Текст, контекст, претекст, подтекст…

Мая Ценова

 

Текстът: Ще се задоволя със заглавието на един вестник, който трудно може да бъде обвинен в ислямофилство, какъвто е „Стандарт”: „Волен нападна джамия. Камъни и яйца летяха към мюсюлманите, те отвръщаха с аплодисменти.”

После полетяха и още текстове – същинска словесна битка. Която тук-таме прерасна в юмручна, например в едно „историческо студио” на БНР (Сидеров се сби с Корман Исмаилов в студиото на БНР, “24 часа”, 22 май 2011).

А в разгара на страстите кому е до задаване на въпроси, независимо дали към някого, или към себе си?, си мислят някои… За мислещите хора обаче въпросите са задължителни и неизбежни.

 

Защо „съответните власти” издадоха разрешение за митинга на „Атака” точно по време на петъчната молитва? – От невежество? От късогледство? От престъпно нехайство? По недоглеждане? Толкова малко ли бяха предизвестията за ориентацията и намеренията на „митингуващите”?

 

Защо БНР покани тъкмо Волен Сидеров и Корман Исмаилов на разговор в ефир заедно? – Защото смята, (въз основа на какви ли аргументи?) че имамът и богомолците от джамията „Баня Баши” се представляват от ДПС, без дори да се отчете, че в случая става дума за изключен от редиците на ДПС „независим депутат”? Или пък (да не дава Господ) – за да даде възможност искрата от петък да припламне отново? А после „се съпикясва” и интервюира половин дузина интелектуалци, в този кръг слагам и Главния Мюфтия на РБългария д-р Мустафа Хаджъ, за да има все пак основание да направи извода, че „Междурелигиозен конфликт в България няма”… (Междурелигиозен конфликт в България няма, БНР, 23 май 2011) Или пък може би така официалната медия най-добре се вписва в очертаната лично от премиера „официална линия” (Борисов за напрежението след боя пред столична джамия, bTV, 22 май 2011):

„За съжаление и ДПС, и Атака тръгнаха в една посока за предизборна кампания, която не е приятна. Но и понеже е предизборна кампания, затова не считам, че е опасно.”

Във всеки случай, какъвто и да е претекстът, „не бойте се, деца”! Нищо ново под слънцето, случката се вписва изцяло в контекста на традиционната предизборна кампания по български – няма какво да му мислим: нито християните, нито мюсюлманите ще се подведат…

 

Само че един ден все пак това може да се окаже недостатъчно. И при това положение не е ли по-разумно и дори по-изгодно за официалните правоимащи власти в Република България да си отворят очите за фактите и като не чуват собственото си обществено мнение, да чуят поне европейското… Може би тук могат да последват примера на „Днес”, да речем, който предпочита да представи „Сблъсъците пред джамията” (софийската!) със „Снимка: Reuters”. Та така: според лидера на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент Ги Верхофстад „Българските власти трябва сериозно да помислят за забрана на партия „Атака” и да накажат извършителите на расистки нападения, както и тези, които ги подклаждат.” (Европейските либерали поискаха забрана на “Атака”, “Сега”)

 

Е, ако ги досрамее да взимат акъл отвън, властите биха могли да чуят същото и на роден, български език. Дори в Народното събрание си пробиха път гласове да се потърси отговорност от Волен Сидеров и партия „Атака”. Но ако там отново всичко може да бъде прехвърлено в графа „предизборна агитация”, това едва ли може да се каже за коментара на Маргарита Илиева, зам.-председател на Българския Хелзинкски комитет: „Магистратите, в това число и прокуратурата, и съдиите, когато изобщо до тях стигат такива дела, отказват да признаят ксенофобския характер на такива деяния – те ги третират или като хулиганство, или като други неутрални общи престъпления. Затова част от нашия призив към прокуратурата е да квалифицира правилно насилието пред джамията. Това не е хулиганство, това не е престъпление срещу обществения ред и спокойствието, това е престъпление срещу правата на граждани и на тях държавата дължи справедливост.” (БХК: Магистратите отказват да признаят ксенофобския характер на някои престъпления, БНР, 25 май 2011).

 

Още по-малко към „предизборна агитация” спада съвсем „прясната” протестна декларация на обществеността в Батак до председателя на Народното събрание (Батак поиска извинение от Волен Сидеров, “Труд”, 19 май 2011):

“В деня, в който Батак за първи път чества прослава на светите баташки мъченици, се намери български политик и неговата партия “Атака” да опорочи празника. Възмутени сме от поведението на Волен Сидеров, който по брутален начин дръзна да прекъсне програмата за празника… Осъждаме поведението на “Атака” и питаме това ли са нашите политици?”

 

Как се съотнася това с нетърпящите възражение претенции на депутата Десислав Чуколов, че разразилата се през последните дни дискусия била с цел да се очерни партията „Атака”, която се ползвала с „огромна подкрепа”? (Десислав Чуколов: Ще поискаме от Николай Кокинов забрана на ДПС, БНР, 25 май 2011) И затова „Атака” щяла да иска от Софийска Градска прокуратура „да бъдат разследвани и наказани мюсюлманите, които осуетиха наш митинг. Нашият митинг в петък беше законно разрешен от общината.”

 

И тук кръгът като че се затваря: Общината дала разрешение; „Атака” била в правото си да провежда митинг; митингът (дали случайно, или неизбежно?) се сблъскал с молитвата; следващата официална институция – прокуратурата и съдът – избягват да квалифицират такива деяния като ксенофобски; премиерът като „шапка” над всичко в тая страна казва: нормално е, като за предизборна кампания… А медиите – те ще пошумят, пошумят, пък утре или най-късно вдругиден ще се сетят за нашенската поговорка „Всяко чудо за три дни” и ще се юрнат да преследват някое следващо чудо…

 

Но кръгът може и трябва да бъде отворен, отключен, разкъсан. Единствено това остава за мислещите хора. Да разсъдим веднъж завинаги – за отговорността, като почнем от нашата собствена. И когато официалните институции отбягват да поемат своята, ние да им я потърсим. Защото това е принципът на демократичната държава. А и защото когато един милион египтяни се изсипаха да протестират срещу тоталитаризма на площад „Тахрир”, протестиращите християни правеха жива верига, за да защитят протестиращите мюсюлмани от нападения срещу тях по време на петъчната им молитва на площада, на открито. (U.S.-Financed Egyptian Military Orchestrating Attacks on Protesters, Union Book, 8 February 2011)

Значи има как… Остава да се намери кой…

 

 

One Reply to “Текст, контекст, претекст, подтекст…”

  1. Условната българска религиозна толерантност винаги е лежала върху сегрегация. Всъщност, въпросната толерантност е излюзия, с която се тупаме по гърдите, но в последните 200 години се е радвала единствено на единични потвърждения. И тя няма да завали ето така, нужни са действия отстрана на правителството, примерно – туширане на подобни на АТАКА движения. За съжаление и българите, нито българските мюсюлмани ще бъдат повлияни от това на изборите. Без подобни неща АТАКА и ДПС не биха могли да съществуват.

Comments are closed.