Икономическите предизвикателства пред арабския свят

Текстът е предоставен на блога от Дорейд Ал Хафид, който се занимава с въпросите на арабските медии, арабския свят и социалните мрежи.

Не е тайна, че събитията в арабските страни оказват сериозно отражение върху регионалната и световна икономика. Още през първите дни на протестите в Египет започна да се наблюдава ръст в цените на петрола. Положението ескалира до степен, че се наложи борсата в Кайро да затвори врати, след като търговията с ценни книжа регистрира

В началото на тази година в Бейрут се състоя Arab Net, където участниците бяха над 1000 представители на фирми като Yahoo!,Google и др.

сериозен спад (16% само за първите два дни от протестите). Туристическата индустрия на Египет губеше ежедневно по 310 милиона долара. Даже след падането на Мубарак и Бен Али икономиките на Тунис и Египет продължават да срещат затруднения. Появи се нова вълна от локални синдикални протести. Междувременно туризмът, основно перо и за двете държави, дава минимални признаци на съживяване, след като бе колабирал по време на протестите. Говори се, че значителни капитали се изтеглят от региона. И двете страни са принудени да се справят с хуманитарната криза по либийските си граници, където са се формирали бежански лагери от бягащи от размириците чуждестранни работници. Десетки хиляди тунизийци и египтяни работеха в джамахирията и спомагаха за вливането на свежи пари в икономиките на своите страни. Гражданската война и унищожението на петролни съоръжения стимулира допълнително цените на черното злато до 126 щатски долара за барел брент, като общото повишение от началото на кризата надвишава 20%. Това вече е достатъчно сериозен сигнал за глобална тревога. Световната икономика едва възстановила се от финансовата криза преди две години е изправена пред нови предизвикателства. Арабската криза съчетана с последиците от аварията във Фокушима и високите лихви в глобален мащаб ще забавят растежа, твърдят анализатори. Засега намалените добиви от Либия се компенсират от други производители. Саудитска Арабия е страната с най-големи резервни мощности и би могла да покрие евентуален недостиг на пазара. Страната с 10 милиарда долара излишък за 2010 г. се справи успешно (засега) с шиитските вълнения в югоизточната част на страната, където се намират основните нефтени съоръжения.

 

Опасенията са, че растящите цени на петрола ще доведат до рязко повишение на цените на храните. В развиващите се страни и третия свят горивата и храните образуват над 60% от общото потребление и тяхното поскъпване може да доведе до ускоряване на инфлацията, която в комбинация със забавения растеж води до стагфлация. Стагфлацията от своя страна може да доведе до „нова глобална рецесия”, казва Нуриел Рубини, като отбелязва, че „Сериозните вълнения в Близкия изток исторически са ставали причина за пикове в цената на петрола, които са предизвикали три от последните пет глобални рецесии.” (Нуриел 2011) Затова се смята, че шиитско-сунитското противопоставяне е източник на дългосрочна икономическа дестабилизация.

Шиитските малцинства (мнозинства в Бахрейн и Ирак) в страните от залива и Ливан са тлеещи огнища готови да се възпламенят от най-слабия полъх на пустинния вятър. Тези малцинства освен геополитичски инструмент на ислямската република представляват и чувствителна емоционална струна за населението на Иран, което е съставено от над 90% шиити. Иран обтегна взаимоотношенията със съседите си, членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив покрай решението на Съвета да подкрепи с военна сила властите в Бахрейн за потушаване на шиитското въстание там. Иран и Бахрейн оттеглиха взаимно посланиците си. Шпионски скандал предизвика изгонването на ирански дипломат от Кувейт. Колкото и хипотетичен да изглежда днес един военен сблъсък на Иран с арабските съседи, рискът не бива да се подценява. Първо, защото това противопоставяне исторически погледнато е традиционно, и второ, заради своя потенциал да срине световната икономика – твърде голям залог за пренебрегване. За любителите на черни сценарии само ще споменем, че Иран освен, че добива 10% от световния петрол и притежава втория по обем запас от природен газ, но  разполага и с ядрени мощности. Ядрената централа „Бушер” се намира на брега на Персийския залив, буквално под носа на своите западни съседи, и според доклад на фондация Heinrich Böll Stiftung (Iran-Report, 2011) е построена върху опасна земетръсна зона. Голяма е вероятността Иран вече да притежава и ядрено оръжие.

Преход от неопатриархализъм към неолиберализъм?!!

 

 

Нахед Тахер, изп. директор на Gulf One Investment Bank засегна важни теми за икономиката на икономическия форум в Джета през март т.г.

„Промяна искам да ям”* изпя една култова личност у нас в края на осемдесетте.  Спокойно можем да употребим тази фраза, за да опишем метафорично въжделенията на протестиращите в Египет и Тунис. Въпреки чисто социалната първопричина за протестите, свързана с цените на храните и най-вече на хляба. Днес, образно казано първа, втора и трета точка от дневния ред са политическите промени. Въодушевени от успехите си, но и основателно притеснени за необратимостта на процеса, протестиращите наблягат на исканията си за: промяна на конституцията, съдебно преследване на досега управлявалите и организирането на избори. Икономическите искания се изчерпват с романтичното искане десетките милиарди от задграничните авоари на бившите диктатори да бъдат „върнати на народа”. Чуват се гласове за либерални реформи и свобода на пазара, но не толкова като лозунги на площада, колкото като мнения на експерти и изказвания на някои политици, присъединили се към протестите. И тук трябва да отбележим основния порок на тези въстания.

 

Както отбелязахме по-горе, генезисът на вълненията (особено в Тунис и Алжир) са социалните искания за контрол над цените и намаляване на безработицата. От друга страна, исканията за демокрация, свобода и сваляне на режимите надделяха. Освен това като говорители и организатори на протеста изпъкнаха младежи, свързани със западните филантропски фондации, голяма част от които лобират за утвърждаването на неолиберални възгледи. Като прибавим и очертаващото се обвързване с МВФ и Световната банка, можем да предвидим една не до там социална перспектива, което според някой наблюдатели като Валтер Амбруст „може да доведе до силно разочарование от промените сред голяма част от населението.” (Ambrust 2011) Такова разочарование ще е неминуемо ако не се намали безработицата и не се подсигури устойчивост на продоволствието.

 

Въпреки сравнително добре развитото аграрно стопанство, Тунис и Египет внасят не малка част от нужните им хранителните стоки. Миналогодишните пожари в Русия предизвикаха по-малки добиви на зърнените култури и повишение в цените на международните пазари. Над 50% от разходите на едно домакинство в Египет отиват за прехрана, докато за сравнение в България този процент е около 30, а в западна Европа около 10-15. Безработицата сред младите е голяма, като 60% от населението е под 30 годишна възраст.

Обществени нагласи

 

В един кратък но много красноречив анализ публикуван във в-к „Die Zeit” Надине Крайтмаиер и Оливър Шлумбергер описват структурата на авторитарните ражими в арабския свят. Авторите смятат, че дългогодишната устойчивост на режимите се дължи на четири специфични за тези страни фактора: (1) Особености на икономическата система, които ще разгледаме по-долу; (2) Патримониална политическа система в  смисъла на описаните от Макс Вебер вертикални властови структури, отделящи масата от елита чрез бюрокрация; (3) Обществени фактори, свързани с патриархалните форми и ролята на авторитета и; (4) Международните фактори подкрепящи статуквото.(Kreitmayer, Schumberger 2011)

 

Под особености на икономическите системи, авторите имат предвид симптомите на икономическо рентиерство, характерно за арабския свят. Богатите на природни ресурси държави разчитат на доходите си от продажба на петрол и газ – вид икономическа рента, която директно се прехвърля в държавния бюджет. Обикновено излишъкът се инвестира в дялови участия в глобалната икономика и рядко се инвестира в производствен процес. Даже държави, които разполагат с малко или въобще не разполагат с природни богатства, също успяват да привличат външни приходи (рентиери втора класа). Това става под формата на финансова и военна помощ от Запада (преди години и от Съветския съюз), транзитни такси от петролопроводите (в Египет от такси за преминаването на Суецкия канал) и регионално сътрудничество с богатите на петрол страни. Така богати и „бедни” съумяват да „издържат” къде частично, къде почти изцяло населението си. Подсигуряват се безплатни държавни услуги като образование и здравеопазване, субсидират се горива и дори храни. На определени групи от населението (военни, полиция, държавна администрация, близки до властта бизнеси)  са предоставени привилегии за да се гарантира тяхната лоялност. С тези способи държавата „откупува” своята легитимност.

 

Спряхме се малко по-обстойно на този анализ, за да подчертаем стереотипа на отношенията държава-гражданин и какви очаквания би могъл да има последният. В условията на икономическа, социална и културна глобализация може да се очаква, че този архаичен модел ще бъде рано или късно изоставен. Въпросът е как да стане това с минимална социална цена, особено при по-бедните и необразовани слоеве, където патриархалните нагласи са силно изразени.

 

За разлика от източна Европа, където моделът на шоковата терапия обуславяше успехът на реформите (валидно най-вече за страните от Вишеградската тройка и Прибалтийските републики), в арабските страни би било по-подходящо да се приложи опитът на Бразилия от последното десетилетие, където мащабни държавни и държавно-частни програми гарантираха развитието на икономиката и социалната стабилност в очертанията на една либерална рамка.

 

Близостта до европейските пазари, наличието на евтина работна рака и достъпът до енергийни ресурси са предпоставки за икономически растеж и развитие.  Съществуват неизчерпани възможности за развитието на леката промишленост, селското стопанство и възобновяемите енергийни източници. Евентуални програми за микро кредитиране биха насърчили развитието на малкия и среден бизнес. Привличането на западни и арабски инвестиции също би допринесло за развитието на региона. Нужна е само още една предпоставка за просперитет – стабилност, условие, което за съжаление засега не се подава на хоризонта.

 

Бележки:

*Митко Воев от група „Нова генерация”

Използвани източници:

Ambrust, W. (2011) A revolution against neoliberalism? Aljazeera.net публикувано на 24.2.2011 http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2011/02/201122414315249621.html

 

Iran-Report. (2011) nr. 4 Iran-Report.  Heinrich Böll Stiftung http://www.boell.de/weltweit/nahost/naher-mittlerer-osten-iran-report-4-2011-11697.html

 

Kretmayer, N. Schlumberger, O.(2011) Autoritäre Herrschaft in der arabischen Welt. Die Zeit http://blog.zeit.de/schueler/2011/03/22/arabische-revolutionen/

 

Рубини, Н. (2011) Икономическото домино от арабската революция. в-к Дневни. Публикуванo на 17.3.2011 http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/17/1061183_ikonomicheskoto_domino_ot_arabskata_revoljuciia/

 

 

16 Replies to “Икономическите предизвикателства пред арабския свят”

  1. Световната икономика едва възстановила се от финансовата криза преди две години е изправена пред нови предизвикателства. Арабската криза съчетана с последиците от аварията във Фокушима и високите лихви в глобален мащаб ще забавят растежа, и според мен. Засега намалените добиви от Либия се компенсират от други производители, но това до кога ще е така не се знае.Положението става доста сериозно и зарадиСирия и всичкит ебежанци които ние поемаме.Благодаря за тази статия.Проблемите са много и е време да започнем да ги разрешаваме понякакъв безопасен начин завсички.

  2. No appear sort of character you would like to play, intelligence is the most important stat undoubtedly; and ought to be prioritized especially others not fake on the rare occasion that someone will not qualify for any
    loan of this type, there are generally other concerns that could still permit you to receive
    the money you’ll need, nonetheless it can become more difficult.

  3. Its such as you read my mind! You seem to know so much approximately
    this, such as you wrote the book in it or something.
    I feel that you simply can do with some % to pressure the message house a little bit, but instead of that, that
    is fantastic blog. A fantastic read. I’ll certainly be back.

  4. huawei ascend p6
    Hi, i think that i saw you visited my web site so i came
    to go back the choose?.I’m trying to in finding issues to improve my site!I assume its adequate
    to make use of some of your ideas!! huawei p6

  5. Whats up very nice blog!! Man .. Excellent .. Amazing ..
    I will bookmark your site and take the feeds additionally?
    I am glad to seek out numerous useful info here in the submit, we’d like
    work out extra techniques in this regard, thank you for sharing.
    . . . . .

  6. crosstrainer test
    We are a group of volunteers and starting a new
    scheme in our community. Your website provided us with helpful info to work on.

    You’ve performed a formidable process and our whole group will likely be thankful to you.
    crosstrainer test

  7. rasierer test
    I’m pretty pleased to uncover this great site. I need to to thank
    you for your time just for this fantastic read!! I definitely liked every little bit of it and
    I have you bookmarked to see new information on your web site.
    rasierer test

Comments are closed.