Фантазия за отмъщение

Максим Проданов

Ерата 11 септември приключи. Осама Бин Ладен е мъртъв, а с него и фантазията да убиеш Осама Бин Ладен. След нападение в планинско укритие в Аботабад, Пакистан, близо до столицата Исламабад, мъртвото тяло на терорист номер едно вече е притежание на американската армия. След 2001 г. фигурата на двуметровия саудитец стана обект на много фантазии за отмъщение, много конспирации, на бясна омраза и отчаяно възхищение, но през последните 10 години всички тези емоции постепенно затихнаха. В това бурно десетилетие американците научиха, че войните продължават по-дълго от рекламираното, враговете стават все по-абстрактни, а еуфорията от смъртта на една икона на злото, като Саддам Хюсеин например, не трае дълго. Зад ъгъла чака реалността на продължаващата война, на западащата икономика, на смазващия военен бюджет, на безпощадния икономически дълг, на безработицата и отчаянието. Да видиш подутото лице на някои убит лош арабин сякаш вече не носи същото удовлетворение. Кой би предположил, че фантазията за смъртта на Бин Ладен, приравнена в медиите с фантазиите за убийство на Хитлер в юношество, ще кулминира по този начин? Безспирният медиен цикъл ни подсказва, че еуфорията ще бъде забравена до седмици, може би възродена за кратко на 4 юли и 11 септември. И разбира се, за следващите избори.

Смъртта на Осама Бин Ладен е интересен момент в историята и още по-интересен момент в историята на PR-а. За Барак Обама това почти сигурно означава преизбиране догодина, за Леон Панета – нов пост като министър на отбраната. За други политици, като Рудолф Джулиани, разчитащи изцяло на спомена от 11 септември – това е край на кариерата. Но за обикновените американци, с „терорист номер едно“ умира и надеждата, че отмъщението води до спокойствие. Нещо повече – оказва се, че отмъщението носи със себе си зловещ подарък, който през 50-те години, във вътрешни документи, американските служби нарекоха „blowback“, или „ответна реакция“. Терминът се използва и до днес, за да опише непредсказуемия гняв след външна намеса, който може да роди нови, много по-страшни и многобройни врагове. Това е ужасяваща перспектива. Главата на Ал Кайда пада и на нейно място се появява друга – не толкова позната, не по-малко опасна. А и тази глава да падне, кандидатите са повече от всякога. Дори цялата Ал Кайда да бъде унищожена, кандидатите за мястото й също са повече от всякога. В какво тогава се изразява успехът от тази десетгодишна антитерористична операция, в която участват стотици хиляди военни и жертва на която станаха цели народи? Не трябва ли смазването на враговете на демокрацията да мине първо през осъзнаване на термина демокрация? Да се даде възможност на хората да управляват живота си, без чужда намеса, а с това, да се изкорени тази луда, изпепеляваща жажда за отмъщение? Но стига фантазии.

 

2 Replies to “Фантазия за отмъщение”

  1. Да, войната срещу тероризма няма край. Както и войната срещу престъпността – никога не можеш да ги изтриеш напълно. Но ако не друго дано убийството на този изверг да даде малко надежда на семействата и приятелите на десетките хиляди роднини и приятели на жертвите на ал-Кайда в САЩ, Ирак, Афганистан, Пакистан, Великобритания, Филипините, Индонезия…

    Поздравления за тюлените! Добре свършена работа! Да, войната няма край, престъпността няма край, но това причина ли е хората да се откажат?

Comments are closed.