Българските избори: боклук на входа, боклук на изхода.

WikiLeaks публикува две безпощадни дипломатически грами на бившия американски посланик у нас, Нанси Макълдауни, в които основните български партии се описват като корумпирани, жалки и безлични. Първата от грамите има подходящото заглавие – “Българските избори: боклук на входа, боклук на изхода.” В нея БСП се описва като партия, провалила се във въвеждането на институционални реформим, а ГЕРБ – шоу на един човек с мъжкарски имидж, управлявана в променлив диктаторски стил. За самия Борисов се пише като като човек с предполагаеми връзки с подземни фигури, управлявал София “безлично”. За Георги Първанов се пише: “[президентът] си плете кошницата, планирайки за всеки случай правителство на технократи, което би позиционирало него и неговите бизнесмени приятели като водещи играчи”. В цветистото описание “Атака” и “ДПС” са наречени “най-добри врагове”, нуждаещи се един от друг, за да сплашват своите избиратели и да ги мобилизират да гласуват. Описанието на СДС и ДСБ е като неохотна опозиция, страдаща от корупционните скандали около бившия премиер Иван Костов. А най-яркото определение в грамите остава за Яне Янев, който е наречен политически клоун и шарлатанин. Във втората грама, озаглавена “От затвора до Парламента” Макълдауни не пропуска да спомене и опитите на сенчести фигури като Христо Ковачки и братя Галеви да участват пряко в политическия живот на България.

Започваме да се чудим на иронията, че най-независимата разследваща журналистика в България може би идва от секретния замък-бункер в Южния парк в София, наречен “Посолство на САЩ в България”.

Публикуваме основната част от грамата с превод на български език, осигурен от партньора на WikiLeaks за България и първи източник на “българските грами” – www.bivol.bg

4. (С) БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСП):

Никой не очаква, че БСК ще спечели изборите, но може да се представи достатъчно добре, спазарявайки се за участие в следващия кабинет. БСП може да настоява за някои истински постижения по време на последния мандат, включително приемането в ЕС и фискалната стабилност. Но конфликтът на интереси вътре, в коалицията и вътре, в самата БСП парализира усилията за структурни реформи и остави спорно правителствено наследство, което ерозира подкрепата за социалистите. През миналата година скандалите с корупция на високо ниво и последвалите санкции от ЕС понижиха рейтинга на БСП до рекордно ниски стойности. Независимо от вътрешните проблеми БСП представя единен фронт за изборите и, следвайки съветите на щатската консултантска фирма Грийбърг Карвил Шрум (ГКШ) е превърнала Борисов в своя ключова тема в преобладаващо негативната си кампания.

5. (С) ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ (ГЕРБ):

С преднина от около 10% пред БСП ГЕРБ ще спечели най-много гласове, но не и мнозинство и ще трябва да си намери партньори за да състави кабинет. Въпреки, че се определя като център-дясно и използва про-западна реторика, партията е всъщност шоу от един човек – нейния основател и лидер Бойко Борисов, бивш главен и секретар на МВР и бодигард на Тодор Живков. Спорната история на Борисов в министерството, предполагаемите му връзки с подземни фигури и безличното управление на София не са намалили неговата популярност. Най-силните му страни са прямото говорене и мъжкарски вид. Водейки кампания под наслов: “Да покажем, че България може!” ГЕРБ обещават по-голяма прозрачност в политиката и бързи мерки срещу корупцията. Липсата на план обаче и оформен екип от експерти по различни политики, които да ги въвеждат, носейки товара на променлив и диктаторски лидерски стил, ГЕРБ ще срещнат затруднения да [хванат юздите на властта]. Предпочитания коалиционен партньор на ГЕРБ ще бъде Синята коалиция, която може да достави ужасно необходимия опитен персонал.

Атака и ДПС: най-добри врагове ——————————————–

6. (С) ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС): Местните анализатори казват, че Атака и ДПС се нуждаят една от друга, за да сплашват своите избиратели и да ги мобилизират да гласуват. ДПС се радва на солидна подкрепа от българското етническо турско малцинство. Способността му последователно да формира етнически турски вот му придава влияние, непропорционално на размера му, особено, когато активността е ниска. На диктаторския лидер на ДПС Ахмед Доган се приписват заслугите за запазване на етническия мир по време на прехода, но сега той ползва партията като машина за пари. Обвиненията към партията за злоупотреба на евро-фондове в управляваните от ДПС министерства са сред основните фактори за негативния облик на ДПС и ниския рейтинг и одобрение към настоящото правителство. ДПС ще се завърне в парламента с приблизително същия резултат, а вероятно с по-висок, ако активността е ниска. Тази година може да ѝ се наложи да се състезава с Атака за досегашната си роля на балансьор.

7. (С) АТАКА: Изненадващо успялата на парламентарните избори през 2005, Атака продължава да привлича екстремисти от ляво и дясно, бивши военни и охранители и такива, които са разочаровани от прехода към пазарна икономика. Риториката на партията е анти-семитска, анти-НАТО, анти-ЕС и анти-САЩ, против правителството и против малцинствата (етническите турци и роми). Атака е единствената партия, която използва тема за ЕС в кампанията си — тя е против членството на Турция в ЕС. Големите скандали около диктаторския лидер Волен Сидеров не са намалили електоралната подкрепа. С предвиждания от около 10% Атака със сигурност влиза в Европейския и Националния парламент. Ако се окаже неприемлива като коалиционен партньор, Атака все още може да изиграе ролята на балансьор, подкрепящ правителство на малцинството.

Ако са късметлии, ще прескочат прага —————————————————–

8. (SBU) СИНЯТА КОАЛИЦИЯ:СДС и ДСБ са остатъци от един могъщ Съюз на демократичните сили, който поведе пост-комунистическите промени в България. Формиран миналия март, синият алианс е последният отчаян опит да се спаси автентичното център-дясно, което е маргинализирано заради корупция, скандали и личностни конфликти, основно около бившия премиер Иван Костов. Партиите се надяват, че техния неохотен и закъснял опит ще спечели отново център-дясно мислещите избиратели, които са спрели да гласуват или са се насочили към ГЕРБ. Ако те прескочат прага на парламентарните избори, ще могат да се надяват да влезнат в правителството, в коалиция с ГЕРБ на кмета Борисов. Но център-дясната кампания е затруднена от сложна правна битка за съдебната регистрация. Лидерите на СДС обвиняват социалистите за собствените си проблеми и се надяват, че продължаващите проблеми ще мотивират център-дясно мислещите избиратели да отидат до урните.

9. (SBU) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СТАБИЛНОСТ И ВЪЗХОД: Партията на бившия цар Симеон устойчиво запада след загубата си на изборите през 2005. За да остане в управлението партията се присъедини към БСП като по-малък партньор в настоящата управляваща коалиция — действие, което допълнително ерозира нейното ядро от подкрепящи. Предвижданията за НДСВ са под нивото на статистическата грешка.

10. (С) РЕД ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ: Новият играч на вътрешнополитическата сцена, РЗС, е центрирана около Яне Янев, нарочен за клоуна сред българските политици. Янев се издигна нависоко през последните месеци чрез скандални медийни твърдения. Янев е намерил достатъчно средства от нечисти източници, за да плаща на високопоставени съветници за своята кампания под мотото “Да спрем корупцията!” РЗС залага на груба популистка реторика, подобна на тази на ГЕРБ и АТАКА. Янев твърди, че РЗС има 38 хиляди членове и национална структура. Но липсата на каризмата, която притежават Борисов и Сидеров, вече води до отслабване на популярността на Янев.

 

4 Replies to “Българските избори: боклук на входа, боклук на изхода.”

  1. Американците не са боклук и не са безлични на входа и на изхода. Особено бившите им служители на ЦРУ.

  2. Този обобщен фон на българския политически живот може да се сложи в учебниците по Най-Нова История. Всяка дума и констатация е вярна и напълно съвпада с нещата, заради които аз съм размишлявал…даже бих казал че доста ‘меко’ на места, но това е нормално, след като в коментара няма лични емоции и само обща и безпристрастна оценка…

  3. Мисля, че посланията са политически, може би дори разследваща журналистика, всичко друго, но не и отговорни изказвания на американски дипломати.

Comments are closed.