Египет: година за размисъл

Print Friendly

 

Гробът на Халед Саид. Той е посещаван от мнозина, приели търсенето на справедливост за смъртта и семейството му, като лична кауза.

Измина се една година от смъртта на младия Халед Саид, чиито случай толкова афектира египетското общество, че стана кауза за милиони младежи в страната. Те искаха неговите убийци да бъдат наказани и година след това, главният виновник за станалото в ужасния следобед на 6 юни 2010 година – Хосни Мубарак – е свален от власт.

Виновни не са полицаите, пребили до смърт Халед Саид, нито някой от техните началници, а именно техният президент. Техният, а не нашият, държавен глава можеше да спре изтезаването на който и да е в държавата само с един поглед, една дума или едно махане с ръка. Не направи нито едно от трите. Виновен е, че се стигна до там, един младеж да бъде жестоко пребит от цивилни полицаи, само защото е задал въпрос насред компютърен клуб: “Защо закачате това момче?”

Виновен е и затова, че продължи традицията на деспотичните лидери преди него. Виновен е, че властта му бе дадена, за да започне нещо ново и да вдигне Египет след унижението. Но не го направи. Мубарак пропусна възможността да бъде запомнен с добро и едва ли някога името му ще бъде споменавано с позитивизъм. Народната памет се замъглява, но историята остава и тя ще съди за престъпленията на деспотизма в арабските страни.

Една година след смъртта на Халед Саид ние трябва да сме решили пътя, който ще защитаваме, по който ще вървим. Този на мълчаливата подкрепа за авторитарните режими или този на демокрацията, за която арабските младежи показаха, че са готови – готови, дори да загинат в нейно име. Трябва да сме си казали, че е неприемливо в XXI да се подкрепят власти, които се отнасят с човешкия живот, като към боклук, който трябва да бъде изчистен. Да си спомним, че сме хора и, като такива да подкрепим борбата на това поколение араби, които утре ще иска да е наш партньор. За нас това би струвало един час размисъл, за тях – жизненоважна подкрепа.

Една година след смъртта на Халед Саид, хората, участвали в революцията на 25 януари, ще се съберат на мълчаливо бдение по бреговете на Нил в Кайро, както и пред сградата на Министерството на вътрешните работи.

 

Почивай в мир, Халед!

 

One Reply to “Египет: година за размисъл”

  1. Интересно. В последната страница със статии има 7 за Египет, Йемен и Саудитска Арабия. Нищо за Сирия, от която идват повече новини. Дадена е тъжната история за това момче Халед Саид, а египетския президент е обявен за негоден да управлява страната си, диктатор, тиранин. Дотук добре. В Сирия правителството изколи повече хора, отколкото бяха убити в Египет и Тунис взети заедно, но все още “великия лидер” Асад ще прави реформи. Все още сирийците го обичали, все още търсим вина в САЩ, ЕС, Израел и околните държави, все още той е добър държавник. Кадри, в които се вижда как сирийски военни се гаврят с десетки трупове или разчленени след мъчения деца, масови разстрели на протестиращи от снайперисти, бежанци от редица градове, бягащи в Турция, бунтове на цели армейски части срещу правителството, про-правителствени главорези, контрабандисти и гангстери, убиващи цивилни…това са все неща, далеч по-интересни от опита на една жена да кара автомобил в Саудитска Арабия.

Comments are closed.