Сирийската опозиция не е единна

Syria Comment

 

Опозиционната срещу, която се очаква да се случи в Турция на 30 май, е предшествана от разделение сред опозиционните лидери на сирийското анти-правителствено движение.

Срещата на около 400 души от сирийците, живеещи във Вашингтон, която бе организирана във вторник, донесе някакво единство в мнението, но не достатъчно. Главната причина за това разделение сред опозицията е визията за продължаване на борбата срещу правителството – дали да се съгласят на международна интервенция или не срещу Сирия. Някои вярват, че само с помощта на чужда намеса – като санкции или дори военна намеса – може да свали правителството в Дамаск. Други пък говорят дори да се помогне чрез Израел.

Това разделение, което се забелязва в последните две седмици стана причина един от големите опозиционери, Бурхан Галиун да не отиде на срещата в Турция (по-долу са причините, които той споменава за решението си).

Както стана ясно, близо 400 души от опозицията, които живеят в САЩ, се събраха във Вашингтон във вторник, 24 май, за първата по рода си среща, касаеща лобирането за опозицията, организирането на митинги и семинари за бъдещето на Сирия. Повече за тази среща, прочетете в Mideast Report от Тик Руут.

Автори във Вашингтонския институт за близкоизточна политика вярват, че има възможност войници, принадлежащи към суннитското мнозинство да дезертират от армията. Те признават, че докато военните остават лоялни на президенската власт, опозицията едва ли ще има успех. Прави впечатление, че при днешни (27 май) протести бяха издигнати лозунги, като: “Сирийският народ и армия са едно.” Специалисти подкрепят възможността САЩ да започне преговори с Националната инициатива за промяна, което се явява орган на опозицията вън от Сирия. Авторите на тази програма са Радуан Зияде, Усама Монажед, Аммар Абделхамид, Наджиб Гадбиян. Повече вижте тук: “National Initiative for Change” Program of Syrian Opposition: the liberal wing.

Радуан Зияде, 35, е базиран в САЩ активист, начело на Дамаския център за правата на човека. Зияде е автор на 13 книги и е гост-лектор в университета “Джордж Вашингтон” в САЩ. Следи събитията в Дара, откъдето започват протестите в Сирия, като той е родом от този град. Включва се в Националната инициатива за промяна, тъй като вярва, че с нея могат да бъдат привлечени повече хора.

Анас Ал-Абде е председател на Движението за справедливост и развитие в Сирия, както е и председател на Секретариата на Дамаската декларация сред диаспората. Според него Европа и по-специално Франция, са отговорни за прекият и силен натиск върху сирийското правителство.

Усама Монажед смята, че западните правителства не оползотворяват добре възможностите за натиск върху Сирия, за да разделят правителството от Хизбула и Иран, във време, когато протестиращите все повече поемат по анти-иранския и анти-Хузбула път.

Бурхан Галиун, водещ сирийски интелектуалец-опозиционер, отказва да отиде на срещата в Турция, твърдейки, че тя ще бъде използвана от чуждестранни интереси. На 25 май той пише:

За моите братя, които ме питат за причините да не присъствам на конференцията в Анталия, казвам, че разбирам жаждата на младежта да се обърнат към политическата революция… Моят отговор е, че ако имах увереността, че тази конференция ще послужи на тези цели, аз нямаше да се поколебая да се присъединя към тях. Но това не е така. Това е възможност за много, от тези, които искат да се възползват от използването на революцията, за да обслужват лични програми, в това число, за съжаление, на чужди програми. За съжаление, много малко от участниците наистина се интересуват от постигането на революцията или да се жертват за нея. Това е усещането за конференцията. Обявяването на срещата беше изненада за мен.

Бурхан Галиун, 65, е професор по политическа социология в Сорбоната, Париж – един от най-уважаваните интелектуалци сирийци в изгнание. Неговото лице бе най-търсено сред медиите. Автор е на над 20 творби, като е известен със своите силни мнения, изразени по спокоен и логичен начин. Той настоява, че ръководството на опозицията трябва да е от млади хора, но те се нуждаят от помощ, за да се задържи вниманието на медиите.

3 Replies to “Сирийската опозиция не е единна”

  1. как не съм? Веднага ще го вмъкна, смятах, че съм го сложил при линка за Националната инициатива.

    А, да- преди обвинения, да ти кажа, че имам позволение да предоставям статии от самия г-н Ландис. По-леко другия път 😉

  2. Интересно какво е влиянието на тези хора, които си изброил вътре в страната. Също така, интересно че Ердоган е допуснал тази среща да е в Турция…

Comments are closed.