Двойната игра на Пакистан

Print Friendly

Осама бин Ладен имаше неясна роля в Пакистан. Приятел ли беше или враг? А може би – и двете. Последните събития, разкрили, че в Бин Ладен се е криел в град Аботабад, само на 60 км. от столицата на Пакистан, предизвикаха серия от дебати между САЩ и пакистанските служби.

Знаели ли са те, че Бин Ладен е на територията на Пакистан, и то в сърцето му? Как така не са засекли нищо, макар в същия град да се намира военна академия и поделение.

От конфликт между САЩ и Пакистан едва ли някой ще спечели. И двете страни имат нужда от помощта на другия – Пакистан, че получава пари от Вашингтон ( над 20 милиарда долара от 2001 г. до днес), а Белия дом се нуждае от надежден съюзник срещу екстремистите, дори това означава длъжностни лица да помагат на групировки. Разбира се, службите в Исламабад твърдят, че категорично не са участвали в подобна двойна игра. От своя гледна точка САЩ едва ли иска Пакистан да се превърне в провалена държава, която е дом за много групировки, а държавата разполага и с ядрено оръжие.

Тогава? “Никой не може да има илюзии за този съюз, особено сега,” споделя американски офицер пред Los Angeles Times, “но реалността остава: много по-вероятно е да изпълним целите си, като работим с тях, когато можем.”

Американските власти се отказаха от възможността да обвинят пакистанските сили за сигурност, че са помагали за укриването на Бин Ладен, но също така казаха, че не може той да остане толкова време скрит, без да има мрежа от поддръжници в най-голямата служба в Пакистан, ISI. Именно тя, поради многото критики към нея, се нуждае от пълни реформи, както и в пакистанската армия, за да се ограничи достъпа на екстремистки елементи в службите.

От своя страна, Пакистан също разкритикува САЩ. Във вторник, Исламабад официално заяви, че САЩ не са действали коректно спрямо пакистанските служби, тъй като не са искали разрешение за акцията и не са съобщили плановете си. “Такива действия подкопават сътрудничеството и могат също да представляват заплаха за международния мир и сигурност”, съобщи още Министерството на външните работи.

Поради това спречкване между службите, някои анализатори в САЩ предложиха да бъде спряна финансовата помощ за Пакистан. Обичайната схема на САЩ е да се намалява помощта, като се увеличават въпросите – това е нормалната реакция при неизпълнен договор, а явно е налице именно това. Въпреки заплахата от подобни санкции, едва ли пакистанската армия ще предприеме мерки срещу някои групировки или отварянето на място за други. От пакистанска гледна точка, Ал Кайда е толкова опасна, колкото са и американците. Ролята на службите може да се замаже с това, че много пъти са участвали в залавянето на редица на ключови фигури, като Халид Шейх Мохамед, за когото се твърди, че е планирал атаките от 11 септември.

От друга страна, към други групировки службите на Исламабад се отнасят по-различно. Такъв пример е Лашкар-е-Тайба, която е обвинена в организирането на нападението в Мумбай през 2008 г., когато загиват 166 души. Двойната игра не свършва дотук. Армията започна офанзива срещу пакистанските талибани, които вдигнаха един своеобразен бунт, като насочиха атаките си към охранителни постове, джамии и пазари в Пакистан. Но в същото време силите за сигурност не правят нищо срещу фракции като мрежата на Джалалудин Хакани (جلال الدين حقاني), наброяваща над 10 000 бойци и насочена изцяло срещу обекти на НАТО и афганските сили за сигурност. Ролята на пакистанското правителство тук е най-вероятно свързана с балансирането между тези сили – осигуряване на взаимни компромиси в името на по-стабилното бъдеще на страната. В един смисъл службите на Исламабад се нуждаят от лавиране между различните фракции, които не биха могли да бъдат наблюдавани при други условия.

Пакистан се надява да увеличи своето влияние върху Афганистан, след като САЩ извършат своето военно изтегляне през 2014 г., като се очаква бунтовническите организации да играят ключова роля за бъдещето на Кабул. Но много пакистански се опасяват, че всяка офанзива срещу мрежата на Хакани би довела до въоръжени сблъсъци в племенните райони и да отприщи насилие в Пакистан. Нещо, от което Исламабад не се нуждае, нито иска – затова трябва да поддържа що-годе мирни отношения с организациите, дори да означава да си затворят очите за определени събития.

Въпреки, че е ясно, че САЩ и Пакистан имат различни интереси, експертите се съмняват връзката между двете страни да спре напълно. В крайна сметка, САЩ се нуждаят от сътрудничеството на Пакистан в прекратяването на войната в Афганистан. Исламабад предоставя въздушно пространство, както и достъп на безпилотни самолети по границата с Афганистан, за да бъдат контролирани планинските пътища и райони, които в друг случай биха били загубени. Спирането на помощите от САЩ биха разпалили антиамерикански настроения в страната, в която обществото е вече силно подозрително към намеренията на Вашингтон.

Източници от Исламабад твърдят, че ISI нямат общо с пропускането на Бин Ладен на територията на Пакистан. Доколко това е така, тепърва ще се разбере. Със сигурно Пакистан едва ли би рискувал името си за сметка на Ал Кайда и не бива ЦРУ да насочва гнева си към службите в Исламабад. За Пакистан войната срещу тези групировки е също толкова важна, колкото и за САЩ. Единствено взаимните усилия, биха довели до успех, а криенето на информация, както стана преди акцията на американските сили в Аботабад, може единствено да влоши настроенията между силите в региона.

 

 

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

1 thought on “Двойната игра на Пакистан”

  1. Трябва да се прави ясно разграничение между политическата клика в Пакистан и разузнавателните служби. Вторите са много по-голям проблем. Ако се тегли чертата – доброто от сътрудничеството с Пакистан надвишава многото негативи. А че Пакистан е държава-спонсор на тероризма не е гореща новина.

Comments are closed.