Заглавията като бисери на медийната манипулация

Print Friendly

Мая Ценова

„Палестинци нападат Израел през три граници”?

Да сте чували нашенската поговорка „От болната глава на здравата”? Откога окупираните и превърнати в бежанци хора са нападатели на окупаторите си? Или каруцата на уважавания в. „Труд” тегли коня?

Странните мисли се пораждат от вчерашната публикация на „Труд”- без посочен автор! Публикацията разглежда събития в пет страни, но с един единствен източник: столицата на окупацията – Тел Авив. Обаче дори и при такъв източник в материала става дума само за протести в деня на 63-годишнината от 15 май 1948 – датата, когато се основава Държавата Израел – по силата на половината от резолюция 181 на ООН, но не се изпълнява втората половина от същата резолюция и не се създава Държавата Палестина. Само че в заглавието на „Труд” протестите са изведени като „нападение”. Това ли е представата на „най-четения български вестник” за професионална добросъвестност?

 

И нещо от блога: тъкмо се чудехме защо няма нищо по медиите за Накба, за правата на бежанците, за протеста на 15 май в центъра на София, в подкрепа на правото на завръщане на палестинците в техните земи, и ето, че виждаме какво се пуска. Дори е без автор.

 

9 Replies to “Заглавията като бисери на медийната манипулация”

  1. Протест не означава да нахлуеш в дадена държава (идвайки от Ливан и Сирия, които са в състояние на война с Израел), да събориш граничните й заграждения и да нападнеш граничните власти. Ако на 3-ти Март хиляди турски граждани, чиито дядовци са живяло в днешна България направят същото с българската граница единственото чудно ще бъде колко хиляди ще си останат там.

  2. Цели 11 души са били убити в територията на Ливан, не са пресичали никаква граница. И да, имало е протест от близо 40 000 “кръвожадни“ палестинци, въоръжени с шепа камъни и знамена. Заглавието просто не може да бъде по-неточно. А междудургото, ето и снимка на един от „нападателите“, определено представлява огромна заплаха. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150258816615421&set=a.447984555420.237117.183886825420&type=1&theater

  3. Не аз съм писал статията в Труд, но щом ще се дава яснота е редно да се спомене, че и ливанската армия е стреляла. Нормално, граница е – казват ти “спри”, стрелят във въздуха, стрелят със сълзотворен газ, стрелят. И ливанците са го направили, и израелците са го направили. Коя граница можеш да пресечеш ей така? На българо-турската граница дори е забранено да снимаш.

    Протест е когато развяваш знамена и трансперанти. Не когато нападаш органите на реда (граничари) и се опитваш да разрушиш гранична ограда. Ако хвърля камък в лицето на полицай бих видял разликата, но няма нужда да пипам котлона, за да знам, че ще се изгоря.

    Не само, че границата е пресечена, ами 28-годишният г-н Хасан Хиджази е успял да измине 200км и да стигне до Тел Авив.

    Впрочем, г-жо Ценова, държавата Израел е основана на 14-ти Май, не 15-ти. Не бъркайте двете дати – Накба (катастрофата) се отбелязва на датата, определена от ООН за начало на две държави, еврейска и арабска. От 1948 до 1967 няма опити за създаване на “палестинска” държава, докато Газа е окупирана от египтяните, а йорданския крал (обявен за крал на Палестина) анексира Западния бряг и Източен Йерусалим.

    Със снимки лесно може да се играе с емоциите :
    http://militero.files.wordpress.com/2011/05/1.jpeg

    1. Аз коментирах само границата с Ливан, никой не е преминал през нея, нито през тази с Газа, но въпреки това има много ранени и убити протестиращи и въпреки че никой от тях не е бил въоръжен, те са наречени нападатели. Има преминали единствено от Сирия в Голанските възвишения, но те така или иначе са окупирана територия https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/maps/maptemplate_is.html

  4. Впрочем, г-н “Милитеро” (обяснявам кавичките – аз не си меня името и не се отказвам от отговорност), държавата Израел не е “основана”, тя е създадена на 14 май, 8 часа преди изтичането на Британския мандат над Палестина, по силата на същата оная резолюция 181 от 29 ноември 1947, половината от която си остава неприложена и досега. Самият Вие наричате 15 май “датата, определена от ООН за начало на две държави, арабска и еверейска.” Т.е. излиза, че Израел се е провъзгласил преди датата, определена му от ООН – т.е. още от първия си акт е демонстрирал, че няма да зачита становището на международната общност и нейната организация, която го е създала!?
    И също така впрочем, г-н “Милитеро”, в самия материал на телавивския източник на уважавания в. “Труд” се казва: “израелската армия откри огън…” И още впрочем, г-н “Милитеро”, тоз окупатор Израел, който има вездесъщо право на самозащита едва ли не “по всички земни кълбета”, не просто разпръсква протестни акции по границите си и на окупираните от него територии, ами наскоро Кнесетът прие и закон, който забранява на палестинците израелски граждани да отбелязват Ан-Накба!?
    Впрочем, г-н “Милитеро”, не вие сте писал статията в “Труд” – материалите са от извора. На който Вие, струва ми се, държите. Или се лъжа?

  5. Няма нужда от нападки, г-жо Ценова, просто посочвам сгрешена дата. А тя е 14-ти Май, 1948 и по-конкретно в 4 часа следобяд, тъй като от залеза до следващия ден (15.04.48) е Шабат. Британците обявяват, че ще прекратят мандата не по-късно от 1-ви Август, като в резолюцията на ООН това е дадено като крайна дата. Създаването на държава е дълъг процес, обявяването, признаването и т.н. – това са краткотрайни действия.

    Незачитане на резолюцията виждам в действията на околните арабски страни, които не само, че не я приемат, ами нападат една от новосъздадените според резолюцията държави и окупират другата.

    Подобна забрана за Накба няма. Закона забранява на хора на общински или държавен пост да използват държавни средства (парите на данъкоплатеца) за това. С личните си пари всеки да си прави каквото иска. И за да не съм голословен :
    http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=220514
    Статията е за Накба-демонстрацията в Тел Авив (-Яфо) преди няколко дена, в която участие са взели над 2000 души (предимно израелски араби, от цялата страна), които са минали по улиците с палестински знамена (странен е за мен митът, че в Израел е забранено да развяваш палестинското знаме). Демонстрацията е била мирна, културна (макар и да не съм съгласен с тези хора) и не само, че не са арестувани (не нарушават закон, няма за какво), ами е имало и полицейски кордон. Проблеми, безредици и арестувани не е имало. Очевидно не е забранено да се отбелязва датата.

    Наистина не знам какво имате предвид под “извора”. Да, пише “Тел Авив”, но толкова. Може да е левичарски вестник (Аарец), може да е десничарски вестник (Макор), може да е арабски вестник, руски, религиозен и т.н. Може да е някой от умерените вестници (Jerusalem Post, Йедиот Ахронот). В тях можете да прочетете всичките мнения, тъй като всеки си пише каквото му хрумне.

    1. Е, имаше и арествуани протестиращи палестински израелци, из интернет се върти и видео, на което топ израелски полицай удря шамар на едно момиче, но това е нищо в сравнение със случилото се извън границите на Израел.
      Да допълня за Накба закона, според него общини, държавни институции или публично финансирани организации ще могат да бъдат глобявани, ако изразяват чувства на траур във връзка с израелския Ден на независимостта или палестинската Накба. Тоест, ако дадено училище, в което учат палестински деца (чийто родители също са данъкоплатци), реши да организира малко събиране (семинар, концерт, изложба), с което да отбележи деня, то може да бъде глобено. Имайки в предвид, че те и без това имат доста ограничен бюджет, едва ли ще рискуват…

  6. Да, какъв е проблема? С държавни пари не може да си извършва анти-държавна дейност. Тезата беше, че не може да се почита изобщо – може, но не с парите на данъкоплатеца. Представи си в едно училище в Родопите на дечицата да се преподава, че войната за освобождение на България е катастрофа за турците. Защо й е на държавата да си забива сама нож?!

Comments are closed.