава арабския свят демокрация се дискутира повече в България, отколкото във всички останали страни. Много добра статия.

  2. Много бунтове, но за съжаление всички накрая попадат в конците на Западния олигархичен режим.

  3. Исторически колониалните държави дават наследство на арабските държави, което има своите добри и своите лоши страни. Но вместо да се замисляме за “конците на Западния олигархичен режим”, не е ли по-добре да се гледа напред? Трябва ли днес да обвиняваме Османската империя за корупцията в България? И все пак – петролът е едно от малкото нещо, които този регион може да изнася, и въпреки това много хора зачитат това за нещо отрицателно (купуването му от ЕС и САЩ). За да могат тези хора да построят нормални, модерни, демократични общества, освен добро желание и воля трябват и пари. А никой няма да им ги изсипе ей-така.

    1. Да зададем подобен въпрос за влиянието на Русия в Балтика. Не е толкова просто да се гледа напред, когато хората свързват миналото с толкова емоции. Злонамерената намеса трудно се забравя – така е в Африка, така ще е в Източна Европа, така ще е и в Палестина. Това е наследството на колониализма.

    2. Не се забравя, да. И у нас всеки втори оправдава всяка своя несполука с турското робство.
      Въпросът “кой е виновен в миналото?” няма един отговор и може да се разисква до безкрай. Отговора му според мен не е и толкова важен. Днес на египтяните Великобритания им е последния проблем.

      1. Тук съм напълно съгласен. Проблемът е обаче, че доста “бивши” колониални държави често припомнят за себе си, я с военна, я с политическа и икономическа намеса – в Хаити, в Кот Д’Ивоар, Алжир, Нигерия и пр. Там споменът трудно ще затихне.

      2. Макспр – има ли значение кой? Китайците не са стъпвали в Африка, но икономическото им влияние нараства ежегодно. Всеки си гледа интереса. А ако нямаше икономическо взаимодействие между Европа и Северна Африка (която се обвива в балон?), то последната ще понесе по-тежки последствия. Къде ще е икономиката на Либия ако не изнася петрол?

        П.С. в Кот Д’Ивоар и Хаити намесата я има и във военна форма. Помощта след природните бедствия не е.

        1. Говорехме за емоционален заряд, очевидно има значение кой, особено когато населението започне да се радикализира и да мисли за тероризъм. Китайците поне засега не са мишена на чуждестранна омраза – причините са много – от историческа ненамеса в чуждите дела, до различната икономическа политика – има голяма разлика между участието на китайски компании в Африка и напр. участието на Shell в Нигерия (убийства на опоненти) или на Monsanto и Coca Cola в Индия и Южна Америка (убийства на опоненти, членове на профсъюзи, местни политици и т.н.). Може би въпрос на време, но поне засега не можеш да кажеш “всичките са еднакви”.

        2. За съжаление си прав. Ако съм прецакан ще ме вълнува повече именно това, а не кой ме е прецакал, но не всеки разсъждава така. За ненамеса в чужди дела – имат опит с намеса в чужди дели и то богат (Тибет, Корея, Виетнам, Камбоджа). Икономическия им похват – Китай е огромен производствен гигант, но прямо това си качество има пропорционално по-малко политическо влияние. Особено в Африка. Макар, че Судан е добър контра-пример. Всяка държава си има специфики, но е по-важно не преди 7 века кой кого поробил, а днес кое е по-изгодно. Защото ако тръгнем да дълбаем в историята, то България трябва още утре да обяви война на всичките си съседи, пък и те на нас.

          1. За страна с толкова дълга история и толкова огромно население, това е доста скромно постижение, даже в регионален мащаб. И за това си има причини, географски, може би и философски, но факт е, че Китай просперира и в същото време няма световна омраза към тях (засега). Тук според мен въпросът опира до изобилие на ресурси и плодородна територия, но това вече е друга тема. Иначе съм напълно съгласен, че историята и суеверията често стават бариера пред развитието. Пример е отношението на Китай към Япония. Затова е по-добре да няма поводи за омраза – хората са злопаметни.

          2. Дай им време. 🙂 Тази битова ненавист към една държава е пропорционална на влиянието й в една страна. Щом то расте и тя расте, не се влияе много от рационални фактори. Китай впрочем е на 2-ро (3-то) място по внос на повечето ресурси, вкл и петрол. Но се отклоняваме от темата. Факта е, че нито една нормална държава не може да се изолира икономически от САЩ, ЕС и Китай. Ще има доза истина ако кажа, че китайският глад за петрол е частично отговорен за геноцида в Дарфур, но това няма да ме спре да купувам китайска стока.

          3. Наследството е британско от гледна точка на това, че държавата е изкуствена и не следва никакви религиозни, етнически и племенни граници. Което е проблем в цяла Африка. Китай е най-големия инвеститор и партньор на режима в Хартум, както и една от двете държави, които продължават да зареждат Судан, въпреки оръжейното ембарго. Зареждат Судан = въоръжават Джанджа Уийд. Затварят си очите и поддържат икономически удобния им режим. При възможност всяка голяма държава се държи като хулиган, а всяка малка – като проститутка. (САЩ-Саудитска Арабия е аналогичен случай).

          4. Да прехвърлим тогава на Европа и САЩ кланетата в Ирак, Руанда, Индонезия, Чили, Аржентина, репресиите в Иран, Либия, ЮАР и пр., защото са били най-голям инвеститор и партньор на въпросните режими. Както и да го въртим, Китай е още в началото на имперската парабола, още са на светлинни години от “подвизите” на бившите колонизатори. Както му казват, false equivalency. Лично се надявам като жертва на колониализъм и геноцид, самите китайци да се позамислят малко в бъдеще. Пък и индийците, бразилците… Дано емоциите по миналото този път да изиграят положителна роля.

          5. Мдам, частично. Ирак – бездействие и недовършване на започнатото. Руанда – бездействие, Чили – активна подкрепа и т.н. Иран, ЮАР и Либия – нищо общо.
            Както казах, Китай е не само инвеститор в Судан. Китай и Русия са единствените страни, които продължават да зареждат страната, след наложено оръжейно ембарго. Наливат масло в огъня.

            Колкото до колониализма и геноцида – 30,000,000 китайци умират в рамките на година и половина преди половин век. Убиеца – Китай. В цялата им история най-големите гланета и гладове са вътрешнокитайски. Вината е на сбъркаността на комунистическата идеология, не на западните колониални империи (конкретно за ВККР).

            Във втората половина на 20-ти век Китай се намесва много повече и много по-осезаемо в азиатските дела от всички европейски държави взети заедно. “Вековните” вражди бързо се забравят при благоприятни обстоятелства. В арабския свят това е по-трудно (от да речем Европа), тъй като прагматизма често остава в сянката на емоциите.

          6. Хайде, хайде, потърси “Le livre noir du Capitalisme” и се начети на воля на подобни статистики, но колкото и да търсиш, няма еквивалентност между западния колониализъм и китайската външна намеса. В Африка и по света няма да намериш антикитаизъм, но ще намериш много интересни мнения за Европа и Америка. Не се опитвай да ги приравниш, просто няма как.

          7. Този роман няма нищо общо с темата. Не търся еквивалент и не се интересувам от исторически реваншизъм. Антикитаизъм мога да намеря в Китай, мога да намеря и в цял свят. Особено в държавите около Китай и Запада. Дай им време да нарастнат. В Коста Рика няма анти-българизъм, нали?
            Мен чужди държави не ме интересуват, не съм тръгнал да защитавам избиването на ирландците или индианците.

            Лично аз не се интересувам от кой ме управлява, а как ме управлява. САЩ са водили войни в цял свят, а Афганистан – не, но познай къде бих предпочел да живея?

          8. И това било “антикитаизъм”. Американците и европейците биха дали много за такова отношение, особено в Близкия Изток и Африка. Но едните имат стотици бази и политически пионки по света, а другите – не. Няма ли връзка? Режимът в Хартум не е пионка на Китай, а САЩ имат губернии по цял свят. Обществото не е против китайските инвестиции, както арабите са против американските. Сега Судан се цепи, Китай нито е замесен, нито се интересува, инвестициите продължават. А САЩ не могат да пуснат и една трохичка като Бахрейн, защото са инвестирали толкова много в политическата игра.

          9. В Ю.Корея не се интересуват от Франция, но повечето не харесват Китай и китайците. Все ми е тая, не съм китайски националист, но дай време за тези настроения да се разрастнат.

            Това с пионките е субективна и емоционална оценка, коя държава отговаря на точния смисъл? Ирак, Египет, Саудитска Арабия, Великобритания, България, Пакистан, Корея, Япония? Има зависимост (както и при Судан-Китай), почти винаги двустранна. Судан се цепи на две, а арабсия север, подпомаган от Китай в признатия за такъв геноцид (~500,000 убити, за които не съм прочел нищо в този блог) не е този с желания от Пекин ресурс. Петрола е в африканския юг на страната. Това със САЩ и Бахрейн е отново емоционална оценка.

            Чакам деня, в който България ще стане пионка на Швейцария.

          10. Интересно как не си чел за геноцида в Судан, след като вчера ти пратих моя статия в този блог, в която се говореше именно за него. Ако търсиш режими-пионки, погледни в Афганистан, Ирак, Йемен, Бахрейн, Кувейт, Оман, доскоро Египет, Тунис и пр. САЩ активно се меси в политиката, държи военни бази и въоръжава съответните режими. Не е същото плащане на данъци. Не знам Китай да въоръжава Хартум или да има някъде военни бази.

            А въпросът дали България е пионка – бих казал по-скоро проститутка – икономическа зависимост от Русия, САЩ, организираната престъпност с бонус военни бази и порочни договори за европейски, руски и американски компании. Пионка да го наречеш, комплимент ще е.

          11. Да, извинявам се, прав си.
            Нито една от изброените не е пионка. Пионка предполага да не води никаква самостоятелна политика, отклоняваще се от американския курс. Ако Багдад беше пионка на Вашингтон, то в Техеран нямаше да потриват ръце така доволно (партньорството между двете страни в куп сфери е огромно, противно на мрънкането от американска страна). Което си е постижение, предвид че тази система е наложена със сила преди едва 8 години. Единствено за Афганистан може би си прав, доколкото това може да се нарече държава. Но търканията между властта в Кабул и коалицията се увеличават ежедневно.

            Впрочем, Китай зарежда Хартум с оръжия, въпреки наложеното ембарго от СС на ООН. Русия също. Къде официално, къде неофициално.

          12. Не знам за академично определение на думата пионка, но това, което описваш е по-скоро колония. Управление, което одобрява чуждо военно присъствие в страната и подписва петролни, оръжейни и пр. договори с “големия брат” за по 30-40 години за мен е пионка.

            Иначе за оръжейния внос на Судан:
            http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/7258059.stm
            8% и то без военна база.

          13. Значи и Япония е пионка? 🙂 Не, дай да пренебрегнем представите за независимост от 19-ти век. Петролни и оръжейни сделки не се правят за 1 година, тъй като изискват колосални суми и инвестиции. Чак 40 години обаче…най-голямата военна сделка в историята на САЩ беше сключена наскоро със Саудитска Арабия – за над 60 милиарда долара. Изпълнението ще е за 10 години. Освен това Саудитска Арабия изнася петрола си с дългогодишни договори със САЩ. Ако СА не беше “пионка”, щеше да бъде средновековно, пустинно царство.

            Да, това е версията на китайското правителство. За последните 12 години вноса на леки оръжия е скочил стотици, стотици пъти. 90% от ежегодния внос на леки оръжия е дело на Китай, а с това се водят основно “боевете”. Това ненамеса ли е?

          14. Япония не покрива втория критерий – все още собствениците на икономиката, пазара и ресурсите са японци. Така държавата има много по-голяма свобода да води самостоятелна политика. Освен това Япония е вторият по големина собственик на американски облигации, трудно ще ги вкараш в графата пионки. И защо въобще зачекваш Япония, като не съм я споменавал, а не се опиташ да докажеш, че примерно Афганистан не е пионка? 😀

            Не знам как реши, че най-дългосрочният договор бил за 10 години и дали си чувал за 20-годишните договори с възможност за удължаване до 35 години, които получиха Exxon и Shell (плюс по-малки договори за BP и Chevron) http://www.cbsnews.com/stories/2009/11/05/business/main5533028.shtml . Отгоре на това се опитват да прокарат и “Hydrocarbons law”, който предвижда до 35 годишни договори, с право за 100% задържане на печалбата.

            А аргументът, “ако експлоататорите не експлоатираха, щяхте да сте още в 12 век” е доста неиздържан. Искаш да кажеш, че без САЩ в С.А. нямаше да има петролна търговия? 😀 Не само щеше да има, но и вероятно щеше да е собственост на някое далеч по-прогресивно правителство. Въобще повечето страни в ОПЕК, включително и С.А. си се справят добре с национални петролни компании, така че не разправяй кой в кой век щял да остане. И нарочно не споменах Саудитска Арабия редом с Йемен и Тунис, защото С.А. има поне равно влияние върху цената на петрола и съответно политиката на САЩ и е доста повече от пионка.

            Дай линк за тези “стотици, стотици пъти” и за тези 90% внос от Китай.

          15. За Афганистан – не съм твърдял подобно нещо, изрично го посочих.
            За договорите – дадох пример с оръжейни, беше споменал и тях. Но какъв е проблема? Изграждането на петролопровод или техническата експлоатация на едно петролно находище не е занимание за 1 година.

            Защо е експлоататорство, Макспр? Нали печелят и двете страни? Петролът и производните му отговарят за 90% от износа на СА, ако теоретично не беше полезна суровина днес СА щеше да е в 12-ти век, да. Тъй като нямат какво друго да предложат. А че държавите от ОПЕК се справят добре с петролната си политика – две мнения няма.

            Саудитски износ :
            САЩ – 12.2%
            Китай – 10.38%
            Япония – 15.33%
            Индия – 7.12%
            Ю.Корея – 12.71%
            Нито една страна не е задължена да купува петрол, никой не задължава СА да го продава. Мисля, че се злоупотребява много с думата “експлоатация” и се използва вместо “покупко-продажба”.

            Данни за икономиката на СА, износ, петрол :
            https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sa.html

            Петролно-оръжейните отношения на Китай и Судан :
            http://www.humanrightsfirst.org/wp-content/uploads/pdf/080311-cah-arms-sales-fact-sheet.pdf

          16. Печелели двете страни? Както Нигерия от 1950 насам?

            http://en.wikipedia.org/wiki/Petroleum_industry_in_Nigeria

            Защо да не печели страната, която притежава петрола? За разлика от Нигерия, страните с национални петролни компании се справят отлично, както с производството, така с проучване на нови находища, а печалбата си остава за тях. Какъв въобще е аргументът срещу национализираната петролна индустрия?

            За вноса на леки оръжия от Китай приемам, че не бях прав – нарушението на ембаргото е вид външна намеса. Макар, че Судан произвежда собствени оръжия и не зависи от тези $55 милиона внос, трябва да се съглася, че това е вид външна намеса.

          17. Чакай, как стигнахме до Никерия? Бъркаш се – не го казах с ирония, наистина мисля, че се справят добре. А за Нигерия национализация е добра идея.
            Тези собствени оръжия обаче се произвеждат във фабрики, построени с китайска помощ. В някои от тях дори работят и китайски инженери (същия линк). От заводите и готовата продукция лъха на made-in-china. Тези $55млн са нищо за някои държави, но за китайски леки оръжия са ~500,000 бройки. За държава с 45млн население и 100,000 армия (китайско АК-47 в щатски магазин върви за $200-250). Китай зарежда доста държави и групировки с оръжия.

          18. Тук можем да постигнем съгласие – както за Нигерия и национализацията на петролната индустрия, така за Китай. Единствено не съм сигурен за тези 500,000 бройки. За същите пари ($54 милиона) Венецуела купи около 100,000 калашника от Русия, а в линкът се споменаваше за гранатомети, трябват и муниции. Но във всеки случай – не са малко – става дума за явна намеса. Радвам се, че Судан се цепи и Китай може да е доволен, че от това не зависят по-широки интереси – както САЩ – с Бахрейн и С.А.

          19. Еми, природните ресурси са национално богатство.
            Това, което Венецуела е друго, по-скъпо е, по-сложно, с повече играчки и руско. Китайските боклуци са много по-евтини и морално остарели. Оръжията, произвеждани в Судан са по китайски лиценз или модел, почти без изключение.

  4. А не е ли твърде наивно да считаме, изведнъж всички да се вдигнат? Преди това са били наред? Защо протестите в Египет, които са се случвали и преди 25 януари, не са имали успех?

    Също ми е интересно да чуя коментара ти за групата 6-ти април и финансирането й от американски източници.

    1. Руслан го е написал – неправилно зададен въпрос. От една страна САЩ и СССР (в миналото) финансират удобните им диктатори, отдруга всякакви организации днес спонсорират демократизацията. Това е нещо, което хората искат, поради което мисля и всяко външно влияние (финансиране) е положително. Другия вариант е Египет да затвори границите си и да прекъсне всяка връзка с останалия свят за два века.

  5. Ливанците много добре знаят какво означават протести, сигурен съм, че и Lebanese знае, ако е ливанец/ливанка.

    Аз съм към онлайн крилото на “6 април” и не се чувствам предател, че съм от тях. Протестите се проваляха, защото нямаха масовост. През 2008 г., когато имаше масови протести в Кайро, стартирани от работническите синдикати, бяха арестувани над 500 души и жестоко измъчвани. Тогава нямаше подкрепата и от армейските части, както стана на 25 януари. Знаете ли, че проблемът не е дали са спонсорирани от американци, а това абсурдно неверие. Ама как така са станали изведнъж. Най-малкото, че не е изведнъж, а е цял процес. Коя част от американската администрация би подкрепила махането на Мубарак? Гади ми се от подобни предположения. Съпротивата срещу режимите в Египет и Тунис не са от няколко месеца. Редица активисти в Тунис са арестувани през последните години, защото организират протести. Актът на Мохамед Буазизи бе отчаян акт на недоволство. Това беше искрата. Може би съм идеалист, но не всичко е една огромна конспирация. В случая тепърва може да се зароди конспирацията и задкулисните действия, но бумът на несъгласието беше главно народно действие и ще продължавам да вярвам в това, дори Уикилийкс да пуснат документи в полза на обратното.

  6. “Финансиране от американски източници” (каквито и да са те) равносилно ли е на предателство (както каза Руслан), lebanese? И дори и да е имало спонсортво (нарочно използвам тази формулировка), това ли е причината за бунтовете? САЩ (без значение кой в САЩ) са наляла пари и хоп – революция. Това не са първите протести в арабския свят, просто са първите от този калибър и първите “синхронизирани” в целия регион. Когато недоволството на хората достигне критична маса по-прагматичните взимат подобаваща позиция. Има хора, които ще спечелят от бунтовете, има хора, които ще загубят, но конспирацията спира дотам.

  7. Стига с тази Америка….просто но хорото и писна да живеят под робство 40…50 години и ….излязоха на улицата…не можете да си и представите как живеят бедните там…аз ги виждах всеки ден…в продължение на години…и им помагах…нооо…преля…дано да постигнат нещо …

  8. Към коментар #25 За съжаление точно тези бедни, за които приказвате в момента са подкупните подръжници на режимите. Не са те, които правят революциите, а хората от средната класа, които нямат шанс да се реализират никъде (включително и политика). Бедният се бори ден за ден за храната си и все му е тази, кой ще му я осигури, той по-богат от това, което е няма да стане, целите му са да не заспива гладен, мечтите му не са толкова големи, и децата му имат същите цели. Незнам колко и къде сте били, но ако сега отидете и видите как същите тези бедни викат с цяло гърло и целуват снимките на президентите – повярвайте ми ще искате да плачете от такова предателство.

  9. Не видях ..средна класа–бедни ….и една шепа много богати…

Comments are closed.