Какво разкриват досиетата от Гуантанамо?

Print Friendly

На 24 април Уикилийкс започна публикуването на 779 досиета на затворници от прочутия лагер Гуантанамо Бей, разкриващи тяхното минало и обстоятелствата, при които са били задържани. В голяма част от случаите са арестувани невинни хора поради некомпетентност, или заради големите награди, които американската армия предлага за задържането на “заподозрени” членове на Ал Кайда или талибанската съпротива. Разкриват се още историите на седемте затворника, които са загинали в Гуантанамо, както и на стотици бивши затворници, прехвърлени в други американски бази в Източна Европа и Азия.

В 150-те документа, публикувани засега става ясно, че около 100 от затворниците страдат от психически заболявания – между тях – 89 годишен човек със старческа деменция, депресия и физически болести и 14-годишно момче, изнасилено от въоръжени похитители в Пакистан. Ужасяващата история на Накиб Ула разказва как 14-годишното момче е било отвлечено от хора, наричащи се “хората на Самуд”, изнасилено и пратено в техния лагер. През 2002 г. американските военни искат да превземат лагера, но хората на Самуд научават за това предварително, избягват и оставят Накиб с оръжие. Той е арестуван от американската армия, макар че е отказал да използва оръжието. Оказва се и че е болен от туберкулоза. Въпреки това, армията го изпраща в Гуантанамо по подозрения, че знае нещо за “талибанската съпротива и местните лидери”. Според документите, освен Накиб Ула, в Гуантанамо са изпратени още 22 деца на непълнолетна възраст.

В друг случай, британски граждани са държани в Гуантанамо с години, въпреки че армията е знаела, че не са членове на терористични организации. Джамал ал-Харит е намерен в талибански затвор и е пратен в Гуантанамо, само защото е научил за талибанските методите за разпит.

Методите за разпит в самия лагер Гуантанамо не се описват подробно в досиетата. Въпреки това в малка част от документите се споменава как някои високопрофилни затворници са пращани в други американски лагери в Полша и Тайланд, където са били изтезавани по метода “waterboarding” – вид контролирано давене на затворника. В документите става ясно, че редица високопрофилни затворници като Уалид бин Аташ, Шаркауи ал-Хадж, Санад ал-Казими и др. са били принудени да свидетелстват веднага след изтезавание в тайни затвори на ЦРУ.

В документите се споменават много случаи на фалшиви признания и грешна информация, получена след разпит. Ибн ал-Шейх ал-Либи например, притежавал военен тренировъчен лагер, който бил затворен от талибаните. Той отказал лагерът му да бъде използван от Ал Кайда, но въпреки това армията на САЩ го набеждава за “военен командир на Осама Бин Ладен в Тора Бора”. Той е задържан от ЦРУ и принуден да каже, че Саддам Хюсеин се е срещал с членове на Ал Кайда, за да им даде химически и биологични оръжия. Въпреки, че Ал Либи се отказва от думите си, администрацията на Джордж Буш използва свидетелството му за да оправдае войната в Ирак. През 2006 г. той е пратен в Либийски затвор, където умира, по официални данни – след самоубийство.

В документите става ясно още, че САЩ официално разглежда пакистанските специални служби, ISI, като терористична организация, въпреки своето сътрудничество с нея и с пакистанското правителство.

Максим Проданов