Сирийската Жана д`Арк

Може би е трудно да си представим дамаскинските жени през 1920 година, като борци за свобода. по принцип те се възприемат като неграмотни и невидими в традиционното си облекло. Въпреки това, много от тях поемат по пътя на борбата срещу чуждата власт.

Назик ал Абед е един от най-ясните примери за жени, участвали в сирийския бунт срещу френския мандат. Родена през 1898 г. като дъщеря на аристократ от двора на османския султан Абдулхамид II, тя израства в среда на балове, френски танци и музика, лукс и пътувания в Европа. Това до някаква степен повлиява на феминизма й, който вбесява консервативните кръгове в Дамаск.

Хората, които я познавали, я определяли като „Сирийската Жана д`Арк“, със силен характер и либерални принципи, вярна на сирийската революционна идея. Нейното семейство си спомня, че Назик винаги е носела панталони и ботуши – единствената жена в Дамаск, облечена по този начин в тези години (цитати от „Желязо и коприна“ на политическия анализатор Сами Мубайед, публикувани в Syria Today).

По време на студентските си години, Абед става политически ангажирана. Въпреки, че тя първоначално учи агрокултури, тя работи като журналист и се превръща в отявлен критик на Османската империя и френската политика в района. През 1919 г. тя ръководи делегация на жените, които обсъждат Френския мандат в Сирия с американската комисия „Кинг- Крейн“, натоварена със задачата да се определи отношението на сирийците и палестинците към справянето с техните проблеми.

Назик ал-Абед пише антиколониални статии, въпреки връзките на семейството й с османците. Тя идва от видно семейство, чиито членове заемат важни правителствени постове в Дамаск по време на османското управление. Нейният баща, например, е уали (валия, управител) на Мосул, а чичо й, Ахмад Иззат, е адютант и съветник на султан Абдулхамид.

Учудващо, но семейството й няма нищо против политическите й пристрастия, въпреки, че тя е заточена в резултат на това през 1914 г. и отново през 1919 г. Когато Франция поема мандата на Сирия през 1920 г., Назик е единствената сирийска жена, която вдига оръжие и се присъединява към големият революционер Юсеф ал-Азма, който тогава е министър на отбраната на Сирия и пълководец на войските при Мейсалун. Тя, може да се каже, че е единствената сирийка, оцеляла в тази битка, завършила катастрофално.

Вестниците я наричат „Сирийската Жана д`Арк“, а крал Фейсал я провъзгласява за почетен генерал в сирийската армия. Нейните либерални възгледи за жените са по-малко приветствани от семейстовото й. Назик Абед няколко пъти сваля забрадката си публично пред обективите на камерите на журналистите. За разлика от сестрите си, тя е неомъжена и живее сама в семейно стопанство, близо до Дамаск.

През 1919 г. Назик Ал-Абед основава Nur alFayha, организация на жените в Сирия, първата за времето си. Тя помага на много сдружения и организации да се създадат и регистрират, като с това помага да се подобрят правата на сирийските жени. Тя финансира болници и е сред основателите на Сирийския червен полумесец.


2 Replies to “Сирийската Жана д`Арк”

Comments are closed.