Смъртта на бежанците в Средиземно море е черна точка за ЕС

Lager1_g_01
Print Friendly

Сякаш чула призивите на клуб “1 ноември” в София, Великобритания отказа да отвори границите си за бежанците от Северна Африка. И докато Италия и Франция си подхвърлят “горещия картоф”, бежанците, от един на друг, 61 души загинаха в открити води от глад и жажда (Nick Clegg backs decision to not open Britain’s borders to Libyan refugees, Guardian, 10 May 2011). Коментарът е повече от ясен : “Великобритания няма да участва в “споделяне на тежестта” с Италия”.

Все още има заблуди, че Коалицията на желаещите иска да защити цивилното население в Либия от посегателствата на силите на Муамар Кадафи. Разбира се, тази лъжа лъсна още ден след приемането на Резолюция 1973 на СС на ООН. Вместо създаване на зона, забранена за полети над Либия, се произведе нов фронт, на който късмета си можеха да опитат Желаещите, сиреч онези страни, които искаха да ударят Либия. Франция, може би малко обидена на разкритията, че президентската кампания на Никола Саркози е спонсорирана от Либия, беше и е най-големият защитник на тезата, че удар по Кадафи означава удар по Либия. Не мина много време и първите цивилни намериха смъртта си от ракети на НАТО.

Бунтовническият съвет в Бенгази реагира много сериозно срещу атаките на Алианса, които правеха всичко друго, но не и да спрат войските на Кадафи, които станаха причина за кървава баня в град Мисурата, а от седмица насам и в Зинтан. На фона на войната в Либия, хиляди бежанци напуснаха домовете си – една част замина за Египет, друга за Тунис, където войници на Кадафи ги обстрелваха постоянно, а трета на север – към заветната мечта, наречена Италия.

Но, за да стигнат до континента, бежанците първо трябва да минат през остров Лампедуза. Мястото отдавна се използва за отправна точка към бреговете на континентална Италия и Франция и властите в Рим отделят внимание на охраната на острова, който с малките си размери по-скоро прилича на лагер, отколкото на спирка в пътуване.

Факт е, че европейските държави се страхуват от вълни от бежанци на своя територия. От началото на бунтовете в Северна Африка, хиляди хора се опитаха да избягат от зверствата на армиите през Малта и Лампедуза. На другия край ги чакаха въоръжените части на италианската брегова охрана, за която корабчетата с бежанци е по-скоро тежест, отколкото акт на хуманност. Имигрантите вече дори не се крият- те искат да избягат, оставили всичко зад себе си – семейство, живот, дори дрехите си.

Смъртта на над 60 души насред Средиземно море, предизвика много въпроси. Тъй като НАТО и европейските сили отказаха да помогнат на корабче с бежанци на борда, 61 души загинаха в морето, след като течение ги носеше около Лампедуза в продължение на 16 дни. Лодката, пълна с 72 имигранта от Африка, сред които 20 жени и 2 малки деца, бе оставена на произвола на съдбата още в края на март край Триполи.  След по-малко от ден в морето, корабчето се блъснало и започнало да губи гориво. Капитанът успява да се свърже с организация за правата на бежанците в Рим, които от своя страна се свързват с бреговата охрана. Има уверение, че помощ ще дойде. Все пак, въпреки че има контакти с военни хеликоптери, както и самолети на НАТО, никой не идва да ги спаси. Според разследване на британския “Гардиън”, възможно е в района да е бил самолетоносачът “Шарл дьо Гол”, но френските власти отказват коментар. Нито една страна не изпраща дори един хеликоптер (Aircraft carrier left us to die, say migrants, Guardian, 8 May 2011).

До 27 март на борда на корабчето почти не остава вода и храна, като бежанците започват да умират един по един, включително две бебета. На 10 април лодката е изхвърлена на брега в близост до либийския град Мисурата, като по това време вече 61 души са загинали от глад и жажда. Един от оцелелите умира по-късно, след като силите на Кадафи затварят останалите в продължение на четири дни.

В случая със смъртта на тези бежанци се наблюдава абдикация от отговорност, която довежда до загиването на над 60 души, включително деца. Това е престъпление и като всяко нарушение, не може да остане безнаказано, само защото жертвите са африкански имигранти, а не туристи на луксозен круизен лайнер. Съветът на Европа призова за разследване.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

12 thoughts on “Смъртта на бежанците в Средиземно море е черна точка за ЕС”

  1. Че целта на коалицията не е предпазване на цивилните е ясно, ако беше така да са ударили още 20 държави. Но това със смъртните случаи под ракетите на НАТО е никому неполезен популизъм. Бунтовниците са неспособни да свалят Кадафи – или им се помага и умират Х невинни либийски цивилни, или не им се помага, Кадафи ги смазва и следва чистка, в която умират 10Х цивилни (не от ракетите на НАТО). Кое е по-лошо? Не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Сега е добър момент анти-западните настроения да се заменят с рационализъм.

    Колкото до бежанците – черна точка, наистина, това са бежанци, не имигранти. Въпреки че сегашната помощ (макар и недостатъчна) я получават от Европа.

  2. Как да приютиш хора, които бягат от твоите ракети… Могат да спонсорират програма из съседните арабски страни.

    1. Да, точно от това бягат! 😀 А и да беше така, П&З, случвало се е и преди. Бежанците са си бежанци, не би трябвало да се дискриминира.

  3. С подобно изкривяване може да обвиним Запада за всичко. И може и да стигнем до кокошката и яйцето. Но мисля, че е несериозно това – първо, тези хора бягат от насилието, в 99% от което НАТО не играе роля. Второ – протестите са западна конспирация, действията на Кадафи за западна конспирация, ответният удар – също…

  4. Ми, бягат от насилието, какво да правят хората… Ако не беше военната индустрия и заплахите на Запада, Кадафи нямаше да се въоръжи до зъби. Човечецът се брани от зор.

  5. Руслане, знаем се от отдавна и знаеш че не съм анти-семит, анти-арабист или каквото и да е там. В следващите няколко реда ще говор,я без да влагам емоции или просто казано – нищо лично.

    Прекрасно е че този блог предлага на читателите арабската позиция и арабските проблеми, които са, нека сме честни, непознати и далечни за повечето хора не само в България но и по-света. Но както всеки друг проблем, така и този си има две гледни точки. Едната гледна точка е тази на арабите от Северна Африка ( която съдържа в себе си безбройните вариации на различните групи) а другата е на страните от Европа ( с не по-малко по-ограничен спектър от мнения ) Тези редове не се отнасят до самата война, нейните причини и последствия. Те не се отнасят и до тези 61 души, чиято нелепа смърт в зората на новото хилядолетие е абсурдна. Тук става дума за позиции и гледни точки. Личи си неодобрението ти, спрямо отказа на Великобритания и играта на ‘горещ картоф’ между Франция и Италия. Но нека погледнем нещата и от тяхна гледна точка. Защо да приемат бежанци от Северна Африка? С какво европейските държави са длъжни на Либия, Тунис и Египет? Интересно защо целият свят очаква от Европа да дава пари, да приема бежанци, да намира работа, да ‘оправя’ това и онова… Получава се малко по български – ние имаме проблеми, но друг ТРЯБВА да ни ги реши. А трябва ли наистина? В продължение на половин век света се бори с Европейският империализъм. Когато най-сетне получава своето – свобода и независимост, трябва да приеме и негативите – икономически и социални проблеми, които никой друг не може да реши от вън, без да отнеме свободата и независимостта. Африка получи своите свобода и независимост…и се върна в 18 век, преди европейците, когато племената ловували други племена. Разликата този път е в пушките и автоматите, които допълват междуплеменната ненавист. Всички сме свикнали да слагаме Северна Африка отделно от Южна и Централна. Действително разлики има, но ако се замислим, северно-африканците твърде дълго са били управлявани отвън и едва след 1945г. постигат реална самостоятелност. Е ето ни сега, 60 години по-късно и изглежда тази самостоятелност не е донесла нищо добро поради една или друга причина. И не, не казвам че трябва да се върнат мандатите, не! Но след като искаш да си свободен и независим, трябва да се справиш като такъв. Англия, Франция и Италия също са свободни и независими и като такива си имат своите проблеми и не са длъжни да се занимават с тези на страните от Магреба. Европа не е длъжна да приема емигранти и да Европа има право да затвори границите си, точно както ги затвори за българите и румънците. Истината е че Европа не е длъжна на никого за нищо. Имало е колонии, имало е империи имало е експлоатация, не е било хубаво но е факт. Силния взема слабия се гърчи. Това е реалността, това е реалността и за България още от освобождението й. За това, нека не прекаляваме с упреците че Европа не е толерантна, защото тя не е длъжна да е толерантна. Демокрация, свобода и справедливост означават, че всеки има право да направи своя избор сам, но и после сам да понесе последствията…

  6. Александър, тук не става въпрос правителството на една държава да е длъжно на правителството на друго държава. Няма значение дали са тунизийци, либийци или японци – това са хора, които имат нужда от помощ. Тези хора не са отговорни за държавническите решения (на Кадафи), нищо подобно. Ти правиш паралел между тях и българските и румънските имигранти. Аз съм съгласен, че Европа е пълна с имигранти и няма нужда от повече, но разликата между тях и бежанците е голяма. Човешко е да се помогне на тези хора докато нещата в родината им се успокоят.

    Естествено, ако Париж и Лондон заслужават критика, то същата умножена по 100 трябва да бъде отправена и до Триполи, Дамаск, Кайро и т.н. Хората в Либия са неспособни да се справят сами с режима на Кадафи и мисля че помощта от НАТО (без значение каква е мотивацията) трябва да е добре дошла. За съжаление в един момент се стига до ирационалното националистко схващане, че е по-хубаво жертвите да са повече, но отговорността да е върху местни.

  7. Александъре, в администрацията на ЕС работят само представители на европеидната раса.

  8. Плодизеленчук….Администрацията в Западна Европа или поне в Холандия е изградена най-вече от амбициозни емигранти от цял свят, които са успели да се закрепят и се борят със зъби и нокти за местата си (което е нормално) Високите етажи са си за европейци, разбира се (което също е нормално) Това което не ми стана ясно е, с какво твоя коментар допълва/опровергава моя ?

  9. Не знам за вас как изглежда проблемът, но аз виждам една лодка с 61 мъртви , загинали от жажда (нещо брутално). Не са тръгнали, за да заграбят европейските ценни пазари и да взимат социални помощи. Говорим за бежанци от военен конфликт, на които не им е помогнато, въпреки, че се е знаело за тях и къде се намират (най-малко италианската брегова охрана е знаела, те са се свързали веднага след удара). Това виждам аз – оставени са да умрат, пък каквото искаме да си говорим.

  10. На полицаите не им е работа да поят бежанците. Има си социални работници, но те вероятно са били заети по други работи.
    Поне са се отървали от гадния живот…

Comments are closed.