Obama, you’re not my man

Print Friendly

Речта на Обама едва ли е речта на Краля.

Ако погледнете пълния текст на речта му от тези дни, ще ви се стори повече, като приказка, отколкото като политическо изявление. Слушането на речта на президента Барак Обама относно Близкия изток и Северна Африка, от някой незапознат с географията, може да доведе до заключението, че Северна Африка се състои само от три страни: Египет на изток, Тунис в средата и на запад Либия. Другите страни, които всъщност съставляват половината от западната част на Северна Африка (Магреб) – Алжир, Мароко, Мавритания и Западна Сахара, остават игнорирани от речта на президента.

“Подкрепата на Америка за демокрацията ще бъде на базата на осигуряване на финансова стабилност; насърчаването на реформи; интегрирането на конкурентни пазари помежду си и на световния пазар – в Тунис и Египет.”

В същото време сериозни протести, до голяма степен игнорирани от американската преса, бяха разтресли западната част на Северна Африка (Алжир, Мароко, Мавритания). В резултат на египетската и тунизийската революция, студентското движение в Алжир, Мавритания, а от февруари и Мароко, помогна за довеждането на нова конституция. Няма съмнение, че бунтовете в Северна Африка ще продължават и в частите от този регион, които не се споменават от американската администрация.

Дали това е, защото американските медии нямат интерес в западната, франкофонска половина на Северна Африка, или просто е това, че американските политически и икономически интереси не се простират толкова далеч?

Разбира се, няма лесен отговор, но има едно нещо, което е ясно: независимо дали президентската реторика или американските камери са насочени към западната част на Северна Африка или не – нуждите на хората остават легитимни, и хората ще продължат бунта си, докато не видят, че изискванията им са изпълнени.

Факт е, че хората от Близкия изток и Северна Африка не слушаха толкова добре речта на Обама, както неговото първо обръщение в Кайро. Репортажи показват, че дори в страните, които Барак Обама обсъди най-много – Тунис и Египет- мнозина от запитаните дори не бяха чували за това изказване. Twitter и Facebook бяха наводнени от съобщения на западни журналисти, базирани в Северна Африка, които се оплакваха от липсата на реакции от речта на Обама от местните жители. Два примера:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/NicRobertsonCNN/status/71285450274381824″]

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/kristenchick/status/71283108720287744″]

Промяната на структурата на властта в режимите в арабския свят, определено създаде определена атмосфера в сложните отношения между арабската улица и САЩ. Речта на президента Обама за Близкия изток е малко повече от опит да се потвърди старата американска хегемония в региона. Тя също така запитва: ако революциите се случват и занапред в Северна Африка, без САЩ да е наоколо и да гледа събитията, ще имат ли също значение?

Арабската пролет отново потвърди, че отговорът е категорично да.

Изявление на Барак Обама предизвика обаче, реакции сред лидери и интелектуалци. Известния журналист Робърт Фиск заяви по отношение на думите на Обама за Палестина и Израел (Obama seeks Palestine state on 1967 borders, AJE, 19 May 2011), че:

“Това е същата стара история… Израел не може да изглежда делегитимизиран… Мирът не може да бъде наложен от всяка от страните… Звучеше като про-израелската му реч пред AIPAC.

Преди всички беше скучна реч – много скучна, с много реторика за арабските революции, на които той разбира се не направи нещо, за да им помогне.

Част от нея (речта) изглеждаше като пробудена от халюцинации. Когато той каза, че е бил разбит символът на талибаните – това е заблуда, просто не е вярно.”

 

Реакции имаше и от бахрейнското правителство, което е съюзник на САЩ и домакин на американския флот (заедно с Катар) в района на Залива. Съобщението на правителството на крал Хамад е повече от неудовлетворително: в него се пропускат фактите около протестите в страната, желанието за промяна на кралските принципи, както и недопустимото масово уволняване на шиити от работните им места, следствие на участието им в протестите от началото на годината (‘Mass sackings’ in Bahrain crackdown, AJE, 14 May 2011):

“Кабинетът на Кралство Бахрейн приветства принципите, съдържащи се в речта, произнесена от президента на САЩ Барак Обама, която включва виждания и принципи, съгласни с демократичната стратегия, предприета от Бахрейн, под ръководството на Негово Величество крал Хамад бин Иса Ал Халифа.

Освен тона, правителството също така потвърди, че вратата за диалог продължава да е отворена…с надежда, че диалогът ще осигури национален консенсус, чрез конституционните институции.”

 

Очаквано, администрацията в Тел Авив също реагира на речта:

“Министър-председателят Нетаняху очаква да чуе потвърждение от президента Обана на поетите от САЩ ангажименти към Израел от 2004 г., които са подкрепени и от Конгреса.

Наред с другите неща, тези задължения, които се отнасят до Израел, не включват държавата да се свие до границите си от 1967 г., тъй като това ще остави незащитими израелски населени места в Юдея и Самария.

Министър-председателят Нетаняху изказва също, че защитата на Израел изисква израелско военно присъствие по протежението на река Йордан.

Министър-председателят Нетаняху изразява разочарованието си от решението на палестинските власти да прегърнат Хамас, тази ужасна организация, посветена на унищожаването на Израел, като става ясно, че Махмуд Абас иска продължаване на конфликта с Израел.”

 

Саеб Ерекат, съветник на Махмуд Абас:

“Президентът Абас изрази признателност към усилията на президента Обава, с цел възобновяване на преговорите и надежда за окончателно споразумение за определяне на статута на всички основни въпроси, включително Ерусалим и бежанците.”

 

Сами Абу Зухри, говорител на Хамас:

“Очаквах много повече от речта на Обама днес по отношение на палестинците, които страдат от ударите на израелската окупация и агресия. Но Обама не донесе нищо ново.

Това, което Обама трябва да направи, е не да добавя нови лозунги, а да предприеме конкретни мерки за защита на правата на палестинския и арабски народ.

Народите в региона не се нуждаят от лекциите на американския президент. Обама отново потвърди абсолютната си подкрепа за политиката на Израел и изграждането на нови заселнически селища.

Ние потвърждаваме, че палестинското помирение не е фарс и, че преговорите са се доказали като безсмислени. Хамас никога няма да признае израелската окупация при никакви обстоятелства.”

 

Иззедин Шукри-Фишер, професор по политически наука в Американския университет в Кайро:

“Мисля, че това изявление значително надхвърля речта на Обава в Кайро през 2009 г., когато той просто даде тон на новата администрация относно общите принципи на новата американска политика към арабския свят. Мисля че този път Обама посочи конкретна политика по отношение на важните въпроси, пред които са изправени арабските страни. Това в действителност е нов елемент в отношението към тази част на света.”

 

Исам Ал Ариан, висшестоящ член на “Мюсюлмански братя” в Египет:

“Разочароваща реч. Нищо ново. Американската стратегия остава все така, както в миналото. Американската подкрепа за диктаторските режими в Сирия, Йемен и Бахрейн остава все така силна. Може би най-остър е тонът срещу Либия. Американските обещания са само обещания. Няма окончателно решение за незабавното оттегляне на войските от Ирак или Афганистан. Заплахите към Иран също остават.”

 

Шади Хамид, директор изследвания в “Брукингс център” в Доха, Катар:

“Моята прогноза след речта на Обама: арабските лидери няма да са доволни, както и арабските реформатори. Това е стилът на Обама – опитва да се обърне към всички и в крайна сметка всеки остава разочарован. “

Обама твърди, че САЩ ще приведе основните си интереси в съответствие с арабските надежди. Е, защо не предприеха това в продължение на пет десетилетия? Обама заяви също, че политиката на САЩ ще е в подкрепа на реформите в региона. Реформа, разбира се, не е едно и също с демокрацията.”

 

Джиджи Ибрахим, египетски активист:

“Ангажимент за приятели и съюзници” – ангажимент за Израел и Саудитска Арабия.

 

Абдулрахман Мустафа, студент по медицина в Кайро:

“Надяваме се. Смятаме, че промяната в Египет и арабския свят е нещо добро, но също така Египет разполага със своя собствена външна политика и мисля, че САЩ трябва да се отнася с Египет като с парньор. Така че, ако имаме общи интереси, можем да си сътрудничим.”

 

 

 

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

3 thoughts on “Obama, you’re not my man”

  1. Вярно, отвратителна реч. Не говореше така в предизборната си кампания, гадняри…

Comments are closed.