Какво мисли Турция днес

Print Friendly

Димитър Бечев за блога на Foreign Policy

Какво мисли Турция? (на 10 юни в предаването на Бойко Василев, Димитър Бечев говори по въпроса)Това е въпрос, чиято важност расте все повече и повече през последното десетилетие. Нека припомним, че става дума за шестнадесетата по величина световна икономика, активен дипломатически играч в Близкия изток, на Балканите, в Кавказ, Черноморието, модел за демократично развитие за страни като Тунис и Египет. През 2010 г. югоизточната ни съседка отбеляза рекорден стопански ръст от 9%, бързо преодолявайки ефектите на глобалната икономическа криза. В същия момент Европейския съюз, който продължава да държи Анкара на ръка разстояние, полага огромни усилия да предотврати катастрофата в Гърция и други слаби звена на Еврозоната. А като си помислим, че само допреди 10 години самата Турция беше в подобно положение покрай срива на банковата си система! Каква промяна в рамките на съвсем кратко време.

 

Турските граждани ще се изправят пред урните в неделя, за да изберат ново Велико национално събрание. Резултатът е ясен – трети мандат за управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП). Единственото, което не знаем, е на колко голямо мнозинство ще се радва партията. Но интересното идва след това. Задава се конституционна промяна — или дори съвсем нов основен закон. Опозиционната Нарднорепубликанска партия (CHP) и мнозина либерални медии и интелектуалци обвиняват премиера Ердоган в жажда за неограничена власт. Витае страх от установяването на авторитарен режим по путински образец и от установяване на консервативни порядки в обществото (все по-малко заведения, където свободно се сервира алкохол в провинцията). За АКП пък новата конституция е пътят за задълбочаването на демократичните промени, за трайното решаване на Кюрдския въпрос (кюрдската Партия на мира и демокрацията е на друго мнение), както и за устойчив икономически растеж — чак до 2023 г., когато се навършват сто години от провъзгласяването на Турция за република.

 

Тези и други въпроси разглежда в детайли новият доклад на Европейския съвет за външна политика под заглавие Какво мисли Турция?, на който имам удоволствието да съм редактор (за мое съжаление не успях да присъствам на представянето на доклада поради ангажименти, но със сигурност скоро ще го прочета целия- бел. Руслан). Докладът е съвместен проект с Центъра за либерални стратегии в София и немската фондация Меркатор. Той съдържа девет статии с автори известни турски политически коментатори, интелектуалци, университетски преподаватели, политици и журналисти. В раздела за идентичността на Турция са включени есета от прочутия колумнист и блогър Мустафа Акьол (“Кои са турците?”) и на Айше Кадъолу (Университет Сабанджъ) и Орхан Мироолу, известен кюрдски интелектуалец, за историческите травми на Турция и Кюрдския въпрос. Следва дебатът дали Турция се демократизира или е направила завой назад. Първата теза отстоява Шахин Алпай, познат от страниците на английското издание на в-к ЗАМАН. От другата стана са Хакан Алтънай, бивш директор на “Отворено общество” в Турция и кметът на Диарбекир Осман Байдемир, един от най-изяваните кюрдски политици. Внимание е отделено и на външната политика на Турция: сборникът съдържа статии на Ибрахим Калън (съветник на Ердоган по въпросите на международната политика, наследил на този пост небезизвестния Ахмед Давутоолу), Атила Ералп (един от доайените в изучаването на ЕС в Турция) и Зерин Торун, Суат Кънъклъолу и Соли Йозел. Докато Калън и Кънъклъолу виждат новата турска политика към съседите като успех, Йозел, а заедно с него и послеслова на Иван Кръстев, твърдят, че Арабската пролет е сериозно предизвикателство за досегашния подход на Анкара към Близкия изток.

Доклада на английски език, надяваме се скоро и на български:

What does Turkey think?

2 Replies to “Какво мисли Турция днес”

  1. За съжаление в турското общество и политика се наблюдава отрицателно (по мое мнение) развитие от последните 9 години. В яростно светска и кемалистка Турция днес вече религията играе все по-голяма роля. Стремежът на Турция да стане член на ЕС е заменен със стремеж да бъде възобновена Османската империя.
    Ердоган е диктатор, който малко по малко започва да показва истинското си лице. В Турция диктатурата не е нищо ново – един век армията е държала изкъсо цялата политическа върхушка. Но се променя принципа, според който се поставя летвата. Неслучайно АКП наричат “леко ислямистка партия”. Жалко за Турция, една от малкото наистина светски държави с мюсюлманско мнозинство (нарочно не казвам “мюсюлманска държава”).

Comments are closed.