Санкциите не означават нищо

Последните три седмици в Близкия изток са най-меко казано горещи, особено в Дамаск.

 

Пред Hürriyet Daily News посланикът на Сирия в Анкара, Нидал Кабалан заяви, че Сирия гледа на съветите на Турция с приоритет, но е изненадана от позицията на Ердоган.

САЩ затегна контрола върху няколко души от сирийското управление, включително президента Башар Асад. До това решение на Вашингтон се стигна, след като редица европейски държави също предприеха тази крачка в опит да се спрат репресиите върху протестиращите в Сирия. Белият дом обяви, че санкциите (съобщени в сряда вечерта) са “поти за засилване на натиска върху правителството на Сирия, за да спре насилието върху хората и да започне преход към демократична система”. Ограниченията се отнасят до Башар Асад и още шест души от управлението, като това включва и замразяване на активи, намиращи се под юрисдикцията на САЩ.

 

Всичко това би било изненада, ако вече не се беше случвало. Последните години отношенията между САЩ и Сирия сякаш започнаха да се стоплят, особено след усилията на президента Башар Асад да отвори страната към Западна Европа и Вашингтон. От администрацията на Барак Обама дори решиха, че е време да се върне американският посланик в Сирия, след прекъсване от 2005 г. Затоплянето се оказа временно или по-скоро сгрешена прогноза за времето. Санкциите върху Сирия не са нещо ново и едва ли ще стреснат която и да е от боричкащите се страни в момента. Сирийците са привикнали към наложеното с години ембарго върху страната и това е последната грижа на Дамаск в момента. Всъщност, положението в арабската страна силно се влоши през последните седмици в атмосферата на все по-задълбочаваща се политическа криза. Последните събития, от 15 май на израелско-сирийската граница, още повече повдигнаха адреналина на силите в региона.

 

Интересен е моментът около ембаргото върху оръжейните сделки и продажба на оръжие и муниции за Сирия. Това бе една от причините държавният секретар Хилъри Клинтън и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Катрин Аштън да обявят, че са все по-разтревожени от събитията в Сирия, където повече от 850 души са били убити от началото на протестите. Те предупредиха Башар Асад също, че е време да промени курса на политиката си, за да избегне още международни санкции. Той би го направил, ако беше сам. Но това не е така (Интервенция в Сирия? Не и днес, Руслан Трад, Foreign Policy, 19 май 2011).

Същевременно правителството на Сирия осъди санкциите върху страна от страна на Европейския съюз. Напрежението се показва с всеки изминал ден, особено след решението на опозицията на направи среща в Турция на 31 май. Тази конференция, планувана в Анталия, ще опита да състави преходен съвет, който да се свърже с протестиращите в Сирия, като след това да ги представлява пред международната общност.

През април, сирийските “Мюсюлманска братя” се събраха в Истанбул, където конференцията бе стартирана от Риад ал-Шакфа, ръководител на братството. Цялата среща бе предавана директно по “Ал Джазира” под егидата на Асоциацията на независимите индустриалци и бизнесмени, или MÜSİAD. Реалният организатор и спонсор обаче,  беше Гази Мъсърлъ, един от лидерите на “Мюсюлмански братя” в Сирия, който живее в Турция и има турско гражданство (Syria ‘offended’ by Turkish PM’s statement, envoy says, Hürriyet Daily News, 17 May 2011).

Очаква се конференцията да бъде отворена за всички привърженици на опозицията, независими личности и представители на всички религии. Това сподели Амар Кураби, председател на базираната в Египет, Национална организация за правата на човека (Syria opposition to meet in Turkey, Khaleej Times, 25 May 2011).

 

На фона на всички тези събития, експертът по Сирия, Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, описва дълбокото разделение в Сирия, където много хора се страхуват от промени. Ландис каза още: “Знаете ли каква е тревогата на много асирийции… Кой движи тази революция? Какво искат? Кой ще поеме властта, за да има стабилност?”